Публикации

Показват се публикации от юни, 2012

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит

За народната любов към... мутрите

Изображение
                  П реди да дадем отговор на въпроса "От къде идва любовта ни към мутрите",трябва да изясним две места в така поставения въпрос. Първото място е "любовта НИ" - ясно е, че имам предвид нашата любов към тях. Второто място за изяснение е думата мутра. Какво значи мутра? Мутрата е мъж с гола глава(в повечето случаи  кръгла), дебел врат, занимава се с незаконна дейност и често е с агресивно поведение. Дотук с поясненията. Сега нека поговорим за народната любов към... мутрите.           Мутрите се горди собственици на народната любов - те я притежават, народът им я дал. Говоря за народа - не за отделния индивид, защото отделният индивид не е народът; народът е съвкупност от индивиди. Ако някоя част от народа не ги обича, то е заради онази присъща нам балканска черта - завистта. Народът обича мутрите, защото те са единствената част от обществото, която се противопоставя на статуквото директно. Подчертавам директно, защото именно директното противопоставяне

Едно пожълтяло календарче...

Понякога настъпват едни такива дни в годината, при които просто е неизбежно да не погледнеш в календара. И ето - вадя някакво малко календарче, скрито измежду страниците на някаква книга, и поглеждам уморено към него... Гледам го, правя си някакви сметки за датите, и не след дълго установявам, че въпросното календарче е от по-миналата година. Викам си "Абе, защо пазя подобни боклуци..." Оказва се, че всеки боклук си има своя история - това календарче не правеше изключение. То беше първият подарък, който получих от една голяма любов... Спомних си за нея... Но не просто си спомних лицето й и името й, ами се сетих за всичките ни мигове заедно, за всичко, което преживяхме заедно (а то не беше малко)... Спомних си как се запознахме, спомних си също и как се разделихме. Запознанството си го припомнях с усмивка, а раздялата - не исках да си я спомням, защото беше тъжна (както всяка раздяла). След като си спомних това-онова, отново събрах вежди и се съсредоточих върху датите, но акъ

ЗА ЛИТЕРАТУРАТА

Когато говорим за литература, би трябвало да започнем с произхода на думата.  Тя е от латински произход – lit(t)еra, lit(t)eratura; в случая говорим за произведения в писмен вид, в които авторът разказва конкретна история, пресъздавайки определен сюжет. Във всяко свое произведение авторът има за цел да накара читателя да се развълнува и замисли върху про-четеното четиво. То провокира определени емоции – радост, тъга, негодувание и други. Много важно е читателят да открие част от себе си в някои от героите и да се поучи от допуснатите грешки. Литературата като буквален превод от латински е учение за буквите.  Това определение е сравнително ново, понеже в миналото се е приемало като изкуство. Тя се разделя в два основни дяла – поезия и проза със съот- ветните подраздели. Всеки автор на конкретно произведение има своя стил и разбиране за живота, и заобикалящата го действителност, и с красотата на словото представя в книжен вид своята история и емоции, било в поетична форма или в проза. Вс