Публикации

Показват се публикации от юли, 2012

Да живее катедрата!

Изображение
    Дълго време се чудех какво да бъде заглавието на тази публикация. Колебаех се между различни словосъчетания и изрази. В случая обаче е по-важно не какво е заглавието, а каква е темата на публикацията.      С този текст, който в момента четете, ще се опитам да Ви представя моето собствено виждане относно това, че зад накои катедри във ВТУ стоят не професори, доктори и доценти, а продавачи на книги и учебници. Тоест, ако правилно сте ме разбрали, иде реч за това, че някои от хората зад катедрите не си вършат работата, на която са назначени, а вършат нещо съвсем друго - нещо, от което имат пряка изгода: да продават книги.     За да напиша това, аз бях подбуден от няколко преподаващи лица, които, смятам, е по-уместно да наречем продаващи лица.     Едно такова "лице" трябваше да ни преподава два уикенда - тоест две съботи и недели - по 5-6 лекции дневно. Това лице желаеше да го наричаме проф. Н. Бояджиева. Дисциплината, която проф. Бояджиева ни "преподаваше" е Педаго

Политически спомени и размишления

Изображение
    Преди години ненавиждах държавата си и изпитвах истинска омраза към политическите партии. Бях си обещал, че след време ще напусна България на всяка цена! Дори и чистач да бях станал в чужбина, бях сигурен, че там ще се чувствам по-добре.     По-късно разбрах, че държавата и партиите са две различни неща. Разбрах, че държавата е на тоя хал именно заради партиите, които са я управлявали досега. Дори стигнах до прозрението, че само една точно определена партия е виновна за почти всичко в България. Погледнах в историята и видях, че тази партия не е от вчера, нито от онзи ден. Тази партия е много възрастна и отдавна присъства на т.нар. "политическа сцена", но преди е била с друго име. Наричала се е БКП, а сега е БСП. Ето какво пише в книгите за идването на БКП на власт у нас: БКП установява едноличен режим в България с помощта на Съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семей

Някои заглавия на вестници от преди вek

Изображение
     В днешно време е много модерно да се говори за новите медии. Всеки профил във Фейсбук е една нова медия. Всеки, който се е регистрирал в която и да е социална мрежа - той може по всяко време да излъчва "новини" от мястото на събитието и то в реално време.      Да кажем - Пенка от петия етаж се е омъжила и е решила да сподели своята радост във Фейсбук. В този случай Пенка не само е участник в "новината", ами и  отразяващ  новината. А кой отразява новини? - Журналистите. А къде работят журналистите? - В медиите... И... ето ти "нова медия" :)      За добро или за лошо, това е бъдещето на всяко нещо, което съществува: да се замени с нещо ново; старите медии ще се заменят с нови и изобщо всичко, което може да се замени с нещо ново - рано или късно ще се замени. Това е бъдещето, прогресът...      Всъщност това, че новите медии изместват старите (щом има "нови медии", трябва да има и стари) в никакъв случай не трябва да означава, че старите са за п

"В механата" - на Ботев: Наблюдение върху лицето на глаголите

         Нека погледнем "В механата" на Ботев. Но нека погледът ни да е малко по-различен. Възможно ли е да обогатим анализа си към Ботевото стихотворение ако погледнем към глаголите и по-специално - към техните лица?  Оказа се, че може - но дали това ще бъде обективен поглед - сами си преценете... ''В механата'' - Христо Ботев   Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава! Да забравя край свой роден, бащина си мила стряха и тез, що в мен дух свободен, дух за борба завещаха! Да забравя род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, - тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, - грабят от народът гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия! Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаши в ръка! Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана; механите са нам тесни - крещим: "Хайде на Балкана!" Крещим, но щом изтрез

Познатa темa в медиите

Изображение
     Има нещо много предвидимо в нашата страна.  Това са медиите - било то вестници, телевизии, радиа, интернет и т.н. А това, което е предвидимо при тях, е темата им.      Говоря за тема, не за новина - защото има теми, които винаги вълнуват и ще продължават да вълнуват обществото ни, а новините - след като се прочетат, чуят или видят - бързо стават безинтересни...      Темите на българските медии не са кой знае колко разнообразни. Но това е едно на ръка. Освен, че не са разнообразни, те са и до болка познати. За това са и предвидими.      Ето например - традиция е година-година и половина преди изборите в медиите да се говори за промяна в изборния кодекс. Това е класически пример.      Друг случай на "извикване" на тема може да се види през месеците май и юни (и част от юли) всяка година. Какво се случва през тези месеци?       Ами през тези месеци едни млади хора се явяват на матури и приемни изпити в университетите.     Там те показват това, което държавата безплатно им е

На какъв език е написано това?

Предлагам Ви да видим едно изречение, но изписано по три различни начина:  1) Блоговете и социалните мрежи са това,  което олицетворява най-добре свободата на словото в България! 2) Blogovete i socialnite mreji sa tova,  koeto olicetvoriava nai-dobre svobodata na slovoto v Bulgaria!  3) БЛ0Г08373 1 С0Ц14ЛН173 МР3Ж1 С4 708А,  К0370 0Л1Ц3Т80РЯ84 Н41-Д0БР3 С80Б0Д474 Н4 СЛ08070 8 БЪЛГ4Р1Я! ВЪПРОС: На какъв език са написани горните изречения? ОТГОВОР: На български език! Независимо, че второто изречение е изписано на латиница, а в третото са включени дори и числа, езикът, на които са написани и трите изречения, е български. Второто изречение е изписано на латиница. Но нека не забравяме, че "латиницата" означава латинската азбука - т.е. това е азбука, не език! В третото изречение са включени и числа, но това не го променя ни най-малко. Вярно, че е нужно повече съсредоточаване (СЪСР3Д0704484Н3), за да се разбере, но все пак смисълът е същият, както и в останалите варианти на изречени

Стихотворенията като логически конструкции. Tpu тeкcтa на Иван Карадачки

Предлагам ви няколко стихотворения от Иван Карадачки. Тези стихове ми направиха впечатление с това, че показвайки определена гледна точка, те се "разпадат" по един доста интересен начин.  ''Разпадането'', в случая, е маниерът на представяне на текста  - т.е. разделянето на стихотворението на две части. Позволих си да погледна на стихотворенията като на текстове, състоящи се от логически конструкции. Разкриването на идеята ("казването") в стиховете върви от общото към частното. В посочените стихотворения първо се запознаваме с някакво твърдение (защо не постулат?), а едва след това и с есенцията на посланието. Някъде "есенцията" се проявява като следствие от казаното преди нея твърдение, някъде - като въпрос, но и в трите стихотворения следствието съвпада с есенцията на казаното, с главното отношение към твърдението. Нека погледнем текстовете:  * * *  Човекът - верен като куче - е жив пазарен интерес: неуките на ум го учат, а подлеците пък -

Хора с предразсъдъци

      Това - да седнеш да пишеш за нравите и характерите български - хич не е лека работа... Сега ще попитате "Що пък да не е лека работа?" - ами щото трудно се описват лоши черти, или поне на мен ми е трудно. Виж сега - да е нещо хубаво, красиво - ще ти го описвам цял ден, а може и през нощта да ти говоря за него... Да, ама лошите нрави и лошите черти по-трудно се описват. А при нас българите тези лоши черти и нрави ту се проявяват толкова силно - сякаш няма други черти за показване, ту на моменти изчезват - сякаш никога не ги е имало...       В тази статия ще се опитам да ви дам някаква картина на обществото ни. Не се учудвайте, когато картината е противоречащо провокативно парадоксална (наричам я "П+П+П") - тя не ще бъде такава, ако обществото ни не беше такова...  Тоест, забележете, не ви говоря само за парадокси, а за нещо по-висше (и по-висшо) - за парадокси, които си противоречат... Странно е - знам, но повярвайте ми, че имам сериозни основания да твърдя това

За съвременните (bulgarski) типове и поведения

Изображение
    Тези дни попаднах на нещо много интересно! Докато четях новооткрития от мен сайт Човешката библиотека , видях, че в него има копнеж за ученическо творчество. Този "копнеж" се изразява в конкурс - съответно за ученическо творчество. И както във всеки конкурс и тук има отличия. Сред отличените (или по-скоро отличниците) най-голямо впечатление ми направи един текст на Румен Скрински. Той е на 19 години и е ученик в Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков“ в град Казанлък.  Текстът ми направи впечатление с това, че показва съвременните типове хора, техните поведения и отличителни черти (което е своеобразна инструкция за разпознаването им). Като че ли виждам един опит за систематизация на типовете. Далеч съм от мисълта за сравнение с Теофрастовите характери, но не мога да скрия асоциацията, която изникна в главата ми. Е - вече Ви подсетих за Теофраст (съжалявам, не исках да го правя). Прочетете текста внимателно и се замислете относно това до каква степен обективното п

Псевдоморфология: ''Чувствам'' е различно от ''Имам чувство''

Границата между морфологията и псевдоморфологията не е никак голяма...       K oгато пиша нещо, винаги стигам до онзи прекрасен момент, в който се чудя коя от няколко думи да използвам. Тоест коя дума би описала по-точно мисълта ми. Е - така се случи и този път.       В главата ми се въртеше едно изречение от сорта на "Понякога имам чувството, че...". Да, обаче в главата ми винаги се появява и един опозиционен гласец, който абсолютно винаги казва нещо по-различно. В случая - този гласец ме накара да си помисля защо вместо да кажа "Понякога имам чувството, че...", не кажа "Понякога чувствам, че...". И именно тук аз установих, че едното е различно от другото, че "Понякога имам чувството, че..." е различно от "Понякога чувствам, че...".       Да, нормално е да има разлика в смисъла - все пак "чувството" е съществително, а "чувствам" - глагол. Това са различни части на речта (класове от думи). Това е причината да имат ра

За тютюна

(...) Освен приписваната му (...) способност да гаси пламъците на похотта и бунта на телесата, (...) тютюнът служи да просветлява душата, да я пречиства и да я подготвя за екстатичните видения и сънища; той служи за призоваване на духове и ги кара да общуват с хората и да ги прави благосклонни към нуждите на племената, които ги почитали, и за да лекува всички недъзи на душата и тялото..." Из "Moeurs des sauvages ameriquains, comparees aux moeurs des premiers temps" (2:133), Жозеф Франсоа Лафито, 1724 г. източник: Литературен вестник, (11-17.07.2012) 

Франкофоните във Враца ще празнуват

        "Клуб на франкофонията - Враца" за пореден път ще отбележи Националния празник на Република Франция - 14 юли. В денят, в който през 1789 год. французите разрушиха символа на монархията - Бастилията, и е поставено началото на френската република, врачаните - посетители на френския език и обичаи, ще покажат уважението си към един велик европейски народ.          Известен е големият принос на френската нация за развитие на световната култура и изкуство. Една от основните цели на клуба на франкофонията е стимулирането на изучаването на френски език и популяризирането на френската култура. Или както казват: "Да знаеш френски, не означава, че само говориш чужд език!" Тази година клубът е избрал да отбележи празника с представяне на типични френски кулинарни изкушения. Мястото на срещата за всички франкофони ще е на 14 юли - събота от 10 ч. пред читалище "Развитие". Всеки ще има възможността да опита френски кроасани, послуша шансони и да станете част от

Притеснителни ли са лекциите на Харалампиев

      "Всички преписваме, но е важно добре да крием източниците си" - Това са думи на Айнщайн... Професор Ив. Харалампиев (от ВТУ) казва така: "Всички преписват, освен аз - просто защото моята дисциплина е твърде млада и няма откъде да препиша"... Интересно...        Споменах тези две сентенции за преписването, тъй като самото действие "преписване" е сложно понятие. Какво значи да преписваш? Може би означава да твърдиш, че си написал нещо, а всъщност някой друг го е написал преди теб? Ами да - точно това означава преписването. Когато обаче твърдиш, че в твоето ''писание'' (най-общо казано) има нещо, което не е от теб, а е взето назаем от друг - това може да е всичко друго (напр. цитиране), но не и преписване.       Преди няколко дни си купих учебника на Иван Харалампиев по ИБКЕ. Този учебник всъщност носи заглавието "ЛЕКЦИИ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ДО ВЪЗРАЖДАНЕТО" и е предназначен както за студенти, така и за млади

За Паисий и творбата му...

Изображение
     П реди да напиша нещо, каквото и да било, винаги си поставям някаква цел. Тоест: първо си задавам  въпроса "Какво искам да напиша?" и едва тогава започвам да пиша. Да, обаче все нещо изниква и  отклонява първичната цел на това, което искам да напиша. С настоящето си писание целя да систематизирам нещата около Паисий и "История..."-та му.  Естествено - и тук изникнаха някои нещица, които се опитаха да ме отклонят от темата, но се  постарах да не им обръщам такова внимание. 2012 година е. През тази година България чества 250 - годишнината от написването на "История  Славянобългарска". Нейн автор - всички знаем - е Паисий Хилендарски.     Около "История..."-та и нейния автор има много интересни неща, които могат да се кажат. Обаче  някои неща - съзнателно или не - често остават неразказани. Казвайки "неразказани", имам предвид,  както се досещате, че нещо не е казано - или, ако е казано, то е казано по един такъв начин, че да  не може

Графомания ли? - Никакъв графоман не съм

        Н икакъв графоман не съм! Това го установих днес, както си ходех по улицата и виждайки една прекрасна млада дама. Въпросната мадама беше стройна, с дълга черна коса, която стига до кръста й и дълги прави слаби и изящни крака, които стигат чак до сливиците й. След като я видях започнаха да ми се въртят едни мисли из главата, чак ме хваща срам да ги кажа. И тогава ми просветна нещо - ако бих могъл да запиша всяка своя мисъл от този момент, в който я видях и продължавах да я виждам, колко ли голям текст щях да изпиша? Колко от тези мисли бих могъл да изрека на глас и да ги запиша на бял лист в някоя тетрадка?        Не, това е графомания! - Помислих си аз и в този момент някаква друга мисъл прекъсна опита ми за трезво разсъждение:  - Да, но по радиото онзи ден чух, че е по-добре да си графоман, отколкото наркоман... Очевидно тази "мисъл" не беше адекватна на мисловната ситуация, в която бях попаднал и бързо я отхвърлих. В този момент започнаха да ми се нареждат онези мис