Публикации

Показват се публикации от ноември, 2013

Поглед към емотиконите

Емотикон е дума, дошла у нас от английското "emoticon", което, от своя страна идва от латинското еmotional (емоционален) и гръцката icon (икона). Представлява знак, изразяващ определена човешка емоция, мимика или действие. Често срещани емотикони са следните: :) - означава усмивка, усмихване, щастие или радост. Би следвало да се тълкува като "Усмихвам се". :( - изразява чувства от сорта на неудовлетворение, недоволство, нещастие или загриженост. Би трябвало да се тълкува като "Тъжен съм". :р - изплезване. ("Плезя ти се") :? - означва учудване, чудене. Би трябвао да се разбира като молба за разяснение или пояснение. :о - също означава учудване, но в смисъл на "Изненадан съм". :* - целувка, целуване. "Изпращам ти целувка/целувки", "Целувам те". Емотиконите не се ограничават само до емоциите и само до изразяване на лицето. Понякога те показват и човешки действия и процеси. Например: OGC - емотикон, показващ масту

За живота

Наскоро в разнообразното ми ежедневие някой каза нещо, което, така да се каже, ме накара да се замисля доста задълбочено. Това бе следното изречение: "Ние сме се родили, не за да учим или работим, а за да създадем семейства и да родим деца." Това изречение изглежда колкото дълбоко философско, толкова и като връх на плиткоумната мисъл. По-интересното е, че е казано от жена, от момиче на моята възраст - 22, 23-годишна. И тъй като изречението бе казано на мен, тоест не е част от разговор между жени, моля да не се стига до извода, че то доказва факта, че функцията на жените е продължаване на поколението. Казах, че съждението е дълбоко философско, защото по един или друг начин дава отговор на въпроса "Какъв е смисълът на живота?" Съждението е връх на плиткоумието, защото е с внушаваща конкретност и точност, но в същността си е непълно, неизчерпателно, което, на практика, го прави грешно. В съждението се внушава идеята, че създаването на семейства и раждането на деца е це

Статия на вестник "Капитал" от 31 март 1997

Изображение
Препубликувам статия на вестник "Капитал" от 31 март 1997: Атентат срещу приближени на СИК Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма "Ипон" Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове. Бомбената драма се разигра на улица "Раковски" и бул. "Евлоги Георгиев" около 8 - 15 часа вечерта в четвъртък. Джипът й "Опел Фронтера" хвръкнал във въздуха, когато Карагьозова се опитала да изключи алармата. Детонацията избила прозорците на всички околни сгради. За щастие собственичката на джипа се отървала само с лека уплаха и повърхностни наранявания от счупените стъкла. Взривното устройство било поставено под предна

Първи сняг за сезона, Велико Търново

Вторник, 26 ноември, 2013 година; 06:20 часа. В Търновград започва да вали сняг. Това е първият сняг за сезона за Велико Търново. В 06:30 започвам да пия кафе, паля цигара и наблюдавам падащите парцали сняг. Не спря да вали цял ден и цяла нощ. През деня бях във ВТУ, където студентствам за четвърта година. Случайно срещнах една позната, която, също като мен, се радваше по детски на красивия сняг. Каза ми "Благо, напиши нещо в блога си за първия сняг", отвърнах й "ще измисля нещо". Разговорът продължи с темата за снега. И двамата изразихме мнение, че чак толкова красив сняг досега не сме виждали. И сега, пишейки този текст, се сетих за нещо интересно, което мога да разкажа. Преди година - две присъствах на една публична среща-разговор, посветена на ползите и вредите от ядрената енергия. Въпросната среща бе предизвикана, доколкото си спомням, от аварията на японската АЕЦ Фукушима от 2011 година. Впрочем след тази авария, Германия предприе стъпки за постепенното закрива

На кого говорите, г-н Местан?

Изображение
Ако не беше министърката на синтаксиса... Пардон! На спорта, тя е министърка на спорта, а не на синтаксиса (но е професор по синтаксис). Та, ако не беше тя - да каже "гледам да се дозирам, за да не изпадна в интровертност на духа" - тази статия изобщо нямаше да я има. Марианче (1) , благодаря ти! Питам се - не е ли съзнателно търсен точно такъв тип реч - сложна, неразбираема, наситена с чужди думи и термини, с фрапантни термини, имайки особено предвид Лютви-Местановото слово и имайки предвид факта, че са представители на една и съща партия - Движение за права и свободи (ДПС)? Ами да, съзнателно търсено е. Въпросният господин Местан и въпросната госпожа Георгиева абсолютно съзнателно (т.е. нарочно, с цел) говорят по таъв начин. Имам два аргумента в подкрепа на това твърдение. 1. И двамата са се занимавали в определен момент от живота си с български език - той (Л.Местан) е завършил Българска филология във Великотърновския университет (през 1985г.), бил е дори учител по българс

Няколко думи за руския натиск

Атаката започна! Първо България, после Украйна, а до края на десетилетието със сигурност ще има и още страни, които ще бъдат принудени да се преориентират към Русия. Обществена тайна е у нас, че предходното правителство (на Бойко Борисов ) бе отстранено поради отказа му да ориентира страната ни (по един ли друг начин) към Москва. Защо е обществена тайна? Защото малко са хората, които смеят да говорят за това - че именно съюзите на русофилите (чиито състав напълно съвпада със състава на младежките БСП, ВМРО и други партии и неправителствени организации, които в същността си са русофилски) организираха февруарския преврат, чрез който свалиха едно проевропейско правителство и проправиха път на партии, които виждаме накъде ни водят. Днес България се управлява от тройна коалиция - така, както бе управлявана и преди пет години. Лидерите на тройната коалиция - това са Станишев , Местан и Сидеров (и тримата са агенти на ДС ). Виждаме какво се случва и в Украйна - правителството й реши да прекъ

Няколко думи за миналото на Иван Костов

Периодът след 1970 г. е много важен в биографията на Иван Костов. Счита се, че той тогава е бил изучаван с цел преценяване дали е подходящ за вербуване като агент на съветското военно разузнаване. И неговото кандидатстване за летец в БГА Балкан и заминаване в Кременчук, Украйна е само ”легенда”, както се казва на оперативен език. Защото е известно, че Кременчук в Украйна е конспиративната база за работа с кандидат агентите на съветските секретни служби и най-вече на военното разузнаване ГРУ. Има и свидетел, който е учил заедно с Костов, но не за летец, както Иван твърди. Свидетелят не крие, че заедно с Иван са били подготвяни за агенти на съветското военно разузнаване.И този човек се казва Кольо Парамов. Парамов е сериозен финансист – икономист и е бил съветник на премиера Борисов. Той твърди, че с Иван Костов са преминали агентурна подготовка имено в Кременчук, Украйна. Парамов, като почетен член на Военния съюз на Украйна, всяка година ходел на тържествата на 9-ти май. „Там ме срещат

Псевдонимите на един почетен председател

Изображение
По оперативни съображения, поради работата му в различните служби, за които е работил, почетният председател на ДПС - Ахмед Доган е агентът с най-много псевдоними. Предлагам ви списък с имената на господин Доган. Списъкът не претендира за изчерпателност. АХМЕД ИСМАИЛ АХМЕДОВ – това име носи до преименуването му. МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ – това е името след преименуването му. МЕДИ ДОГАСЯН – така е регистриран в квартира на арменка в София. АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – новото му име след възтановяването на турските имена (Демирие е името на майка му) АХМЕД ИСМАИЛОВ АХМЕДОВ – така е регистриран в СУ ”Климент Охридски”. АХМЕД АХМЕДОВ – под това име е регистриран в архивите на ДС. Агент ”АНГЕЛОВ” , агент “СЕРГЕЙ” , агент ” САВА ” и агент ” ПРОФЕСОРЪТ ”.   A сега по-подробно: Агент ”АНГЕЛОВ” е първият агентурен псевдоним под който е използван от Военното контраразузнаване – ВКР, когато е отбивал военната си служба в Строителни войски в Шумен в периода 1974 – 1975 год. В работното му д

От архивите: Връчването на орден "Стара планина" на Ахмед Доган

Изображение
През 2004 година президентът на Република България Георги Първанов (агент Гоце) награждава Ахмед Доган (агент Сава) с най-високия български държавен орден "Стара планина" І-ва степен за особени заслуги към етническия мир и демокрацията в България.  Какви са особените заслуги на Ахмед Доган към етническия мир и демокрацията в страната ни - можем само да предполагаме. Най-вероятно става въпрос за смъртта на невинните български деца убити от бомбата на терористичната организация ДПС на гара Буново?  

Една кратка биография на един малък агент

Волен Сидеров Вербуват го през 88-ма г. Тогава той е на 33 г. и работи като фотограф в родния си град Ямбол. Истината е, че ДС офицерите му спрятат един хитър номер. Той е със свой приятел в заведение. Ядат и пият до късно през нощта. После приятелят му си тръгва и Волен остава сам на масата. Тогава ДС сътрудник умишлено подхвърля на съседната маса някакъв много скъп фотоапарат. Сидеров го вижда, и си го прибира, защото наоколо няма никой. Прекалено скъп и хубав е бил апарата, за да не го вземе. На излизане от кръчмата обаче го хващат ДС- ченгета, същите, които са му подхвърлили фотоапарата. И го арестуват за кражба. Заплашват го, че ще разгласят на целия град, че е крадец. И че, едва ли не, ще лежи в затвора. Така ДС навремето манипулира определени хора. И Волен поддава. Органите на ДС го вербуват не като ДС-офицер, а просто като някакъв доносник.До 10-ти ноември той си работи като фотограф. После влезе в политиката като член на Дружеството за защита правата на човека на Румен Воденич

Мои снимки от Вечер на разказвачите

Изображение
Това са мои снимки от събитието "Вечер на разказвачите", което се провежда всеки четвъртък в клуб "Там" , Велико Търново.

Това, уважаеми, е Революция...

  Винаги съм си мислел, че в страната ни има нещо абсурдно, но никога не съм бил толкова убеден в мисълта си, колкото се убеждавам през последните няколко месеца. През последните няколко месеца се изумявам с всеки изминал ден все повече и повече от абсурдността на случващото се в страната ни. Казвам си "нещата не могат да са чак толкова абсурдни", въпреки че виждам, че могат. Очаквам да се събудя от този кошмар, защото отказвам да повярвам на случващото се. Но...виждам къде е проблемът. Случващото се наистина се случва. Но то е абсурдно за мен и за всички онези, които, оказва се, са възпитани с новите ценности, с европейските ценности. То не е абсурдно за онези, които носят старите ценности; за тях е нормално. Това, уважаеми, е сблъсък на поколения с различни ценности. Това, уважаеми, е Революция...

Ноемврийската помия

Двайсти ноември.  На места из нашия град вече коледната окраса е сложена. Коледните елхи все още не са инсталирани, но вярвам, че скоро и това ще се случи. Белобради старци има в различни крайща на града. Дори един от тях вчера вървеше с огромен червен чувал на гърба си. Трябва да си (в най-добрия случай) шест-годишно хлапе, за да вярваш, че тези белобради старци ще се дегизират като Дядо Коледа през следващия месец. Тези възрастни чичковци никога няма да бъдат Дядо Коледа. Защото Дядо Коледа не е бездомник. Въпросният белобрад старец с червения чувал всъщност е именно бездомник. Незнайно откъде намерил своя червен чувал, пълен с всичко друго, но не и с подаръци. Той върви към някоя изоставена къща или мазе, където ще "отседне" за тази нощ. Вече дори и аз не вярвам в Дядо Коледа. Дори и децата не вярват, че Дядо Коледа съществува. Никой не вярва в Дядо Коледа! И как да вярва! Белобрадият старец отдавна е станал символ на скитничеството и бездомничеството, вместо на новогодишн

Митологията на една забрава

И последний герой в таз клета страна падна и умря! Умря зарад нас, не за някой друг, не за друга страна, не за друг народ. Заради нас! падна и умря! Отиде си! А ний го забравихме! Що за народ сме? Що за страна сме? Кои сме ний, Какви сме? Народ ли сме? За тоз народ ли Той загина? За таз страна ли уродлива? За таз забрава ли умря? Затова ли си отидe? Народе!!!!

До апатичния Бай Иван

Той не се интересува от политика. Но гледа с интерес футболни мачове - яд го е, че Левски често пада. Слуша попфолк музика често, радва се на Галена и Преслава. Посещава долнопробни места. Говори си с продавачката в магазина - обсъждат сюжета на сериалчето, дето го пуснаха тази неделя. Но той не се интересува от политика... Стой си вкъщи, бай Иване! Глей си мача и сериалчето, пази се някой да не хване да ти гепи шалчето. Щом шалчето си е у теб, а сериалчето - отпред, Бай Иване, нямай грижи: друг за БГ ще се грижи! НО! Кой ще иде да въстане на Станишев срещу шайката? ... Бай Иване, Бай Иване, да ти е*а майката!

Записки на Последния (VII)

За средата, личностния кризис и превръщането във Величие Винаги съм отстоявал мнението си, че е хубаво човек да сменя средите си - в един и същи ден да е на няколко места и да е в различни роли. Хубаво - в смисъл полезно за личността, за личностното развитие. Не си спомням кой велик ум точно бе казал, че Животът е сцена, а ние сме актьори, но е прав. Животът наистина е сцена - но Животът като събирателен образ на Времето и Пространството: днес си тук, млад си, а утре си някъде другаде, зрял си. И когато си млад - играеш Ролята на Младостта, тази роля не само че е нейна, но е и по нейн сценарий; а когато си зрял - играеш ролята на зрялостта, на зрелия живот по негов сценарий. Учудвам се, колко лесно за обяснение е всичко това. И докато си млад, понякога на теб ти се налага да играеш ролята не само на младостта, а и на зрялостта. Зрялост, до която още не си достигнал; зрялост, която не познаваш. И именно това представлява смяната на средата, за която говоря: налага ти се да се откъснеш о

Tова бе Кметът!

Валеше ужасяващ дъжд вече цяла нощ. Беше станало утро. Слънцето не изгря, но беше светло. Той стана, облече си цветните дрехи, а над тях метна сивото яке. Взе черния чадър и излезе. От дома му до кметството (мястото, където трябваше да стигне) го делеше почти един километър. Вървеше бавно. Всички около него вървяха бавно. Като че ли никой не забелязваше, че вали; като че ли беше прекрасен слънчев ден. Всичко бе монотонно: монотонни хора с монотонни дрехи се движеха в монотонното пространство с монотонните си походки. Разменяха монотонни погледи, жестове, дори разговаряха помежду си монотонно. Той също бе монотонен: с нищо не се различаваше от заобикалящите го монотонни съграждани. Но ето, че стигна кметството (мястото, където трябваше да стигне). Той свали сивото си яке и остави черния си чадър. Единствено той бе с цветни дрехи. И нямаше как иначе - това бе Кметът!

Записки на Последния (VI)

За библията Мой приятел, художник по образование, често чете библията. По време на една от последните ни срещи, той започна да ми разказва пространните си слова за правдивостта и неоспоримостта на светото писание [Не искам да ми бъдат отправяни забележки относно това, че съм написал "светото писание" и "библията" с малки букви! Ще ги пиша така, както Аз искам, защото Това е Мой текст]. По време на продължителния разказ, аз, сякаш за миг, спрях да го слушам и се замислих върху това - колко много, до каква чудовищна степен този мой приятел се е фанатизирал на тема "библия", "християнство" и тем подобни простотии. Оказа се така, че почти нищо не чух от това негово разказване, защото не си спомням изобщо какви ми ги говореше (дрънкаше). БОЖЕ! Майната ти, Боже! Що за човек трябва да си, че да се "влюбиш" в подобно четиво? Какъв човек трябва да си, че да те грабне не нещо друго, а библията! В нашето Съвремие, когато на всеки пет минути Животъ

На протест, народе!

Автор: Александър Алексиев За мен е изумителна наглостта на всички, които твърдят, че не бивало да се правят нови избори, защото щяла да ги спечели ПП ГЕРБ. С това твърдение те показват, че знаят много добре на коя партия вярва мнозинството от българския народ и чие управление иска – но те нямат никакво намерение да уважат избора му. Трите малцинства на партиите БСП, ДПС и Атака - с взаимноизключващи се интереси и несъвместими до противоречивост предизборни програми, най-неочаквано и за собствените си избиратели се обединиха след изборите, изключиха изцяло победителя от управлението на страната и узурпираха властта. След което с ехидно подсмихване към всички нас започнаха да твърдят, че ПП ГЕРБ е загубила изборите, защото не управлява. Нима тези партии не излъгаха и собствените си избиратели? Нима не подмениха изцяло вота на суверена? Съобщенията в деня на изборите за държавен преврат бяха самата истина. Само че превратът беше извършен не от ГЕРБ, а от БСП, ДПС и Атака! Докога всякакви

Моя снимка

Изображение
  Моя снимка от средата на месец Ноември, 2013 година.  Публикувам я, защото няма нищо по-хубаво от това: да четеш нещо и да знаеш как изглежда авторът му! Кликнете на снимката за да я видите в по-голям размер.  

От автора

Приемете този пост междудругото. Той е тук, за да демонстрира радостта ми. Една от многото ми радости. С голяма изненада научих по-рано днес, че съм цитиран от редица авторитетни и нетолкова авторитетни личности и ръководители на организации и общности! Благодаря ВИ, ПРИЯТЕЛИ! Уверявам ви, че и занапред ще работя, пиша и мисля по същия начин, по който и досега - поставяйки ИСТИНАТА на преден план!

Безмислен монолог

Автор: Павел Веснаков самотен ли се чувстваш нещастнико неудовлетворен от живота от себе си жалък противен педал мълчиш и ме гледаш замислено ти много умееш да мислиш господин Мисъл господин Не Знам Какво Да Правя Със Себе Си просто умри и спри да ме занимаваш със глупости

Когато мутрите спряха да плачат...

Когато мутрите спряха да плачат... ...или какво се случва след Катарзиса... (разказ в минало време за несвършени неща) Кому бе нужно?

Записки на Последния (V)

За премълчаното Преди минути върнах последните пари, които дължах на някого. Това се случи докато се прибирах от вечерната си самотна разходка. Видях приятел на човека, от когото преди около седмица-две бях заел пари. Дадох му парите, като му заръчах да му ги предаде. Почувстах някакъв вид облекчение. Забързах към вкъщи, защото преди да срещна въпросния човек, в главата ми се нароиха няколко идеи, които, при по-бавно темпо на ходене, може би щях да забравя. Ето ме, вкъщи съм. Сядам да пиша своите "Записки". Въпреки, че в четвъртък имам изпит, аз сядам да пиша, а не да чета. Защото пиша книгата на живота си. Далеч съм от мисълта да водя Дневник на живота си в публичното пространство. Затова не си мисли, уважаеми, че няма неща, които да премълчавам. Напротив - премълчавам някои неща. Но повечето неща ги казвам, коментирам и разсъждавам върху тях. За обществото Има неща, които не ми позволяват да се отдам изцяло на ежедневните си ангажименти. Тези "неща" са остатъци от

Да запретнем ръкави и да си подредим държавата

Едно изречение от новогодишното приветствие (за 2013-та година) на президента Росен Плевнелиев, което не трябва да забравяме: Не трябва да чакаме да свърши кризата или на поредните избори да ни обещаят всичко, а да запретнем ръкави и да си подредим държавата и собствения живот, да коригираме лошото, но да има приемственост и надграждане на доброто.

Маги Халваджиян: Моята толерантност свърши!

Изображение
Ето какво написа във фейсбук профила и страницата си преди няколко часа продуцентът Магърдич Халваджиян: "Казах , че моята толерантност свърши! Търпях ви 24 години и 22 години преди това. Справих се в живота въпреки вас! Гледах ви как крадете , лъжете и манипулирате и се надявах ,че някои ден съвестта ви ще проговори и ще се спрете... Уви.... Отговарям на някаква жена , която ми написа ,че никои няма право да обижда електората на БСП. Така е. До днес! Заради 1 000 000 бедни, заблудени и манипулирани хора(електорат на БСП), 2 000 000 Българи живеят в чужбина и още 6 000 000 мизерстват в България! Заради 1 000 000 не мислещи и манипулирани от собствените си лидери, 8 000 000 изгубиха мечтите си, живота си, вярата си. Никои нямал право да обижда привържениците на БСП!?!?! Напротив! 8 000 000 Българи имат това право!"

Пред портите на сараите...

Изображение
  Около 20 души се събраха днес, 16 ноември, пред сараите на Ахмед Доган в столичния кв. “Бояна”. Демонстрацията беше организирана в социалните мрежи, а мястото на срещата беше Националният исторически музей, съобщи Офнюз. Групата се отправи към улица “Стар беловодски път”, където се намира резиденцията на почетния лидер на ДПС. Там търсиха “хидроинженера”. Пред портите на сараите бяха оставени плакати с надписи “КОЙ” и “ОСТАВКА”. Интересното на тази ситуация е в демонстрацията, че протестиращите знаят кои са кукловодите, кой е в задкулисието.  Припомням, че по-рано тази година (22.06) бившият премиер Бойко Борисов направи изказване, че " от 20 години Ахмед Доган е човекът, който управлява България ". Снимка: offnews

Митинг на БСП, ДПС и Атака в София

Изображение
Електоратът на БСП отново беше закаран с рейсове в София. Предлагам ви снимка на Георги Величков, представяща част от проправителствения митинг на 16 ноември 2013 г.: В митинга на БСП и ДПС се включи и Атака. Предлагам ви снимка от фейсбук страницата " Фес за Волен Сидеров ":

Записки на Последния (IV)

За божествата, боговете, идолите и други подобни...  Бог е мъртъв! Така рече Ницше! Но и Ницше е мъртъв! Всички умират, всички. Ние сме родени, за да умрем. Всичко идва, за да си отиде. След нас ще остане само тишина - така, както след тях остана тишина. И за да не преминат разсъжденията ми в мерена реч, каквото предчувствие имам, нека вкарам в словата си и елементи на конкретика. Бог е създаден, за да бъде погребан. А също и за да бъдат обяснени онези неща, които принципно без него биха били трудно обясними или изобщо не обясними. Човечеството има нужда от Един. Този Един да бъде водач. Пастир? Да, пастир! ОВЧАР! Заради страха, всичко е заради страха. Много хора се страхуват от смъртта; смъртта ги страхува, плаши ги. Затова хората си създават идоли. Идолът - това е също човек, но с особен статут. Авторитетът също. Но дали хората създават своите идоли и авторитети? Не е ли слънцето също материя, но по-голяма, и не е ли заради своето превъзходство в Размера, център на нашата галактика?

Записки на Последния (III)

Как разбрах, че съм красив Беше средата на 2012 година. Бях в западна България, когато забелязах формата на главата си. След няколко часа се подстригах: по главата ми останаха само черни точици, напомнящи на буйните ми тъмнокафяви (почти черни) къдрици. Тогава се вгледах още по-усърдно във формата на главата си. Възхищавах се. След около петнайсет месеца (тоест преди около седмица, две) отново започнах да се вглеждам в главата си. Бях в един клуб (място за обществено пиене) в центъра на прекрасния български град Велико Търново. Тогава забелязах отново формата на главата си. След това започнах все по-често да се вглеждам в огледалото. Започнах да наблюдавам веждите и очите си. Постепенно започнах да оглеждам всичко, което ми принадлежи, което е мое. След дълговременно взиране (вглеждане) в телесната си цялост, разбрах, че съм красив. Преди този момент не обръщах внимание толкова на обвивката си, на тялото си, колкото обръщах на съдържанието си, на душата си. Тяло и Душа Тялото е външнат

Записки на Последния (II)

За заглавието на този текст Трудно би съществувал човек без име. Той би бил неразпознаваем за обществото. Той би бил не просто анонимен, а несъществуващ. Така е и с текстовете: има милиони текстове по света, които са създавани и разпространявани без имена, без заглавия. Но на всички тях са им давани заглавия рано или късно. Намирането на подходящо заглавие на този текст не е лесна задача. Особено като се има предвид това, че той е незавършен. (Почти е започнат) В този смисъл - чувството, при което да дадеш заглавие на нещо, което не си сигурен какво ще е, което не познаваш, се намира в отношение на подобие с чувството, при което избираш име на дете, което още не се е появило на бял свят, още не се е родило. Трябва да се подхожда с отговорност, особено като се има предвид, че моментът, в който си избрал име на рожбата си е моментът, в който си предопределил нейното битие, живот, съществуване. Избрах за име (заглавие) на този текст "Записки на Последния". Тоест аз съм Последния

Записки на Последния (I)

За мен, за словата ми, за рецепцията (ви)  Аз съм красив, млад, умен. Не съм грозен, стар и глупав. В този смисъл Аз съм Всичко, което Животът може да даде за пример. Аз съм образец. Моите слова са вашето знание. Това, което казвам, е това, което вие знаете. Нищо повече и нищо по-малко. Това е всичко, което мога да кажа за себе си. Ако не ме разбирате, то това си е лично ваш проблем, а не мой. Защото вие сте тези, които трябва да разбират онова, което пиша. Вие сте така наречените възприемащи. [Проблемът с рецептивните компетенции винаги ще тежи като камък върху поколенията. Наличието на такъв проблем ясно показва, че Науката е тръгнала по неправилен път (което, впрочем, често й се случва).] Това не означава, че у мен ще липсва стремеж към масовост и повече разбираност. Напротив: ще се старая (толкова, колкото мога) да бъда разбиран и разбран правилно (тоест да бъда интерпретиран по такъв начин, по какъвто искам аз). За този текст, за мен От няколко месеца у съзнанието ми се явява идея

Що за патриот е Сидеров

Изображение
Това, приятели, е снимка от най-скъпия хотел в Париж.

Властимащ

Правителството преживява екзистенциален кризис. ..  В скорошен вестник прочетох някаква статия, в която към номинативната верига на политиците, политическия елит, правителството и т.н. бе вмъкната и думата "властимащи". Каква ужасна дума! Какво ще рече властимащ? - Ще рече "човек, който има власт". Но какво е властта? Може ли тя да се има; да бъде притежавана? Щом има властимащи, значи има и властнямащи. Властнямащите сме всички ние, неполитиците. А политиците са властимащите. И за какво им е тая власт? Какво всъщност е власт? П.С.: Чух една жена да казва на друга: Който не е ял от баклавата, той не знае колко е вкусна П.С #2: Така наречените властимащи би следвало да са слуги на така наречените властнямащи. А не техни господари.

Политпроституция: Сидеров и Местан като кандидат-депутати от СДС (снимки)

Изображение
Политпроституция – безпринципни политици правят всичко по силите си, само и само да са във властта. Отляво на снимката е лидерът на Атака, Волен Сидеров , а вдясно - лидерът на ДПС - Лютви Местан . Без коментар Вижте също: Снимка от 1989 г.: Пламен Орешарски на митинг на СДС Снимка от 1996 г.: Лютви Местан на Митинг срещу БСП

Има надежда, има!

Здравейте, приятели. Първо искам да се похваля, че само за изминалата нощ блогът ми е посетен малко над шест хиляди пъти. Това си е добро постижение. А сега - по същество (ad rem). На една лекция от тези дни (във ВТУ) един професор каза няколко доста оптимистични неща, които, така да се каже, противоречат на обществените вярвания. В следващите няколко реда ще видите словата му така, както ги каза, едно към едно. Изводите си ги правете сами. "Тази година, на осми декември няма да се учи, нали? Миналата година ми идват на осми декември - четвърти курс, Българска филология. Сега гледам тези курсове след вас: Една преподавателка ми разказва, как е закъсняла и когато е отишла в стаята - студентите почнали упражнението сами. Оказа се, че всеки е трябвало да представи реферат, разпределили си времето и... почнали сами. Това е хубаво, радва ме. Краят на 89-та година, до към 93-та, 94-та г. положението беше добре. След това стана много зле. Сега отново виждам някакъв напредък."

Снимка от 90-те: Някогашният Лютви Местан

Изображение
Продължавам да публикувам компрометиращи материали за природата на българската политпроститутка. Нека вметна и едно уточнение: в понятието политпроститутка влагам значението на политици, които сменят партиите си така, както пеперудите летят от цвят на цвят . Това е политпроституцията - безпринципни политици правят всичко по силите си, само и само да се задържат на власт. Предлагам ви снимка на господин Владимир Зидаров. Ще попитате "кой е той?" Всъщност това е било името на Лютви Местан, което му е дадено през Възродителния процес в България. Вижте как е изглеждал Лютви Местан през 90-те години на миналия век: Вижте също:  Снимка от 1989 г.: Пламен Орешарски на митинг на СДС Снимка от 1996 г.: Лютви Местан на Митинг срещу БСП

Греховете на Иван Костов

Без коментар Публикувам в оригинал текст на Галя Атанасова. Заглавието и подзаглавието са мои. Вчера, когато прочетох позицията на „Ранобудните студенти“ написах следното: Мдаааа....лесно се мътят и палят младите мозъци - особено от техните преподаватели...Познат ми е почерка - аз също съм била негова студентка, а после и член на тази партия, докато не лъсна голата истина...Голям теоретик и добър ученик на преподавателите от АОНСО...Познахте ли кой е той?!? Затова и предпочетох по - простичкото говорене и делата... Имайте търпение да прочете това малко дълго писание - то дава обяснение за много неща и затова днес ще продължа простичко ще се опитам да бъда конкретна, за да ме разберете всички! Познавам Иван Костов от времето, когато преподаваше политическа икономия на социализма – водеше ми упражненията и точно затова ми се провидяха до болка познати детайли. Всичко, което пишат критично за него, е вярно, но има още мнооого за казване от времето, когато беше политик…Аз ще се постарая по

Жан-Батист Ноде - Бунт срещу червената мафия

Авторитетното френско политическо списание Le Nouvel Observateur публикува в последния си брой силно критична статия за България, озаглавена „Бунт срещу червената мафия”. Българите не понасят вече разграбването на страната от каста комунисти, бивши агенти на ДС. Червената мафия контролира България. И всичко това се случва в Европа. Бившият съветски гражданин Сергей Станишев, шеф на БСП, женен за новобогаташка, съюзил се е с фашизоидна партия, не отговори на нашите покани за интервю, пише журналистът Жан-Батист Ноде. Публикувам превод на публикацията в Le Nouvel Observateur. Бунт срещу „червената мафия“ Жан-Батист Ноде Убийства, корупция, мръсни номера…Българите не подкрепят вече ограбването на страната им от каста, съставена от стари комунисти и бивши агенти на Държавна сигурност. В прекрасното сърце на Европа. Тъмни слънчеви очила, вталени италиански костюми, остри обувки, дебели златни синджири под разкопчани ризи, късо подстригани коси. Излизат забързани от скъпи ресторанти, украсен

12 ноември 2013г., София

Изображение
Ето така, уважаеми, изглеждаше София на 12 ноември 2013 година. Дали е нормално една европейска столица да изглежда така?  Направете си извода сами:  

Снимка от 1989 г.: Пламен Орешарски на митинг на СДС

Изображение
След като преди няколко дни публикувах снимка, на която присъства Лютви Местан по време на протест срещу БСП , сега ви предлагам да видите и премиера Орешарски по време на митинг на СДС през далечната 1989 година. На това, приятели, му се казва политпроституция! Жалко, че се налага да бъдем управлявани точно от такива политпроститутки... Наистина жалко.

От записките на стопаджията

Наскоро ми се случи едно пътуване "на стоп". Тъй като моите текстове ще се четат и в едно друго време, в което може би няма да е съвсем ясно какво означава "пътуване на стоп", тук ще се наложи да внеса едно кратко "тълкуване": да пътуваш "на стоп" означава да се придвижваш в пространството благодарение на ефекта, постигнат от вдигането на палеца на онази ръка, която се намира в успоредно спрямо пътната настилка разположение. Тоест разпъваш ръка, изтягаш палеца й, някой от преминаващите наоколо автомобили спира, качваш се, стигаш до някъде и слизаш. Ето това е пътуване "на стоп". (Имам слабост към формулирането на дефиниции...) Та! Наскоро ми се случи нещо подобно. Интересното е там, че в подобни ситуации попадаш на различни хора, говорещи по различни начини на различни теми. Човекът, на когото попаднахме (бях с компания), се оказа изключително приказлив (или по-скоро приказващ) шофьор на Жигула... От думите му разбрахме, че е на 52 годи

666

Български институт за правни инициативи изпрати отворено писмо до президента, премиера, председателя на Народното събрание и лидерите на парламентарно представените партии, в което изразява позиция по казуса "Христо Бисеров". В писмото се казва, че случаят "Бисеров" показва, че цялата система за контрол и превенция на корупцията по високите етажи на властта не работи и е създадена и поддържана в състояние на бутафорност . Ето част от писмото: От известната до момента информация по казуса Христо Бисеров и независимо от неговия изход е ясно, че става дума за вероятно най-високопрофилния корупционен скандал в новата история на България. В момент, когато общественото недоверие в институциите е на критично ниско ниво, а безпрецедентни протести настояват за операция чисти ръце, въпрос на национална сигурност е да се формулира и приложи адекватен пакет от мерки по системните проблеми, осветени от този скандал. Значимостта на казуса Бисеров далеч не се изчерпва със заеманит

Отворено писмо до другаря Морал Моралов

Автор на текста е доцент Гено Генов. Споделям написаното и уверявам, че ня кои от нас никога няма да забравят посочените факти. „Другарю” Морал Моралов , като измекяр на ДС-ректор Оазис ДАЛИ ТИ ЗНАЕШ:  1. ЧЕ агент Оазис е разполагал през периода 1986 – 1990 г. с осигурена му от ДС-ВТ Явочна мансардна гарсониера на ул.Мармарлийска № 6, в която е канил често на „купони” своите колеги – студенти, за да ги подслушват твоите колеги – комунистическите ченгета? 2. ЧЕ агент Оазис притежава сега незаконен мансарден мезонет точно срещу бившата му явочна мансарда, на ул. Васил Левски №27В, осигурен му от ДС-ВТ? 3. Колко пъти агент Оазис ходи тази година до комунистически Китай неизменно съпътстван от китаистката Искра Мандова? Колко средства е изразходвал за тия воаяжи от бюджета на ВТУ? Като каква пътува с него нехабилитираната „китаистка” Мандова – като преводачка, колежка, приятелка или гейша? 4. Агент Оазис въведе конспиративно свои татурани и бръснати горили на срещата със студенти в Аул