От частното към общото. От члена към езиковото прогнозиране
Memento mori Какъв е проблемът? Проблемен език е нашият език, проблемен. Въпросът за членуването е само точка в многоточията му, но пък все е актуален. Мине, не мине време и "Да отпадне ли ''малкият'' член?" - питат възпитани журналисти и други граждани. Как пък никой не се сети да пита за пълния член - защо не отпадне той, а все краткият е нападан? Всъщност има ли изобщо проблем? Сега... Може би ще прозвучи заядливо към науката, но тук трябва да изрека една своя не конкретна, а по-скоро обща мисъл: Езикът ни, книжовният ни език е толкова нарочно усложнен, че дори и писмо до баба си да пратиш, не е възможно да не допущиш поне една грешка. Но пък въпреки това баба ти ще те разбере, пък ако ще и не една, а сто грешки да си направил. А колкото до по-конкретното, оказва се, че грешенето на двата члена е нещо съвсем естествено. Ние, носителите на езика нямаме в езиковото си съзнание модел, заложба, чрез която да различаваме пълния и краткия член в употребата им. То