Публикации

Показват се публикации от март, 2014

Тенденциозни записки 2

Изображение
Около 140 милиона души имат щастието да живеят в Русия. Останалите хора по света нямат това щастие, но имат всичко останало. (тъжен виц) --- (не толкова тъжен виц) "45-годишната неомъжена библиотекарка мечтаеше някой читател да я заеме и върне с просрочие от месеци, многократно прочетена, с разкъсани корици... " --- Наскоро научих, че Антидаефобията означава страх, който някои хора изпитват от това, че ги наблюдава патица... Странен страх... --- Това, което фактически свързва социализма и ада е митът за общия казан. Да се знае. --- Спрях да чета вестнии, но наскоро съвсем случайно се загледах в едно вестникарско заглавие, изписано, естествено, с главни букви: "УЧЕНИ ПОТВРЪДИХА ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ВАНГА , НО КРИЯТ ИСТИНАТА ЗА ДА ПРЕДОТВРАТЯТ ПАНИКАТА ВИЖТЕ ЗАЩО". _____jebem ти журналистиката_____ Това ми бе достатъчно, за да разбера, че не съм сгрешил с не четенето на вестници. Впрочем, тук е моментът да кажа, че русофилите активно използват Ванга; никак не е случайнa

Държавата се разпада пред очите на историята

Изображение
   

За Дупнишката юридическа школа и други правни колоси

Изображение
От известно време госпожа Мая Манолова се е заела със задачата да пише закон за промяна на изборния кодекс. Е, написа го най-накрая този закон. Резултатът обаче бе неработещ закон; както каза бившият премиер - "Дупнишката юридическа школа се провали" . Да, провали се тотално! Изборните правила, оказва се, са писани специално и само за предстоящите избори. В своя защита госпожата от Дупница Манолова изрече следните думи: "Оценките на правни колоси като Бойко Борисов и Десислава Атанасова не могат да ме уязвят" . Тук говорим за изкривени ценности. При толкова ясен и категоричен провал - да не си го признаеш, да не си кажеш поне едно "да, сгреших"?... Или една осъзната и призната грешка е проява на слабост и самоунижение? Хайде, госпожи и господа от БСП, признайте си най-сетне, че сте некадърни! Признайте, че този закон го пишете само заради шефа ви Станишев - най-големият службогонец в България, стремящ се към депутатско място в ЕП! ... Пожелавам на лидера

Няколко думи за Името

(по случай именния ми ден) Името... Кво е едно име?  Един нейм? Имената са много важни в човешкото общество и цивилизация. Името е идентификационният материал - тоест това, с което ти се идентифицираш пред другите. То е нещо абстрактно, нещо виртуално и несъществуващо реално; нещо, което го има само в човешките мозъци. Но от друго гледище името е определящо за личността. Щото името е етикетът, в който се вглеждаш цял живот. Този етикет определя в известна степен начина ти на мислене. Мога да го докажа с (няколко) лесни мисловни експерименти, но не мисля, че е нужно. (...) Добре ще е да се спомене и някой ред от Евтим Евтимов - например "Човек за името живее и само с име е човек." Тук, макар името да е споменато с друго свое значение (в смисъл на "човек с добро име" и "достоен човек"), се вижда колко важно е Името.

ἡδονή

*** Пий! Пий от мастиката хладна. Запали си сетне цигара, изпуши я и пак пий! Нека пием двама и нека телата ни груби да омекнат от пиене веднага! Нека музата нежна възпее нашто пиянство тъй как ние искаме за него да пее. Тя ще пее, ние ще пием и колкото повече пее, толкова повече ще пием. Докато не изпее и последната глътка хладна мастика! *** Щом види те, че пиеш небрежно до тебе ще седне, 'случайно' ще те заговори за твоите неща и твоя живот. Ти, щом видиш, че слуша те ще започнеш безспир да говориш дума след дума, драма след драма. Ще те слуша прикрито отегчено, ще ти кима и ще казва "да". Ще ти налива и ще те напива, ще ти бъде жена. *** Гордо изпъчени и с достойна походка под строй в редица вървим - към портите на Ада. *** Събуждаш се. Хем с болки, хем с кеф - но се събуждаш. Болките са в главата, а кефа телесен е. Един е засмукал члена ти жадно, друг гърдите ти целува настървено, трети те гали нежно с ръката си груба. Всеки иска да се похвали, че на младото ти т

без заглавие

Зловещо чернобели спомени и внезапно умрели фантазии изграждат своята кула и свят от еректирала словестност и псевдо парадигми. Тази кула и свят влиза в гръцкото хронос само за да излезе от него. Тя за друго не е създадена. - Zloveshto chernobeli spomeni i vnezapno umreli fantazii izgrazhdat svoyata kula i svyat ot erektirala slovestnost i psevdo paradigmi. Tazi kula i svyat vliza v grŭtskoto khronos samo za da izleze ot nego. Tya za drugo ne e sŭzdadena.

Тенденциозни записки 1

Изображение
"О, Българийо, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си проститутка, ти си честна жена." Недялко Йорданов - Някак си... Рациото успя да ликвидира Емоциото. Така май трябва да стане... - През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядреният си арсенал, останал й в наследство от СССР и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз - Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. - 3.1415926535897932384626433832795028841971693993751058209749445923078164062862089986280348253421170679 - ''И люшва се шедьоврестата спалня...'' Пл.Д. - Изкуството си е изкуство. Като не го разбираш - проблемЪТ си е лично твой. - В петък, 21 март, ИК Жанет ще представи писателя Милен Русков в читалнята на РНБ "П.Р.С.", Велико Търново. Там съм. -

Записки на Последния (IX)

За двете начала Начинът на усвояване на света води като следствие след себе си същия начин на изграждане на света. Двете очи, двете уши, двете ръце, двата крака, двете посоки - ляво и дясно, напред и назад - двете части на денонощието - ден и нощ, двата пола и т.н. са част от примитивността, от общовалидното, което пък влияе върху усвояването на света, разбирането на/за света. Това, оказва се, дава предимство да се поеме по онзи път, който се състои от две части. И онова, което се изгражда като разбиране за света, също се състои от две части. За двата типа хора Има два типа хора: такива, които са склонни повече да слушат и да възприемат информация, отколкото да я възпроизвеждат и произвеждат и такива, които са склонни повече да говорят и да възпроизвеждат и произвеждат информация, отколкото да я възприемат. Тоест производството и възприемането на информация са нещо характерно за всеки един от нас, но у никой от нас не присъства само едното или само другото. Просто едното надделява над

Приятелството според Цицерон

 Представям ви избрани от мен ф рагменти (извадки) от етическия трактат на Цицерон "За приятелството", в превод на Юдит Филипова. -----------------   1  „Аз мога само да ви посъветвам да го поставяте над всичко друго в човешкия живот; тъй като няма нищо по-природосъобразно, няма нищо по-добро и в щастие, и в нещастие. Но преди всичко мисля, че само между добри хора може да съществува приятелство“...  2  ... „приятелството превъзхожда роднинските връзки по това, че при тях е възможно доброжелателността да изчезне, а при приятелството не може. Изчезне ли доброжелателността от приятелството, престава да съществува, а роднинството остава. А колко голяма е стойността на приятелството, може да се разбере по това, че сред безкрайните връзки, създадени между хората от самата природа, това отношение е сведено до такива тесни рамки, че цялата обич свързва само двама или неколцина. Всъщност приятелството не е нищо друго, освен пълно съгласие в отношението към божие и човешко, съпътстван

Случи ни се случка

Официално: работещите в БГ са по-малко от неработещите. Честито! Доскоро специалистите се опасяваха от тревожната тенденция към намаляване на заетостта сред българите. Днес обаче тенденцията е факт. Сбъднаха се дългогодишните опасения - вече официално работещите и осигуряващите се лица в страната ни са по-малко от неработещите и неосигуряващите се. Работещите са около 2 700 000 българи, срещу тях обаче стоят 2 200 000 пенсионери и над 400 000 безработни, чакащи в бюрата по труда. Естествено, това е дългогодишен процес и тук няма никаква изненада или сензация. До това положение се достигна с помощта на дългогодишно бездействащия политически елит.  

Упътване за живота...

Всеки прави грешки, но не всеки се учи от грешките си. Хубаво е, важно е, дори е задължително човек да се поучи от грешките си и да не ги допуска. Много от нас оправдават грешките си с факта, че "животът не идва с упътване". Това оправдание е вярно и на място. Днес много неща идват при нас с упътване - купиш си нов ел. уред и заедно с него идва упътването или инструкциите за неговото използване. Когато се научаваме да четем, учителките ни казват, упътват как да четем; после - как да смятаме и т.н.; по-натам в живота ни често чуваме най-различни упътвания относно това - кое как трябва да се прави. И докато научим всичките тези упътвания, вече младостта си е отишла. Станали сме стари (или - другият термин - възрастни) . Но упътени ("мъдри"). Христот Мурутис разказва как попада на едни правила в едно ръководство докато търси решения за начина, по който можем да постигнем щастието. Въпросните правила без никакви уговорки могат да бъдат определени като упътване за живота

Неграмотност ли? Глейте си работата!

Изображение
Мой приятел ме провокира да коментирам тази кратка журналистическа драсканица: Моят коментар е следният: Относно буквите - спомням си, че в първи клас ни "учеха", че Ь и ь ("Ер голям" и "Ер малък") са две различни букви. После даскалите така и не ни казаха Я и Ю  гласни ли са или съгласни. Оказа се, че това са букви, а гласните и съгласните са били звукове (или звуци)... Но нека да излезем от конкретиката. Образователните стратегии през миналия и сегашния век още дълго време ще дават своите плодове. Безотговорността на почти всички институции ще ражда още дълго време гнили ябълки, както би се изразил поетът... Проблемът не е в студентите, а в учебниците, които са написани на жесток, объркващ и висок академичен стил.  Когато един текст не може да бъде разбран от който и да е - било то студенти, ученици и т.н., - това си е проблем ЛИЧНО И САМО на текста, а не на тези, които го четат! Това не е въпрос на философия, а факт. Да си гледат работата възмутените