Публикации

Показват се публикации от юни, 2014

Странно, нали

Забелязали ли сте, че думата нация се римува доста добре с демокрация, а пък на родината България й приляга римата "Авария"?

100 000 000 000

По повод широко рекламираните (!) заеми от страна на правителството и опозицията - се сетих за една песен от края на миналия век. Песента е със заглавие "Ханш и транш" в изпълнение на групата "Клуб НЛО". Очевидно е, че от двайсти до двайсет и първи век нищо не се е променило във финансово-икономическата философия на българския политически елит, щом тази песен продължава да предизвиква асоциации с действителността. Днес тази песен е актуална така, както е била и в миналия век, защото в нея се пее за заеми, а заемите са основен елемент от всяка финансова политика на всяко правителство, включително и настоящето, а, съдейки по думите на опозицията, - дори и на следващото. В този смисъл песента не само, че не е спирала да бъде актуална, но и ще продължи да бъде такава - и занапред, в бъдещето. А къде отиват тия заеми - кой да ти каже, братче, кой? Мизерията си стои все същата, каквато я изпратихме в края на миналия век и каквато я посрещнахме в началото на този. Не е слу

Ето как се оплаквам Аз на арменския поп

До Ректорското ръководство на Великотърновския университет До Деканското ръководство на филологическия факултет към Великотърновския университет До Омбудсмана на Великотърновския университет До Националното представителство на студентските съвети в България До Националната агенция за оценяване и акредитация в Република България До Министерството на образованието, младежта и спорта До Омбудсмана на Република България До Европейската асоциация за гарантиране на качество във висшето образование СИГНАЛ От Благовест Георгиев Цветанов, студент във Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий", специалност Българска филология, IV курс, редовна форма на обучение. На 20.06.2014 година с индивидуален протокол бях допуснат до писмен изпит по дисциплината "Лингвистика на текста" с квесторно представителство от професор доктор Антон Гецов и Силвия Коева. Шест дни по-късно - на 26.06.2014 година професор Антон Гецов директно и безцеремонно ми заяви, че оценката ми не може

ХИМН НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ

  На възторжения еснаф Георги Джангаров - поет и затворник I Земя като една човешка длан... Но ти за мен си цяло мироздание, че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян! II Но изтрезнях, земьо черноземна и нова песен вятърът подемна. И вият песни и чакали, че точно злите ти пожали! ХОР: Земя като една човешка длан - да живея в тебе вече ме е срам.

Към тъпия поглед и нерелевантните измерения на мъжките комплекси

"Който нож вади - от нож умира" (световно наблюдение) "Пилците се броят на есен - е казал мъдрият български народ!" (Бойко Борисов) [на всички, които ще кажат "това не се отнася до мене"] Нека сега ви разкажа една-две грозни истории, случили се във Великотърновския университет. Мисля, че поне в случая имам право на свободно изразяване, имайки предвид обстоятелствата, чиито пряк потърпевш се оказа именно моя милост. Едно число маркира долупосочените грозни сцени - числото седем (7). Това число е следващото след числото шест (6) по реда на положителните прости цели числа от нулата до безкрайността. Числото шест (6) пък от своя страна е крайната дестинация на оценяване по съвременната петчленна, но пък иначе шестобална система за оценяване в държавните предприятия, носещи гръмките названия Университети и Училища. Но числото седем (7) взема участие в грозните сцени долу именно като една предполагаемо крайна, последна дестинация в тях. [драма в няколко действия

Към релевантните реалности на Хип-Хопа

„Не става въпрос за спомени, става въпрос за един добре организиран, добре премислен сценарий.“ (Лютви Местан) Една песен на Ицо Хазарта – не толкова уникална по своята природа, колкото типична. Песента ни представя един средностатистически представител на източния диалект, намиращ се в една такава студентска възраст, в която лежерността и нехайството са взели превес над всичко останало. От самото начало главният герой подхаваща монолог, чрез който разкрива различни аспекти на живота и мисълта си. В словесното изложение се забелязва редуване на събитийност и размисли, а на определени места е трудно да се направи разлика между това кое се представя като събитие и кое – като размисъл, мисъл, мнение и изобщо като нещо помислено, но не и случило се. Тази особеност на монологичното комуникиране бързо се смесва с една друга особеност, а именно имитацията на диалог. Част от изреченските цялости започват или съдържат такива словесни конструкции, които предполагат наличието на втория участник в

Четири панорами: Аз, той, тя и Батист

* Беше прохладна майска вечер. Из улиците на града се чуваше само песента на щурците. По това време на денонощието всички хора спяха своя заслужено спокоен сън. Ако не броя писателя Рьортщахт, мога да кажа, че в момента съм единственият буден гражданин в този град. Само аз и писателят сме будни тук сега. Така е всяка вечер. Така е от години. И въпреки това от години всички хора по това време на денонощието спят своя заслужено спокоен сън. Всъщност те затова са хора, защото сънят им е заслужено спокоен. А пък ние с Рьортщахт сме просто граждани: той е писател, аз - престъпник. Той пише разкази и повести, аз - принуждавам млади момичета да задоволяват страстите ми. И двамата сме горди граждани на града. И ние, както хората, спим спокойно. Но спокойният ни сън не е заслужен - дори и днес, в тази прохладна майска вечер. * Той имаше слабостта да философства. Не съзнаваше, че размишленията му са с философска тежест, че са от философско естество. Гледаше на тях като на остатък от детинското с

ЖЕРВЕЗ

- А слънцето, Жервез, отново ще изгрее и утре, когато с теб се събудим. Сега обаче тъмна нощ е обхванала нашия квартал, нашия град и, впрочем, цяла Франция. Нека поспим и утре отново да помислим върху проблемите си; нека невинните слънчеви лъчи да обхождат косите и очите на поквареното ти тяло, когато обсъждаме случилото се. Защото, Жервез, онова, което ти направи днес – колкото и ужасно и гнусно да е – не може по никакъв начин да наруши спокойствието и тишината на нощта, обхванала нашия квартал, нашия град и – впрочем, както казах вече – цяла Франция. Хайде, Жервез, послушай молбата ми и избърши престорените си сълзи, погледни ме в очите, виж – нося шампанско от Париж. Купих го изгодно – дадох само двайсет евро. Последва мълчание. Жервез донесе две от стилните чаши за шампанско, постави ги на масата и зачака, като през цялото време не отлепи погледа си от пода. Очаквано – гръм наруши тишината, последва мелодичният звук на разливащото се в чашите изгодно закупено шампанско. Жервез отпи

Дар Словом

Нещо, за което щях да пиша преди няколко дни, но за чието написване очевидно съм забравил. Става дума за т.нар. „дар словом“, който ми приписват разни хора от разните ми житейски периоди - ученически, студентски, гюлайски, безгрижни и други подобни времепространствени измерения на изява на моята личност. Има нещо. Нещо наистина дарено, но като че ли недодялано. Ще трябва още малко да го додялам, да го шлифовам, школувам и опитомя, тъй като специалността Българска филология не успя да го обработи до края, до самото съвършенство (как сàмо звучи – съ-въ-р-шен-ство). Като подходящ начин виждамединствено прочитането на шедьоврите на европейската литератува и възпроизвеждането на заложените концепти за светоглед и световъзприятие във всяка една сфера на живота ми. Това е може би всичко, което мога да кажа за този „дар словом“, за който ми се говори цял живот. Но какво значи тук „цял живот“? Аз съм на двайсет и четири години, не на деведесет и седем. Да говоря за Живота е все едно изгревът д

Брутална жажда за знание

Мълчалив - това е най-уместната дума, която може да се употреби по мой адрес напоследък. И често я чувам именно в споменатия контекст. Радвам се, че се научих да мълча. Това е може би най-трудното нещо, което се учи (по-подходящ ще е словоредът "Може би това се учи най-трудно"). А дали съм се научил - не зная, но усещам, че съм разбрал нещо - нещо много важно. Мълчанието представлява не толкова процес на неговорене, не толкова на мълчене, колкото знание - да, мълчанието е знание, много важно знание. Това е знанието кога да мълчиш, кога да не говориш. И знаете ли кое е най-интересното - че съществуват компетентни лица, които могат да оценят и оценяват адекватно това знание. И още по-интересното е че тези лица винаги ги е имало - и те винаги са били компетентни, тъй като самите те владеят това знание добре. Ще стигна по-далеч в съждението си. Смятам, че това знание - мълчанието - е знание от висок клас. То не означава просто да знаеш кога и колко време (тоест с каква времева пр

Парад на фукнята

Велико Търново В една от миналите нощи - в онези часове, за които е трудно да кажеш дали са късни или ранни - присъствах около час време в едно от оживените нощните кътчета в града. Впрочем, точно в тази нощ присъствах на много места - едно от тях беше "на конниците", т.е. до паметник Асеневци, където вече повече от седмица с определена компания "бием лафа" (комуникираме един с друг). Това се случи около трийсет минути след полунощ. После част от присъстващите се преместихме в "Да да бар" (там, където работех през онова лято, когато бях свършил първи курс и ми предстоеше да започна втори курс). След това отидох в един бар, чието име така и не научих. Тези места бяха оживени, от тях кънтеше мелодията на необузданата младост, някои се смееха, а други разказваха весели историйки. Лятно нощно безгрижие. Но след това отидох на друго място - това бе т.нар. "Jack" - как сàмо звучи: "Отиваме в Джак". Това е дискотека, намираща се в сградата на

Не на алкохола!

Окочателно е решението ми да се въздържам от алкохолни напитки занапред. Вече минаха няколко дни от последния ми запой, заради който, впрочем, едва не умрях. Нашето съвремие предлага толкова много и различни удоволствия, че да се задоволиш с чаша спирт би било старомодно и дори отживелица.

Няколко изречения по въпроса за същността на светогледа

Крайно учудващо е как се променя светогледът, погледът на човек в различните периоди от живота му. Когато човек е на една възраст, той вижда света по един начин; десет години по-късно погледът към света е съвсем друг, обясняването на света е друго. Но не само времето и възрастта са определящи фактори при формирането и изменянето на светогледа; мястото също е един такъв фактор, често наричан и ''заобикаляща среда''.

Истината е истина, когато е добре аргументирана

Странно е колко много интерпретации може да има един израз, например изразът ''забраненият плод''. В различни контексти, среди, обкръжения един и същ израз може да има десетки и стотици интерпретации. Може би затова се казва, че ''истината е в кратките слова''; защото кратките слова създават множество интерпретации, а - това би прозвучало абсурдно, ако веднага не се поясни, че - множество интерпретации означават множество вярности, множество правилности. (Положението винаги се усложнява, когато се борави с подобен тип непопулярни думи - в случая ''вярности'' и ''правилности'') Тоест - множество интепретации означават добре аргументирани същности, конструкции, модели. Истината е онова, което е добре аргументирано.

Между Изтока, Запада и Ориента

Все по-силен става руския натиск и популизъм за изключване на България от ЕС и присъединяването й към Евразийския съюз, тоест - към новия СССР. Това е притеснително и дори страшно. И точно тук не бих спестил на читателя няколко стиха от Недялко Йорданов: ''О, Българийо нека имаш жребий не лек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина, ти не си проститутка, ти си честна жена!'' Е... Нашата нация винаги се е намирала в такава ситуация, в такова състояние и положение: между Изтока, Запада и Ориента... За по-малко от двеста години нацията ни е участвала в три наднационални образувания: Османската империя, Съюза на съветските социалистически републики и Европейския съюз. А както е тръгнало, до края на века ще се включим в поне още едно такова образувание - Евразийския съюз.

Селската природа на българските елити

Напоследък все повече се говори за селската природа на българските елити, като именно в нея се търси причината за упадъка на нацията ни. И как иначе? Именно елитите носят отговорността за всичко - така е било, а вярвам, че и така ще бъде. Едните водят другите - затова отпред винаги трябва да са тези, които въплъщават най-висшите ценности на всички останали.