Към същността на цитата и цитирането
Много са тези текстове, които съдържат цитати - скрити или явни. Не са малко и онези текстове, които предоставят ново съдържание и не използват никакви цитати. Интертекстуалният подход наложи схващането, че всеки текст е сбор от цитати, че дори и ние, хората, говорим помежду си чрез цитати. Според Жерар Женет цитатът е "най-експлицитна и най-буквална" форма на интертекстуалността, а също и "ефективно присъствие на един текст в друг". Според Юлия Кръстева "...всеки текст е конструиран като мозайка от цитати, всеки текст е абсорбиране и трансформация на друг...". Р.Барт споделя следното схващане за цитирането: "...стилът е процес на цитиране, тяло от формули, памет, културно наследство..." И трите посочени мнения са, разбира се, логично издържани и до голяма степен верни. Но този тип схващане - че всеки текст е сбор от цитати - има един недостатък, произтичащ от твърде общото схващане на същността на цитата. Защото и цитатът е сам по себе си текст.