Публикации

Показват се публикации от март, 2015

Гласовете от Европа шепнат "ела"

Мои познати казват "ела при нас, тук е хубаво, всичко е наред". Това са гласове от чужбина (доколкото, всъщност, страните от Централна Европа могат да се нарекат "чужбина"); гласове на хора, с които споделих детството и младежките си години. С годините все по-рядко се виждахме, чувахме, срещахме и ето така стигнахме до днешния момент - да се отдалечим един от друг толкова много, че ако решим да се видим, трябва да се уговорим поне месец по-рано. В Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия - където и да се сетя имам поне един стар познат, емигрирал българин, европеец с българско самосъзнание. Чудят ми се на акъла какво правя у България, за какво съм още тук... А аз, да си призная, вече изпитвам трудност в аргументирането на престоя си в България. Наистина: с всеки изминал ден ми става все по-трудно да обясня не само на тях, а дори и на себе си настоящето си местожителство в Република България. Родителите ми по произход са от едно малко село, дето Ботев е минал навре

Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (пета част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли /пета част/ Римската цифра посочва книгата на "Есета" („Опити“), а арабските - главата в съответната книга. Преводът е на Тодор Чакъров. - „За тия, които се занимават с изучаване на човешките постъпки, няма по-голяма трудност от това да ги съгласуват и да им дадат някакво единно обяснение; защото те така удивително си противоречат, чде ти се струва невероятно да са произлезли от един и същ източник.“ (II , 1) - „Нашият обикновен начин на поведение е да следваме склонностите си – наляво, надясно, нагоре, надолу, където ни отнесе вихърът на случайностите.“ (II, 1) - „Нека не ви е чудно, ако този, когото вчера сте видели еди колко си смел, утре ще го видите също толкова страхлив; или гневът, или нуждата, или компанията, или виното, или звукът на тръбата са скрили сърцето му в стомаха; това не са чувства, възникнали чрез размишление, това са чувства, породени от обстоятелствата; нищо чудно в това, ако един и същ човек го в

Тенденциозни записки 11

Правило номер едно: Играй. Правило номер две: Не преигравай. - "Ние имаме работа с недоразвито общество" - Тодор Живков, български политик - Каквото толерираме - с това ще се заобиколим. - Вглеждам се в средната продължителност на живота в Европа и стигам до извода, че ще живея някъде до към средата на века... Нито аз, нито който и да е няма да бъде нито вечно млад, нито вечно жив. Всички ще остареем и ще си отидем - едни по-рано, други навреме, а трети - по-късно. Пътници сме в един и същ еднопосочен влак. Това е горчивата истина. - "Целият български народ вижда днес да се осъществяват неговите идеали за създаването на една мощна и обединена България: от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море. (...) Българският народ ще изпитва завинаги най-голяма благодарност и дълбока признателност към силите от Оста и към техните големи водачи Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, които осъществиха обединението на България. (...) Особно силни ще бъдат тези чувства по отношение на Герм

Васил Друмев по въпроса за обществото и неговото възпитателно значение

Откъс от статията на Васил Друмев „Обществото и неговото възпитателно значение“, публикувана в списание „Духовен прочит“ през 1881 г. ( № VI, VII ): „И влиза младият човек в живота с пълна вяра в доброто, с твърда решимост да се труди честно за себе си и за себеподобните си, със силно желание да изтрие сълзите на страдащите, да направи честити злочестите и с пълна готовност да жертва себе си, живота си за всичко, което е честно, полезно и свято. Младият човек вярва напълно, че всичко това се постига лесно. В него всичко е младо и пъргаво. Младата му кръв кипи и му дава пълна самонадеяност, младите му способности, умствени и нравствени, развити, усилени и подкрепяни от могъществото на придобитите в училището знания, жадуват за честна и полезна дейност, младото му сърце тупти от любов към доброто, към обществото, към народа; опитът не се е докоснал още до него със студената си ръка и той не се плаши от каквито и да било несполуки. Варата в доброто и честното го съпровожда навсякъде и го

Някои възгледи на Васил Друмев

Някои възгледи на Васил Друмев Предлагам ви извадки от няколко текста на Васил Друмев. · · · „Нравствеността е основа, най-якият корен на народния живот, на народната доброчестин. Падне ли един народ нравствено, той вече е в голяма опасност и откъм самото си съществуване.“ (Из „ Животописание, значение на животописите “, публикуван за първи път в „Периодично списание“; текстът излиза в отделни части през 1870, 1871 и 1872 г.) · · · „... днес времената са такива, щото колкото отиваме напред, толкова повече енергия и познания се иска от един народ, за да не остане той назад и да не заглъхне.“ (Из „ Животописание, значение на животописите “) · · · „Нам предстои още много да се бориме с невежеството у самите нас, както и с много други препятствия. В тая нравствена борба ние имаме нужда от примери на самоотвержение, твърда воля, енергия и т. под., защото само владеящиц с подобни свойства, ние можеме да имаме пълна надежда, че ще излезем победители и от тая борба; трябва ни насърчаване, защо

Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (четвърта част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли /четвърта част/ Римската цифра посочва книгата на "Есета" („Опити“), а арабските - главата в съответната книга. Преводът е на Тодор Чакъров. - „ Необходимо е да се грижим за нещо и да се занимаваме с нещо само дотолкова, доколкото да поддържаме бодрото си настроение и да се предпазим от неприятностите, до които довежда другата крайност – отпуснатото и сънливо безделие.“ ( I, 39) - „ Слава и покой не могат да живеят под един и същ покрив.“ ( I, 39) - „ Суетно желание е да се мъчиш да извлечеш слава от годините си на бездействие и усамотение.“ ( I, 39) - „ В уединение можеш да се объркаш също така, както и в общуване със света.“ ( I, 39) - „ ...но никой писател досега не е посял повече зърна в книгите си или поне не е сял по-гъсто от мене.“ ( I, 40) - „ По дяволите красноречието, което буди у нас ревност към самото него, а не към същността на нещата!“ ( I, 40 ) - „ Ненавиждам смъртно всичко, което намирисва на ласкателс

Свободата, Санчо...

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благoдеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“ Из „Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“, Мигел де Сервантес („EL INGENIOSO HIDALGO DON QUIJOTE DE LA MANCHA“, Miguel de Cervantes Saavedra)

Героят на нашето време

„Да, такава е била моята участ от най-ранно детинство! Всички четяха по лицето ми признаци на лоши качества, които не съществуваха, но ги предполагаха – и те се родиха. Бях скромен – обвиняваха ме в лукавство: станах потаен. Дълбоко чувствах доброто и злото; никой не ме ласкаеше, всички ме оскърбяваха: станах злопаметен; бях мрачен, другите деца – весели и бъбриви; чувствах се по-горе от тях – поставяха ме по-ниско: станах завистлив. Бях готов да обичам целия свят – никой не ме разбра: и аз се научих да мразя. Моята безцветна младост протече в борба със себе си и с другите; боейки се от насмешки, аз пазех дълбоко в себе си най-добрите си чувства: там те и умряха. Говорех истината – не ми вярваха: почнах да лъжа; като опознах добре хората и пружините на обществото, станах изкусен в науката за живота и видях как другите без изкуство са щастливи, като се ползваха даром от онези изгоди, към които аз така неуморно се стремях. И тогава в гърдите ми се роди отчаянието – не онова отчаяние, кое

Причини за писане в блог

Не малко пъти съм споделял на мои познати за писането си в блога и не малко пъти съм бил в позиция да обяснявам каква е ползата ми от това. Нима трябва да имаш полза от нещо, което чувстваш приятно и което отнема около десетина-петнайсетина минути от деня ти? А дори и да имаш такава полза - всякога ли е тя лесно формулируема, лесно дефинируема за онези уши, които отказват да я разберат? Писането в блог е процес, доста показателен за търсенето на идентичност у нас. Чрез него ние показваме преди всичко вписването си в един колектив. Ако даден блог се отнася към обществените дела у нас, то онзи, който пише в този блог се вписва в колектива на гражданското общество и с право би могъл да бъде определен като буден, съвестен (а защо не и достоен) гражданин, съблюдаващ делата в страната. Достойна работа е писането, щом изгражда и подкрепя чувството за общност и единност. Самият факт, че гражданинът Х е предпочел да напише коментар или някакъв друг текст, отнасящ се до нещо случило се, вместо с

Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (трета част)

Изображение
Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли /трета част/ Римската цифра посочва книгата на "Есета", а арабските - главата в съответната книга. Преводът принадлежи на Тодор Чакъров. - „ Не съвпадат с истинското приятелство и следните четири вида отношения между хората, установени в античността: родствените, обществените, породените от гостоприемство и любовните – нито поотделно, нито всички заедно.“ (I, 28) - „ Нищо не може да стои по-високо, ако има и друго, колкото него.“ (I, 28) - „ В отношенията, поддържани с определена цел, трябва да се отстраняват всички пречки, засягащи пряко тази цел.“ (I, 28) - „ Малко ме е грижа за душевната чистота на моя лакей; аз търся у него преди всичко усърдие.“ (I, 28) - „ Край масата аз предпочитам повече приятния събеседник, отколкото благонравния; в леглото – повече красотата, отколкото добротата; в сериозните беседи – положителното знание, свободно от педантизъм. И така нататък.“ (I, 28) - „ Обичам умерените и уравновесени х

Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (втора част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли /втора част/ Римската цифра посочва книгата на "Есета", а арабските - главата в съответната книга. Преводът принадлежи на Тодор Чакъров. - „ ... всеки, който вътре в себе си почита общоприетите и утвърдени възгледи и нрави, не може да се откаже от тях без угризения, нито пък да ги следва, без да ги одобрява. “ (I, 23) - „ За да покаже, че няма нищо диво в света под нейна власт, природата понякога създава у по-малко просветени народи такива произведения на духа, които оборват и най-съвършените творения на изкуството.“ (I, 25) - „ Ние знаем да казваме „Така е казал Цицерон“, „Такива и такива са възгледите на Платон за нравствеността“, „Това са самите думи на Аристотел“. А ние, какво казваме самите ние? Какво правим ние? Какви са нашите съждения?“ (I, 25) - „ Аз мразя хора, които се отнасят по-нетърпимо към дреха с недостатъци, отколкото към душа с недостатъци и които съдят за човека само по поклоните му, по държанието м

Тенденциозни записки 10

Изображение
"Don't kill my mother, mother fucker. donke le" (1997, Каналето) - Нацията ни, освен състаряваща и оглупяваща, е и погрозняваща. Устремно върви към бездната! Чак ме хваща яд, мислейки това. - Нека и аз да кажа нещо за господин режисьора на новия филм за Левски - Максим Генчев. Този, въпросният беше върл привърженик на партия ГЕРБ до момента, в който от правителството на генерал Борисов (2009-2012) му отказаха финансиране за филма. "Няма патриоти!", "Няма родолюбци" - ето това тръбеше тогава този, който след това (у филма си) вкара псувня в устата на Идеолога на Съвременна България. Но ме мъчи едно: кой му стана спонсор; кой му финансира филма? - Соч., т. ХV , 1935, с. 6 0 8 (курсивът е на Енгелс) - Една голяма, съществена част от живота ми преминава в житейски дилеми... - Повечето хора не се самоубиват заради страха от това какво ще кажат съседите им. - Пийте от радост, пийте от мъка, пийте по празници - лични или национални. Пийте със или без повод. И

''Към себе си'' от Марк Аврелий. Подбрани откъси (трета част)

Marcus Aurelius Antoninus - „Та еis heaution“ Подбрани мисли /трета част/ Превод от старогръцки език - Богдан Богданов. - „Какво е порокът? Той е това, което толкова пъти си наблюдавал. И изобщо трябва да бъдеш готов, когато ти се случва нещо, да си спом-ниш, че си го виждал много пъти. Навсякъде – и горе, и долу ще откри-еш същите неща, с които са пълни историите и на древността, и на по-близкото минало, и на тези от вчера. С тях са пълни и сега градовете и къщите ни. Нищо ново няма. “ - „Тщеславно тържествено шествие, драма на сцената, стадо овце и говеда, схватка на копиеборци, кокал, подхвърлен на кученца, залък хляб в басейна за рибите, угрижени, мъкнещи товар мравки, побегнали в уплаха мишки, разигравани на конец марионетки. Трябва да участву-ваш във всичко това в добро разположение на духа и без да роптаеш. Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават.“ - „Колко превъзнасяни до бога люде са вече потънали в забрава!

Записки на Последния (XII)

Колкото по-дръзка е една метафора, толкова по-силни са опиатите, които са я породили. - И все пак аз все още продължавам да се чудя кое точно кара духа да се сломява? Дали това наистина е възрастта? Кое кара хората да спрат да мечтаят, да свалят погледа си от небето, звездите и да го насочат към нозете си, към земята, върху която стъпват и под която гният остатъците на хиляди тленни същества? Това е голямата загадка! - Не бива да обвиняваме обстоятелства от миналото в причинност за обстоятелства от настоящето, макар, че такава връзка несъмнени съществува. - Ако „апетитът идва с яденето“, както твърди поговорката, то по обективна аналогия би могло да се каже и че „мотивацията идва с действието“. - Съществуват едни такива идеи, породени или по-скоро появени в детството, които с напредването на възрастта се издуват, нарастват, добиват сила и скорост и когато настъпи определеният момент – се материализират, случват се, сиреч излизат от света на идеите и влизат в света на действителността.

Броят на потенциалните престъпници расте

В началото на март тази година в река Янтра бе намерен трупът на изчезнало по-рано 23-годишно момиче. Седмица по-рано момичето бе обявено за изчезнало. Името ѝ е Вероника Здравкова, студентка от Стопанския факултет на ВТУ. Установено е, че смъртта ѝ е причинена от нанасяне на множество удари по главата с тъп предмет. Това е потресаващ случай. Трупът е намерен не от полицейски служители, а от рибар, по случайност. В центъра на града се организира протест, на който присъстваха около 900 души от осемдесет-хилядния град. Реакцията на гражданското общество. Четох много призиви за връщане на смъртното наказание, но - мисля си - проблемът не е в това дали убиецът ще изтърпи смъртно наказание, дали ще пребивава в затвора 20 години или 3 месеца. Той вече е убил. Независимо какви са законите, преди всичко те трябва да респектират и изобщо да не се стига до нарушаването им. Онзи, който е нанесъл ударите по главата на това момиче изобщо не си е давал сметка дали ще лежи в затвора пет години, цял ж