Гласовете от Европа шепнат "ела"
Мои познати казват "ела при нас, тук е хубаво, всичко е наред". Това са гласове от чужбина (доколкото, всъщност, страните от Централна Европа могат да се нарекат "чужбина"); гласове на хора, с които споделих детството и младежките си години. С годините все по-рядко се виждахме, чувахме, срещахме и ето така стигнахме до днешния момент - да се отдалечим един от друг толкова много, че ако решим да се видим, трябва да се уговорим поне месец по-рано. В Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия - където и да се сетя имам поне един стар познат, емигрирал българин, европеец с българско самосъзнание. Чудят ми се на акъла какво правя у България, за какво съм още тук... А аз, да си призная, вече изпитвам трудност в аргументирането на престоя си в България. Наистина: с всеки изминал ден ми става все по-трудно да обясня не само на тях, а дори и на себе си настоящето си местожителство в Република България. Родителите ми по произход са от едно малко село, дето Ботев е минал навре