Публикации

Показват се публикации от май, 2015

Създадени са два сайта

В последните дни създадох два сайта, свързани с миналото на България: Нова България (виж тук: http://nova-bulgaria.blogspot.com ) С. (виж тук: http://stefan-stambolov.blogspot.com ) Използвана е системата на blogger.com. И двата сайта са все още в процес на дооформяне и попълване. Веднъж създадени, връзките към публикациите няма да бъдат променяни. Сайтът Нова България е създаден с цел да улесни намирането и преглеждането на броевете на вестник "Нова България". Броевете са достъпни и от сайта на Националната библиотека (виж тук: www.nationallibrary.bg ). До момента (25 май 2015 г.) са качени първите 19 броя от изданието. До края на настоящата година ще бъдат качени всичките 75 броя. След качването на брой 75, публикуването в сайта ще бъде преустановено. Сайтът С. е създаден с цел да обедини на едно място максимално възможен брой архивни единици, изображения и информации, свързани с живота и делото на Стефан Стамболов. Към всяка публикация в сайта е посочен източник. Към

Тенденциозни записки 16

Първи май 2015 г. Според някакви изследвания на Евростат българите са сред най-мързеливите граждани на Евросъюза. Тази информация изненада много медии и организации, но не и мен. Аз винаги съм твърдял, че българите сме мързеливи хора. Рядко се случва да видиш някой, който работи с интерес и усърдие; наместо това всеки предпочита да хленчи, да мрънка и т.н. - 12 май 2015 г. Все по-често в България се организират културни събития от мултинационален характер. Своеобразен културен миш-маш, казано по нашенски. Очертава се тенденция на спояване на европейската култура, в това число се включва и руската. Може би евразийството в един бъдещ план наистина ще обедини Европа и Азия. Остава само в Русия да проведат своите реформи, т.е. да се нагодят към настоящия век. - 12 май 2015 г. Чува се, че Министерството на образованието предлага финансирането на университетите да се обвърже с реализацията на студентите. Същата идея витаеше из общественото пространство и преди няколко години. И днес тя все о

Исторически Хумор

Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: - Иван! От руския се надига една глава: - Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: - Степан! - Аз! Бум - още един труп... В руския окоп стои един новобранец и се моли: - Само не Димитрий, само не Димитрий... ___ През Втората световна война... Чука се на вратата на еврейско семейство. -Отворете, ние сме руски партизани, идваме да ни приютите! -Колко сте? -Zwanzig ! ___ Англичанка пита германка: -Защо има толкова много езици в Европа? Германката отвърнала: -Защото загубихме войната. ___ Източник: https://facebook.com/HistoryHumour

Моя снимка от месец май 2015

Изображение
[caption id="attachment_1095" align="alignnone" width="545"] Благовест Цветанов, Велико Търново, май 2015[/caption]Моя

Интерпретационна разработка на Елин-Пелиновия разказ „Андрешко“

Разказът е публикуван през 1903 година под заглавие „Случка. Разказ“. След първоначалната публикация на разказа, Елин Пелин внася някои несъществени корекции в съдържанието му при по-нататъшните публикувания. В разказа присъстват двама главни герои и един второстепенен: Андрешко, съдия-изпълнител, чието име не се упоменава и Станойчо. Андрешко е млад каруцар, возещ с каруцата си непознат господин, за когото (в по-сетнешен момент от повествованието) разбира, че е съдия-изпълнител. Съдия-изпълнителят е наел Андрешко, за да стигне до селото, където да секвестира житото на Станойчо. Като представител на властта, съдия-изпълнителят може да бъде определен и като чиновник, това е типизиран герой, без име, но за сметка на това е добре обрисуван: дебел господин във вълчи кожух, с тлъсто лице. Третият герой - Станойчо - не се явява сред нас, за него разбираме от разговора между Андрешко и чиновника. Въпреки това именно той предопределя два от важните моменти в действието на разказа - кулминация

Към историята на повестта „Изгубена Станка“

В брой 17 от месец септември 1864 година във вестник "Българска пчела" е отпечатано обявление за повестта "Изгубена Станка" , като е направена кратка характеристика на творбата и е предадено и съдържанието ѝ. Под текста стои "Д. Блъсков, Браила 12 септ.,1864". В брой 20 от същия вестник отново има съобщение за излизането на повестта "Изгубена Станка", под което е подписът на "Р.И.Блъсков и син". Първите няколко издания на повестта: Издание от 1865 г. В Болград (Бесарабия, днешна Украйна). Това издание се разпространява главно в Румъния и Бесарабия. На много места самият Блъсков споменава, че повестта е излязла за първи път през 1866 година. Предполага се, че книгата е отпечатана през 1865 година, а получена от автора на следващата година. На външната и вътрешната корица на първото издание е записана годината 1865. Това издание има обширен предговор, написан вероятно от Р. Ил. Блъсков. Подзаглавието на изданието от тази година е „Истинс

Девети май: Денят на Победата и Денят на Европа

От фактологията на военната история. На 9 май 1945 година Германия подписва своята капитулация. Това слага край на Втората световна война в Европа . Извън Европа войната продължава. Краят на Втората световна война настъпва едва с подписването на капитулацията на Япония, което се случва на 2 септември 1945 година. Датата 9 май се чества в бившия Съветски съюз и в Руската федерация като Ден на победата . В Западна Европа денят на победата над фашизма се чества на 8 май. Разминаването в датите на честването на Деня на победата в Русия и Европа се дължи на факта, че документът за капитулацията на Германия е подписан късно вечерта на 8 май, което, в московско време, е рано сутринта на 9 май. Към зараждането на онова, което днес наричаме Европа и Европейски съюз. Това, което интересува нас, европейците, е случилото се на същата дата, но пет години по-късно: Н а 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася „Декларация на Шуман“ . В нея Шуман споделя идеята си з

Първото икономическо списание в България

„Журнал за наука, занаят и търговия“ е първото икономическо списание в България. Започва да излиза през 1862 година в Пловдив. Редактор и издател е Иван Богоров . Списанието е отпечатвано в Белград, в печатницата на Никола Стоянович. За появата на списанието Георги Раковски дава обявление в „Дунавски лебед“, отпечатвайки предварително голямо съобщение за съдържанието му. Мотото на корицата е „успех с работа, работа с наука“. В програмната статия „Изобщо за наука, занаят и търговия“ са застъпени модерни икономически идеи, посочват се начините за увеличаване на производството на различни стоки. Според Богоров забогатяването на народа ще доведе и до повишаването на качеството на образованието и културата. Това най-лесно и бързо може да стане чрез разни сдружения. В статията се засяга и въпросът за ролята на парите. В списанието са поместени редица статии с чисто практически характер, отнасящи се до най-разпространените занаяти в България по онова време. ____________________________ Източн

Няколко думи за в-к „Българска пчела“

„Българска пчела“ - „вестник политически, любословен и търговски, издава ся сякой петък, редактор и поръчител: Испас Попеску, печатница румъно-българска на Ст.Расидескова“. „ Българска пчела“ е първият вестник, който започва да излиза на български език в Румъния; с него се поставя началото на българския емигрантски печат. В основата на идеята и реализацията е Хр. Ваклидов и основаното дружество „Българска пчела“, сред чийто членове е Ив. Селимински. Първият брой на вестника е от 31 май 1863 година и започва с краткия увод „Съотечественици!“, където се откриват програмни елементи. Подчертава се информативния характер на изданието, както и интересът към политическите събития. Всеки брой на вестника включва раздела „Политически изглед“, където пространно се коментират общи и конкретни въпроси, отнасящи се до българския обществен живот. От година II „Българска пчела“ започва да излиза всеки вторник с указание, че редактор на изданието е Хр. Д. Ваклидов. Вестникът успява да привлече като

Кратки раскази отъ политическата икономия. II.

Изображение
Казах ви, че целта на политическата икономия е, едно, да уголеми богатството, а друго, да премахне колкото се може сиромашията, да помогне да не се разпространява този бич. Тя ни учи, че трябва да не правим причините му мъчни за поразяване. А пък трябва да знаете, че първата причина на това зло е дето човек си оставя сам на себе си. Действително, най-голямата сила, която има човек на ръце, сила, която никаква мощ не може да замести, богатство, с което никакво съкровище не може да се изравни, то е силата, която всеки може да почерпи от самия себе си. Тази сила е английското help yourself, френското aide toi, което по български ще каже: помагай си сам. Сам си помогни, и ти ще намериш повече извори в енергията на твоята воля и на твоята работливост, отколкото във външните помощи, които са добри, полезни за някое временно зло, за някоя бърза злочестина, но които биха били пагубни ако временната помощ се обърнеше в редовно нещо. Върху това привличам вниманието ви и ви моля да поразмислите.

Кратки раскази отъ политическата икономия. I.

Моите разкази, любезни читатели, са много важни за вас и аз смея да кажа много потребни за вашата бъднина. Аз искам да ви позанимая с такива неща, с такива задачи, които са строги и мъчни наглед, но които според мен представят един много простичък и лесен предмет за учене. Мога да река дори, че този предмет е най-постижим за духа на всички. Тези задачи се касаят дори до вашето съществуване, до вашите работения, до всекидневната награда на тези работения. Политическа икономия: това е дума, която сплашва понякога по своята големина. Показват я като наука за богатството на народите. Може би гледана от тази страна, задачата да ви се види малко себелюбива; повечето от вас не ви занимава, може би, богатството. Вие желаете само едно охолно поминуване, когато всекидневния труд ви доставя праведна награда за вашите усилия. Но политическата икономия, както старовременния бог Янус, има две лица. Ако от една страна вие я виждате да се занимава как да размножи богатствата, от друга страна, тя не п

Списание ''Братски труд''

"Братски труд" е печатен орган на Московско дружество "Братски труд". Списанието, излизало в Москва, е редактирано и подържано с материали от български студенти. Отпечатани са четири броя през 1860 година. Списанието има значителна роля за развитието на художествената литература, за формирането на творческия облик на възрожденци като Жинзифов, Каравелов, Миладинов, Бончев, Попович и др. За разлика от повечето периодични списания, "Братски труд" не включва програмна статия; липсват и указания за редакционен екип, за материална подкрепа. Списанието е изцяло насочено към явления на литературата; липсват материали за обществения живот с информативен характер. Програмен оттенък има в мотото, взето от Раковски: "Бащино огнище не оставяй, Стари обичаи не презирай". _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Източник: „Енциклопедия на българската възрожденска литература,“ 1997г., В.Търново,

БЪДУЩНОСТ (VUTORULU)

БЪДУЩНОСТ ( VUTORULU). Вестник ГРАЖДАНСКИЙ, ЛЮБОСЛОВНИЙ И ТЪРГОВСКИЙ. Третият вестник, редактиран от Г. С. Раковски в сътрудничество с Дим. Великсин и с румънския публицист и учен Б. П. Хъшдеу. Седмичник, издаван от акционерно дружество. Печата се в Букурещ, в печатницата на Ст. Расидеску, българин от Казанлък. От 8 март до 17 май 1864 година излизат десет броя. С „Бъдущност“ Раковски продължава революционно-демократичната линия на своите вестници „Българска дневница“ и „Дунавски лебед“ и създава традиция на двуезични българо-румънски вестници, последвана от Л. Каравелов, П. Кисимов, А. Савич, К. Цанков и др. Високата порта забранява внасянето на „Бъдущност“ в пределите на Империята и заплашва разпространителите му със смъртно наказание. Поради революционния дух на вестника богатите акционери спират издръжката му и той прекратява съществуването си. ________ Източник: „Енциклопедия на българската възрожденска литература,“ 1997г., В.Търново

Екскурзия до Чернобил

Текстът е публикуван в http://forums.data.bg от потребител с име qbox на 17 юни 2014 година.  Спрямо текста са нанесени несъществени правописни редакции. Преди 2-3 седмици бях в Зоната и в гр. Припят. Обстановката и изживяването не могат да бъдат описани с две думи, но ще се пробвам накратко. Пътува се до Киев и екскурзията се организира от Киев до Зоната. Реакторът се намира на 150 км северно от Киев. Първият пункт е Дитятки. Влизането в зоната става с паспорт и организирана екскурзия или със специално позволение на министерството на ядрени регулации на Украйна. Такова позволение няма как да се получи току така и затова най-добре, евтино и бързо е с организираната екскурзия. Охраната на контролния пункт имат записани твоите данни и информация, че в определения ден ще се намираш в зоната. Едва след като се уверят, че това си ти, влизането ти е позволено. За да се подготви обаче такова влизане трябва седмица по-рано да се изпратят трите ти имена и номера на паспорта ти до организатора н

Българската дневница от Раковски

„Българска дневница. В Нови Сад. Излиза всяка неделя.“ е първият вестник, редактиран от Георги С. Раковски. Вестникът излиза в Нови Сад, Австро-Унгария (днес в Сърбия). На 4 април 1857 година излиза пробен брой. От 26 юни до 23 октомври излизат 18 броя. 19 брой е конфискуван, а вестникът е спрян от австрийските власти по искане на турското правителство. Вестникът е замислен като алтернатива на единствения излизащ по това време български периодичен орган - „Цариградски вестник“. Раковски се стреми да подчини съдържанието на вестника на българските нужди, като дава информация и коментар за ставащото в България, на Балканите и в Европа. В уводната бележка Раковски очертава програмата на вестника така: „Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът се отбягна, трудищем ся да приятели своего народа упъти

Статия от в-к ''Български глас'', брой 1, 1876 г.

БОЛГРАДЪ 16. Априлия. - Тъгите и неволите докарайа вече българския народ в такова положение, щото той сам по себе си трябваше да обърне особено внимание на своя собствен живот. Всекиму е вече познато в какво положение се намира Турция. Всеки може твърде ясно да види, че гнилите основи на турската империя не са в състояние да се одържат ни на минута против бурята, която ще да се появи в кратко време и ще да хвърли тия гнили основи, заедно с Алия във вечна гибел. Днес е настанала оная щастлива минута за българския народ, в която той ще бъде в състояние да реши окончателно многогодишния политически източен въпрос, който очакваше българинът с голямо нетърпение. Българинът иска да живее, той иска своята свобода и независимост; свобода пълна и човешка. Нито един народ на този свят не може да живее без свобода. Доказателство за това служи въстанието в Босна и Херцеговина. Това въстание, което се продължава близо една година, ще да бъде всеобщо въстание на балканския полуостров. Европейската

Програмният текст на вестник ''Български глас''

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ - Всекиму е познато, че ние българите сме останали твърде много назад както в литературно, така и в политическо отношение от европейските народи. Тук в Румъния преди няколко месеца се издаваха някои и други политически вестници, които показваха пътя на нашия прогрес, но за зла участ постигна ги печална смърт така, щото за сега нямаме ни един свободен орган, който да изказва болките на нашия народ и да можем да изразим нашето народно стремление. И така, ние се решихме да предприемем издаването на един политически лист, чрез който, като в свободна държава, да можем свободно да изказваме нашето народно стремление към политическия живот за нашите братя отвъд Дунава. Целта на нашия вестник ще бъде да брани интересите на българския народ и за това вестникът ни ще носи название „Български глас“ . Освен политическите статии, „Български глас“ ще помества: 1. кореспонденции из България, Сърбия. Австрия. Босна. Далмация и пр.; 2. „Български глас“ не приема никакви критики върху час

Външни новини (12 февруари 1875 г.)

Главното питане, което занимава политическия свят е международното събрание в Петербург. Това събрание е продължението от онова, което се държа изтеклата година в Брюксел и което имаше за цел да станат някои общоприети спогодби измежду европейските държави, спогодби такива, според които да знаят как да постъпват във военно време. Руското правителство е поканило европейските държави да изпратят свои представители на това събрание в Петербург. Англия е отказала на това предложение. Царицата Виктория в тронната реч, с която е отворила за последно парламента, е говорила върху причината на това отказване. Тая причина била, защото от по-предното събрание в Брюксел си поличи, че из разногласията и противоположните разисквания, не е възможно да се дойде до един желан край. Това отказване на Англия се е последвало от някои второстепенни държави, каквито са: Холандия, Белгия, Швеция, Дания и Швейцария. От всичко това става явно, че и да може сега помежду няколко сили да стане една спогодба върху

Нужното обяснение в първия брой на в-к ''Нова България''

На вашето внимание: програмният текст на вестник "НОВА БЪЛГАРИЯ". НУЖНО ОБЯСНЕНИЕ -о- Нашата емиграционна журналистика онемя. (Това е престъпление в днешните обстоятелства, когато народът ни събира всичките свои сили, за да излезе на отчаяни борби срещу своите петвековни притеснители.) Освен физическата сила, народът трябва да излезе и със своето морално оръжие. (Журналистиката е едно от първите средства за революцията.) Подбудени от тоя принцип, ние, няколко души емигранти, които вчера сме се откъснали от тялото на народа и които познаваме както неговите интереси, така и неговото положение, се решихме да учредим настоящия седмичен вестник и с това да изпълним една от първите свои обязаностти към своето отечество. (Ние вярваме, че нашата емиграционна публика и в тоя случай ще покаже своя патриотизъм, когато делото е да се разяснят силите, положението и интересите на тоя народ (...). Въстанникът е потребен за народа, но народа в настоящето време не е в състояние да подържа сво

Записки на Последния (XIII)

- Какво е животът? Животът е някаква нелепа случайност (за безделника) или непрекъснато следване по посока на определена заветна цел (за човека с характер). - Какво е свобода? Свобода, това означава да си свободен. Липсата на свобода означава робство. Робството, това означава да си роб. „Който не разполага с две трети от деня си, е роб“ - Фридрих Ницше. Свободата – това са именно тия две трети от деня, в които можеш да правиш каквото си искаш, с когото си искаш и както поискаш. Свободата заляга у духа. Не липсват примери, в които хора, разполагащи с целия си ден ( to est не 2/3, а 3/3), не се възползват от нея. Тези хора са потенциално свободни. Не практически свободни. - Какво е безделие? Това е следствие от липсата на поставени цели пред личността. Реализира се в безбройни хаотични несъществени прояви със съмнителна полезност, полза. - Какво е активност? Това е стремеж на личността да обхване максимално възможно количество сфери на проява и реализация. Пълноценността на това обхващан