Публикации

Показват се публикации от август, 2015

Гласуване с крака

От Николай Слатински :  Преди време един либерален политолог с философски привкус в монографиите си, бе казал нещо такова: - Ако искаме да разберем кое общество, без да е идеалното, е най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества, то нека поне мислено проведем следния експеримент – махаме всички граници, ограничения, визи, зелени карти, покани, временни пребивавания и т.н. и гледаме накъде ще тръгнат потоците хора – от Уганда, Заир, Сирия, Бангладеш към Берл ин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон или от Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон към Уганда, Чад, Заир, Сирия, Бангладеш? Хората с краката си най-добре ще гласуват в какво общество искат да живеят. Разбира се, всичко това е донякъде условно и отчасти хипотетично. Но си струва да се замислим: – Защо тези стремителни и стремглави бежански потоци или както някой много точно го е казал тези дни – това преселение на народите, не се насочва към Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, а именно към Берли

Слово на Президента по повод 138 години от Шипченската епопея

138 години след епопеята на Шипка ние, благодарните потомци, отново сме тук. Тук сме, за да си припомним как в най-решителните моменти на Руско-турската освободителна война малобройните опълченски дружини и руски отряди не позволиха на Сюлейман паша да достигне Плевен. Как опълченците препречиха прохода с телата си и отбраняваха до последно свободата на България. Как със своята саможертва осветиха пътя на възроденото ни отечество. Няма по-висок връх в българската история, няма по-ярък символ на несломимата воля за свобода на българския народ от легендарната Шипка, от тези чутовни скали, пропити с кръвта на най-достойните бранители на България. Шипченската епопея е венецът на вековните надежди и усилия на българския народ. Пътят до нея надграждаха поколения възрожденски революционери и просветители. Шипка беше възможна, защото преди нея шепа мечтатели подпалиха Априлското въстание, защото Ботев и Левски извървяха своята голгота, защото Паисий написа своята „История…“. Най-сетне, стана в

Тенденциозни записки 19

От безизвестен автор: Англичаните организирали Конкурс за най-кратък разказ. Условието било, в разказа да се споменава кралицата, Бог, секс и някаква мистерия. Ето разказът, спечелил Конкурса: "О Боже! - възкликна кралицата. - Бременна съм. От кого ли?" Един виц: Вървял един пиян руски войник из центъра на Москва, през 30-те години на XX век, по време на Сталинските репресии и скандирал: - Смърт на мустакатият диктатор! Смърт на мустакатия диктатор! Чул го един следовател, капитан от НКВД, хванал го и за да се натегне, директно го закарал при Сталин и му обяснил какво скандира този войник. Сталин дръпнал от лулата си и попитал войника: - Товарищ солдат, вы кого имеете предвид? Войникът, като знае какво го чака, от страх изтрезнял и веднага съобразително отговорил: - Я имею предвид Хитлера. Тогава вожда се обърнал към капитана и сухо го попитал: - А вы, товарищ капитан, кого имели предвид?!? На Хана Монтана старото име е Хана Михайловград. А още по-старото - Хана Кутловица. А

Тенденциозни записки 18

Изображение
Искам да съм честен с вас: Едно от следствията на демографската криза е, че хиляди психично болни са сред нас: те са наши съседи, наши колеги и т.н. Ние дори не можем да си представим с колко луди се разминаваме ежедневно по улицата, с колко луди общуваме. Психарите са сред нас, защото няма кой друг да създава нужния за съществуването на страната ни БВП. - Благородното лицемерие Почти всеки порок съществува в облагороден вариант. Чували сте за благородната лъжа. Сега ще чуете и нещо за благородното лицемерие. То се случва там, където хората общуват помежду си с едни привидно добри обноски, но тези добри обноски не биха съществували, ако не беше налична неизбежната им необходимост. По-просто казано: налага ви се да общувате с колеги, приятели на приятели, роднини, съседи и т.н. Ако тези хора не заемаха тези си функции/роли, спрямо вашия живот - то вашето поведение спрямо тях със сигурност би било съвсем различно. Но в името на мира, приятелството, доброто възпитание и толерантността вие

България – малка схлупена къщурка с две акули най-отпред…

От Николай Слатински Имам един кръг от приятели, които за разлика от мен, въртящ се около писането и четенето на книги и четенето и писането на лекции, са в реалния живот, в реалната икономика, блъскат здраво, за да хранят семействата си и чувстват с оголените си нерви какво на практика се случва в страната. Днес си поговорихме с тях на относително традиционната ни и сравнително периодична среща. Ето каква картина те нарисуваха пред очите ми и аз, на базата на свои си наблюдения и разсъждения, макар и много по-кабинетен и отвлечен човек, я споделям, макар че те описват донякъде опростено ситуацията в страната. Но по-опростеното описване „хваща“ най-същественото, а подробностите от пейзажа не, че са по-маловажни, но все пак са си подробности и нищо повече… Става дума за реалния и в огромна степен главен проблем на политическо-икономическата ситуация в страната. А той е, че постепенно се сливат интересите на ББ и ДП и те се превръщат в дългосрочен определящ фактор за всичко, което се слу

За липсата на т.нар. „обществена подкрепа“

От Николай Слатински Признавам, че нещо напоследък не разбирам. Чета редица анализи на политолози, подкрепящи реформаторството и реформаторите. И все по-често се натъквам на оправдателни разсъждения – какво да правят, като няма обществена подкрепа, няма гражданско общество, няма масов натиск по площадите, няма стохилядни, едномилионни вълнения и даже бунтове. Народът спи. Значи при такъв заспал народ трябва да сме благодарни на реформаторите, че все пак туй-онуй правят, колкото и малко да е то, и че все пак това-онова постигат, та дори да то е „исторически компромис”. А аз все пак нещо не разбирам. Не е ли логиката малко по-различна – не дейността на дадени политици да е само функция от настроенията в обществото, а и настроенията в обществото да са също функция от дейността на дадените политици? Ами ако обществото не иска да се вълнува и защото знае, че накрая все едно ще го извозят с някой епохален компромис (в наши дни и пред очите ни договорките и уйдурмите започват бавно и полека д

За т.нар. „началници“

От https://facebook.com/nikolay.slatinski Днес бивша моя студентка ме помоли за препоръка за чужбина и понеже я поразпитах как е, поговорихме си известно време и тя ми каза следното: Защо ли в университетите ни преподавате стратегическо ръководство, сценарийно мислене, целево ориентирано управление, мениджмънт, лидерство, корпоративна сигурност, психология на взаимодействието с общности от хора, след като всички ние, които някак сме успели да намерим работа в България с отличните си дипломи, виждаме едно и също, абсолютно едно и също и то е много уродливо – хората които са на началници, особено онези, които са висши началници -- използват командването; стила „Като разговаряш с мен ще мълчиш“, безпрекословните заповеди, предупреждавайки ни, че по-лошо от това да изпълниш една заповед как да е, е да започнеш да я обсъждаш с тях; -- отнасят се арогантно с подчинените си, мачкат ги, унижават ги, тъпчат човешкото им достойнство; използват ги за какво ли не, вкл. да им купуват пици, сандвичи