Аз съм просто чаша алкохол. Бях тук преди да се родиш. Ще съм тук дълго време след като изчезнеш от този свят. Аз ти повлиявам през цялото време – дори когато си далеч от мен. Аз нося отговорността за всичките ти грешки, за всичките ти страстни пориви, за всяка твоя стъпка, която е встрани от пътя ти. Лесно е да се оправдаеш с мен, нали? Но – замисли се: Ако е вярно, че човек е това, което яде или това, което мисли – то защо да не е вярно и че човек е това, което пие? Сега разбираш ли, че не само аз съм чаша алкохол. Чаша алкохол си и ти, и тя, и той. Хайде огледай се, човече – не сме ли всички ние чаши с алкохол? И не е ли животът един безспирен симпозиум ? Когато двама се целуват – не отпиват ли от своите чаши; когато трима се любуват – не вдигат ли едно „наздраве”? Не е ли всяка оргия групово напиване, опиянение от удоволствия? Не е ли всяко пъшкане и охкане звук от чукащи се чаши? И не е ли всеки оргазъм една мощна наздравица? Всъщност тази история може да бъде продъ