Юли е 13-годишно момче от дом за сираци. Задминах го на един централен булевард във Велико Търново, когато ме попита "Къде е болницата?". Упътих го. Каза, че брат му е там с температура 38,5. Каза също, че е гладен. По моя инициатива влязохме в първото ресторантче, поръчах му супа с три филийки хляб. Запознахме се. Показа ми бележника си, миналата година завършил с добър (4). По английски език не му върви. Оставих 2,10 лв за супата и трите филийки хляб и му казах, че след време пак ще се срещнем и че ми дължи една пилешка супа. Юли се усмихна, стана сериозен и пак се усмихна. Здрависахме се за чао и излязох. Може би много от вас сега ще си кажат: "Окей - направил с добрина, но защо я афишираш?". Веднага ще ви отговоря! Защото българските медии непрекъснато тиражират какви ли не небивалици, но почти никога не поставят на дневен ред реалните проблеми на обществото ни . Проблеми, които не са един или два! Блоговете са мястото за свободното изразяване на мнени