Някои работодатели си мислят, че като ангажират служителите си с работно време от 8 часа, то тези служители наистина ще работят по 8 часа. Масова практика е и да се отнема почивката, разделяща работното време на няколко части (в масовия случай на две части). Всъщност тези работодатели изхождат от мисълта, че колкото по-голямо е работното време на един служител, толкова по-пълноценно той си върши работата и им е полезен. Това обаче не е така. Поне не и в масовия случай. При по-разтегленото работно време – например 8 или 12-часов работен ден – служителят отива на работа, пие кафе, пуши цигара, разговаря с колегите, дори се храни и т.н. и всичко това не само в началото на работния ден, но и в неговата продължителност до края му. И ако се изчисли каква част от работния ден служителят отделя на работния процес и каква на други занимания, то би се получило едно съотношение, вариращо от 5:1 до 1:1. Това е по мои наблюдения. При най-големия български работодател – държавната администр