Не искам да съм депутат в Европейския парламент.
Кандидат номер 1 от най-многобройната партия в България ГЕРБ - Мария Габриел - събра най-много (в сравнение с останалите кандидати) преференциален вот на евроизборите от май 2016 г. - цели 82 536 гласа (Само да вметна, че почти 60 000 души са гласували за опцията "Не подкрепям никого).
Какво е общото между кандидат номер 1 на ГЕРБ и челните кандидати на третата по големина политическа сила ДПС - Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ?
Общото е, че и тримата кандидати се отказват от това да заемат позициите на депутати в Европейския парламент.
Питам се - защо изобщо се кандидатираха за длъжност, която не искат да заемат?
Между другото аз съм човек, който вярва, че простите въпроси могат да родят много сложни отговори. В този смисъл се надявам някой журналист да намери сили да зададе въпроса на някой от тези тримата - Защо кандидатствахте за нещо, а после се отказахте?
Може би става дума за промяна на приоритетите в съзнанието на кандидатите и им е просветнало нещо? Едва ли, при положение, че Пеевски за втори път се отказва от позицията на евродепутат (първият път беше през 2014 г. - виж тук).
Защо се кандидатираш, а после се отказваш?
Габриел е еврокомисар - по традиция европейските чиновници се ползват с по-голям рейтинг от чиновниците на национално ниво.
Пеевски се свързва с корпоративен вот по множество медийни публикации.
Карадайъ се явява като лично посочен от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган наследник на Лютви Местан (последният сега е началник на партия ДОСТ).
И тримата кандидати са с висок рейтинг сред твърдото ядро избиратели, живеещи в нещо, което наподобява информационен балон. Някак си съвсем логично е да оглавят челните места в изборните листи, като очакванията са да съберат най-много гласове. Именно поради тази причина те са "поставени" там - за да донесат гласове на партиите си, които по-късно да бъдат "дадени" на други кандидати, които очевидно не са събрали необходимите гласове.
Смисълът на преференциите
Значи уж волята на избирателите, казват, добре ще се изразява с преференциите; щяло да има по-добро представителство, а накрая се оказва, че всичко е една пунта мара! Върло неуважение към електората!
После защо хората не гласували? Какви са тези рокади? В крайна сметка кой кого избира?
Гласуваш за Габриел, тя се отказва и на нейно място идва Лиляна Павлова... В този ред на мисли - не е имало смисъл да гласуваш за този кандидат, щом на негово място идва друг.
Къде е БСП?
Не вярвах, че някога ще го кажа, но съм приятно изненадан от тази партия. На тези избори единствените "големи", които не подмениха вота на избирателите си, са от Българската Социалистическа Партия. Нещо повече - преференциите пренаредиха изборната листа и поставиха Сергей Станишев на второ място. По този начин БСП, уважавайки волята на избирателите си, се ползва с по-високо представителство на симпатизантите си, спрямо останалите партии.
И нека не се чудим защо социалистите напредвад - самият факт, че уважават преференциалния вот, говори предостатъчно. Да - социалистите боравят с инструментите на демокрацията и си служат по-добре с тях, дори и от конкурентите си - онези в управляващото мнозинство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар