И какъв беше смисълът от преференциите?

При около 30 % изборна активност, на фона на над рекордната такава (малко над 50%) в ЕС, представителството на страната ни е леко компрометирано.

Не искам да съм депутат в Европейския парламент. 

Кандидат номер 1 от най-многобройната партия в България ГЕРБ - Мария Габриел - събра най-много (в сравнение с останалите кандидати) преференциален вот на евроизборите от май 2016 г. - цели 82 536 гласа (Само да вметна, че почти 60 000 души са гласували за опцията "Не подкрепям никого).

Какво е общото между кандидат номер 1 на ГЕРБ и челните кандидати на третата по големина политическа сила ДПС - Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ?

Общото е, че и тримата кандидати се отказват от това да заемат позициите на депутати в Европейския парламент.

Питам се - защо изобщо се кандидатираха за длъжност, която не искат да заемат?

Между другото аз съм човек, който вярва, че простите въпроси могат да родят много сложни отговори. В този смисъл се надявам някой журналист да намери сили да зададе въпроса на някой от тези тримата - Защо кандидатствахте за нещо, а после се отказахте?

Може би става дума за промяна на приоритетите в съзнанието на кандидатите и им е просветнало нещо? Едва ли, при положение, че Пеевски за втори път се отказва от позицията на евродепутат (първият път беше през 2014 г. - виж тук).

Защо се кандидатираш, а после се отказваш? 

Габриел е еврокомисар - по традиция европейските чиновници се ползват с по-голям рейтинг от чиновниците на национално ниво.

Пеевски се свързва с корпоративен вот по множество медийни публикации.

Карадайъ се явява като лично посочен от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган наследник на Лютви Местан (последният сега е началник на партия ДОСТ).

И тримата кандидати са с висок рейтинг сред твърдото ядро избиратели, живеещи в нещо, което наподобява информационен балон. Някак си съвсем логично е да оглавят челните места в изборните листи, като очакванията са да съберат най-много гласове. Именно поради тази причина те са "поставени" там - за да донесат гласове на партиите си, които по-късно да бъдат "дадени" на други кандидати, които очевидно не са събрали необходимите гласове.


Смисълът на преференциите

Грозната истина е, че партиите подмамват избирателите, слагайки личност с висок рейтинг начело, а после по някакви причини - незнайно какви - въпросната личност се отказва. Лично за мен такъв жест е обиден. Обидно е не само за мен, но и за малкото хора, които решиха да гласуват в България. Избирателите се чувстват измамени. Усещането за справедливост намалява с всеки подобен трик. Ето такива жестове разяждат демокрацията отвътре и отварят път на пълзящата диктатура.

Значи уж волята на избирателите, казват, добре ще се изразява с преференциите; щяло да има по-добро представителство, а накрая се оказва, че всичко е една пунта мара! Върло неуважение към електората!

После защо хората не гласували? Какви са тези рокади? В крайна сметка кой кого избира?

Гласуваш за Габриел, тя се отказва и на нейно място идва Лиляна Павлова... В този ред на мисли - не е имало смисъл да гласуваш за този кандидат, щом на негово място идва друг.

Къде е БСП?

Не вярвах, че някога ще го кажа, но съм приятно изненадан от тази партия. На тези избори единствените "големи", които не подмениха вота на избирателите си, са от Българската Социалистическа Партия. Нещо повече - преференциите пренаредиха изборната листа и поставиха Сергей Станишев на второ място. По този начин БСП, уважавайки волята на избирателите си, се ползва с по-високо представителство на симпатизантите си, спрямо останалите партии.

И нека не се чудим защо социалистите напредвад - самият факт, че уважават преференциалния вот, говори предостатъчно. Да - социалистите боравят с инструментите на демокрацията и си служат по-добре с тях, дори и от конкурентите си - онези в управляващото мнозинство.