Blog№7

  Хубаво е сегиз-тогиз да се вглеждаме във философията на нещата. Да вземем образованието. В тази публикация съм прикрепил три изображения, отнасящи се до образованието и след това. ;) Те са добър повод за размисъл. А ето и нещо, което се появи впоследствие и не бях планирал да включвам в тази публикация. Това са думи на Рей Бредбъри: "Когато бях на 19 години не можах да постъпя в колеж, понеже бях от бедно семейство. Нямахме пари, затова ходех в библиотеката. Три дни в седмицата четях книги. На 27 години вместо университет, бях завършил библиотеката." 

    Преди време една преподавателка в университета на два пъти попита курса ни: "Как да накарам студентите да четат, да учат?". Няколко дни след това подобен въпрос ми зададе и един гимназиален учител, преподаващ в София.     Осъзнах, че нещо не е наред. Щом преподавателите питат учениците си как да ги накарат да четат и учат, значи положението никак не е хубаво. Може би изразът "никак не е хубаво" не казва много точно това, което е повече от ясно, а именно: никаква държавна политика и нито каквато и да е дейност, идея и практика не може и не е в състояние да накара учениците да четат, учат.     Осъзнавам, че това е проблем. И както при всеки осъзнат проблем, и тук трябва да се потърсят причините за него, както и решенията за справянето му. Не ми се ще да коментирам следствията, но и на тях ще обърна внимание - защото говорим ли за причини, не можем да минем без следствия.     Имаме безразличие към ученето и четенето. Това безразличие идва от демо...