Защо младежите не учат?

    Преди време една преподавателка в университета на два пъти попита курса ни: "Как да накарам студентите да четат, да учат?". Няколко дни след това подобен въпрос ми зададе и един гимназиален учител, преподаващ в София.
    Осъзнах, че нещо не е наред. Щом преподавателите питат учениците си как да ги накарат да четат и учат, значи положението никак не е хубаво. Може би изразът "никак не е хубаво" не казва много точно това, което е повече от ясно, а именно: никаква държавна политика и нито каквато и да е дейност, идея и практика не може и не е в състояние да накара учениците да четат, учат.
    Осъзнавам, че това е проблем. И както при всеки осъзнат проблем, и тук трябва да се потърсят причините за него, както и решенията за справянето му. Не ми се ще да коментирам следствията, но и на тях ще обърна внимание - защото говорим ли за причини, не можем да минем без следствия.

    Имаме безразличие към ученето и четенето. Това безразличие идва от демотивацията на тези, които трябва да учат. А демотивацията идва от там, от където идва и мотивацията - от целта. От психологията и по-специално от педагогиката знаем, че "Целта поражда мотиви, а мотивите пораждат действия". Онагледено, това изглежда така:

Цел → Мотиви → Действия

Говорим за мотивация и демотивация. Тези две думи, тази антонимна двойка е много важна с оглед на това, което обсъждаме.  Мотивацията е съвкупност от мотиви, а демотивацията - липса на мотиви. След като мотивите пораждат действия, то липсата на мотиви е липса на действия. Сега нека се върнем на по-конкретното:
Ако едно дете учи (ученето е действие), то има мотиви да учи (следователно е мотивирано) и цел. Целта е важна, защото от нея тръгва мотивацията, в единия случай, и демотивацията, в другия случай:

        ↗ наличие на мотиви (мотивация) → конкретна проява, действие
Цел
        ↘ липса на мотиви (демотивация) → липса на проява, действие

    Сами виждате, че целта е тази, от която тръгват както мотивите за извършване на едно действие, така и мотивите за неизвършване на това действие. Но от какво зависи целта? Щом е толкова важна и очевидно определяща мотивите, нужно е да знаем от къде идва тя.
    Целта идва от съзнанието, а съзнанието - от... битието! Да - битието определя съзнанието, съзнанието ражда цели, целите пораждат мотиви, а те - конкретни действия :

Битие → Съзнание → Цел → Мотиви → Действия

Битие - каква хубава дума. Някои думи са толкова абстрактни, че както и да ги употребиш, в което и изречение да ги включиш, все ще е правилно.
    Та - да се върнем на темата. Битието, животът, средата определя съзнанието, a съзнанието от своя страна ражда целите, те пък пораждат мотивите, а те - действията. Смея да твърдя, че тази права линия всъщност е затворен кръг - т.е. казвам, че действията осмислят битието, определят го, изграждат го. Всеки един от елементите влияе пряко върху следващия и косвено върху всички останали. Сиреч - причините стават следствия и следствията стават причини.
    А сега - нека се върнем на учениците и студентите. Ученето е действие, а неученето - липса на действие. Липсата на действие е липса на мотив за извършването на това действие. Липсата на мотив (т.е. демотивацията) е липса на цел - тоест целта е друга и поражда други мотиви, съответно и други действия. Тоест неученето е свързано с демотивацията, а тя е породена от различна цел на конкретния човек, индивид, ученик.
    Всеки човек е с различна цел; всеки се бори за различни неща в този живот. Ако един е мотивиран да учи, то е защото в битието му има нещо, което е породило в съзнанието му цел, която поражда мотивите за това учене. И обратното: ако някой е демотивиран да учи, то е защото в битието му има нещо, което е породило в съзнанието му друга цел, която поражда мотиви - различни от тези на учещия.
    Ако нещо (в битието, обществото, социума, средата) покаже на един човек, че четенето като процес, действие е необходимо (т.е. трябва му) - то тогава този човек неизбежно(!) ще започне да чете. Засега обаче нито обществото, нито средата, в която живеем, не казва нищо подобно. Обществото ни не умее да възпитава поколенията, не умее да налага онази ценностна система, която иска да бъде внедрена и наложена.
    Вижте ако щете политическия елит на България. За Бойко Борисов все се повтаря, че е някаква мутра, но колко хора знаят, че той е и учен? Може би и вие сте изненадани в момента? Да - премиерът ни е доктор на науките. Той защитава пред ВАК дисертация по темата „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“ и с диплома № 20109 от 8 май 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на науките“ (равностойна на „доктор“).
    Ето за това ви говоря - ако младите (пък и не само) знаеха, че той (д-р Борисов) е и учен, тогава светогледът им би бил поне малко по-различен. Чувството им за несправедливост щеше да е по-притъпено.  Ценностната им система щеше да бъде друга ако знаеха, че в тази държава не всичко става по лесния начин. Но уви - всеки втори знае, че нещо ако не става с пари, то става с много пари. И ето ти това, което им движи акъла и на което му се вика "ценности и ценностна система".
    На младите хора у нас им се натрапва по всевъзможен начин идеята за безсмислието на собственото им същестуване. Може би това е и причината след завършване на 12-и клас да настъпи една обърквация в главите на младите хора и те буквално(!) да не знаят какво да правят след това. Така се случва и със студентите: след като завършат - не знаят какво (трябва) да правят...

Не знаят какво искат, защото не знаят какво могат...

Не знаят какво могат, защото не знаят защо съществуват...

И винаги в главите им ще дохожда онова мрачно изречение, известно ни още от фолклора:

"Мамо, защо си ме родила?"

Това е въпрос и към Майка България... А тя мълчи ли, мълчи... И нищо не казва на собствените си деца...

     И така - да се върнем на конкретното и нека не опоетизираме този сакрален монолог... Държавата - така, както работи в момента - прави така, че тези, които са завършили (ВУЗ или СОУ),  да бъдат объркани и то понякога в такава голяма и свирепа степен, че хората се чувстват по-добре преди да са влезли в учебното заведение, отколкото след като са го завършили. Казано с други думи - напълно вероятно е да затъпееш в училище.
     Друго нещо, което искам да кажа е това, че има една функция, която все още се изпълнява правилно от училищата. Това е функцията да социализира. Тази функция се изпълнява също толкова добре и от която и да е квартална кръчма - стига да има хора в нея. Защото там, където има хора, там има и социализиране...
     Лично моят възглед. (Вижте каква хубава дума - възГЛЕД. Сещам се за поне още няколко подобни: изГЛЕД, преГЛЕД, поГЛЕД и т.н.; тези думи се въртят около т.нар. ГЛЕД. Този "глед", тази дума няма самостойно значение - дори не съществува такава дума, но ако помислим малко ще ни стане ясно, че "глед" все пак означава нещо...)
     Ta - как гледам аз на нещата? Има едно изразче, че "Безплатен обяд няма". Какво ще рече това? "Безплатен обяд няма" ще рече, че това, което ние мислим, че е "безплатен обяд" - всъщност или не е безплатно, или не е обяд. Правя аналогията с безплатния обяд затова, защото образованието в СОУ е безплатно. Изводът какъв е? Ами изводът е, че това, на което ние му викаме "безплатно образование" или не е безплатно, или не е образование. Това са двете възможности. Двете възможни възможности... Имайте го предвид. Аз не съм за това - образованието да бъде платено, напротив - смятам, че трябва да бъде общодостъпно и че това е един от начините, които генерират  "достъпност" към образованието. Но аз смятам също и, че на един младеж трябва кратко, точно и ясно да му бъдят разяснени ползите от образованието; трябва ясно да му се каже каква е неговата пряка полза от това образование! Да му се каже "Ти учиш това, защото...". Например - ти учиш в Професионална гимназия по Ядрена енергетика, учиш промишлена електроника, защото след няколко години ще работиш това, което учиш. Или пък - нека да дадем друг пример: Ти учиш публична администрация, защото след няколко години ще работи в публичната администрация. Сами виждате, че моделът е "Ти учиш това, защото...". Ето това трябва да се повтаря непрекъснато, в името на мотивацията.
     Оппа - стигнахме до важния момент: Да му се каже "Ти учиш това, защото..."
...Защото какво?
Нима това, което учиш в училище, го учиш защото ще го работиш?
Не, драги. Нещата не са такива - поне не в това време и на това място...
В момента схемата е следната: "Ти учиш това, въпреки че..." 
Един голям брой хора в момента учат нещо, въпреки че няма да го работят...
И как смеете да очаквате старание. Никакво старание няма и няма и да има...
Тези, които учат нещо, те го учат затова, защото държавата иска от тях това нещо да бъде научено. Държавата иска всички нейни членове да имат завършено начално, основно и средно образование. Държавата иска също и една голяма част от нейните членове да са с висше образование, а не само с нисше. Щом така иска Държавата - така да бъде.

Но нека Тя да носи отговорност за това, което си е отгледала...

...

Защо младежите не учат ли ?  - Ами защото няма файда!

PS: Не приемайте нищо от написаното за вярно. Аз съм просто един любител на мрачните картини...