Становища за същността на книжовния език

Понятието книжовен език не се разбира по еднакъв начин от всеки. Има различни становища за това - що е то книжовен език. Предлагам да видим някои от становищата по въпроса:

• Широко разпространено е становището, според което книжовният език е високо обработена от писателите форма на общонародния език. 
• Според друго становище книжовният език е установена система от норми от общонародния език. 
• Има и становища, според които книжовният език е език на книжнината. 
• Според Виноградов книжовният език е явление, противопоставящо се на разговорния, и дори на общонародния език. 
• Според Ст. Младенов книжовният език не съществува като някакъв отделен език извън индивидуалните говори на книжовните дейци или извън народните говори. Всеки книжовен език, смята Младенов, е само функция на "живия" говорим език.(1)  
• Ал. Теодоров-Балан смята, че "книжовният език е такава реалност у онези, които го говорят, каквато реалност е говорът на едно селище, говорът на една особа."(2)  
• Л. Андрейчин определя книжовния език като общонародна, стандартна, високо обработена езикова форма, отличаваща се от диалектите с определени общозадължителни норми и с много по-богати изразни средства. (3)

_______________________________
1 - Младенов, Ст., Ст. Попвасилев. Граматика на българския език. С., 1939, с. 3.
2 - Т.-Балан, А. Български залиси. С., 1956, с. 80.
3 - Андрейчин, Л., В. Попова, Хр. Първев. Христоматия по история на новобългарския книжовен език. С., 1973, с. 6.