Няколко стиха от Д. Полянов

       Реших да публикувам тук няколко великолепни стихотворения на Димитър Иванов Полянов. На тях се натъкнах, разглеждайки книгата "Д.И.Полянов Избрани Съчинения". Преди стихотворенията обаче, искам да кажа няколко думи за книгата и автора.
       Изданието, което притежавам е излязло от печат на 30-и Октомври 1976 година под редакторската намеса на Татяна Пекунова; издателство "Български писател". Книгата е разделена на шест дяла - стихотворения, проза, спомени, статии, архивни материали и писма. Естествено - всичко това е предшеств(ув)ано от един прекрасен увод от Елка Константинова, в който животът на Полянов е представен подробно и изчерпателно - от раждането на автора (4.X.1876г.) до края на живота му (25.IX.1953г.). Смятам, че от увода са важни две изречения. И докато в едното виждам обективност, то в другото долавям "диря" от духа на онова време. Тези две изречения представляват началото и края на увода:

"Димитър Иванов Полянов е първият пролетарски поет на България."

"Делото му оставя трайна диря в националната ни културна история, защото е партийно и общонародно, защото служи на велики идеали."

__________________________________________

ЗА МИНАЛОТО НЕ ЖАЛЕЙТЕ

(Нова учителска песен)

За миналото на жалейте.
Не спомняйте щастливи дни.
Бъдете силни и живейте,
бъдете ясновидци - пейте
                     за светли бъднини!

Не гледайте назад теглата,
не бройте свети гробове,
високо вдигайте челата!
Нащрек! Идеята крилата
                     на подвиг ни зове!

Рушете всичко отживяло:
закони, догми, вяра, строй;
рушете обществото, цяло
прогнило, жалко, погрозняло -
                     рушете без покой.

Разкрийте майката природа
пред детский любителен взор;
учете с жива реч народа
на истина и на свобода,
                     на труд и на сговор!

Учете ги да няма "свое",
да срещат общите беди,
да се преварват само в боя
и да завиждат на героя,
                     що знай да победи!

Огрявайте душите нови!
Да няма учени слепци
и легион да са готови,
щом хиляди пръстта зарови -
                     подготвяйте борци!

Учете ваште ученици
да мразят тоя свят суров,
да бъдат граждани-войници
на правдата и мъченици -
                     за братство и любов.

Гласът ви да е сладка лира,
да е гласът ви и тръба -
да пее и да протестира.
Проповедта ви да не спира
                     за "славната борба!"

Последен път настъпва злото -
да бъде всеки бодър страж!
Веч наближава тържеството
на истината и доброто! -
                     Не бойте се! Кураж!

Учете! - Словото е сила!
Учете! - Мисълта е плам!
Вселената би загасила
слънцата си без тях - би била
                     заглъхнал, тъмен храм...

За миналото на жалейте,
не спомняйте щастливи дни -
бъдете силни и живейте,
бъдете ясновидци - пейте
                     за светли бъднини!


__________________________________________

ГЕРОИТЕ

(7.XI.1921 г.)

Елада имаше герои,
герои имаше и Рим.
На подвизите техни броя
ний днес усмихнати следим:

в създанйя чудни, фантастични
не вярва вече наший век -
витязи нови героични
прославя новият човек.

О, сенки мъртви, старославни,
Орфей, Язон и Херкулес,
ний знаем имена вам равни,
по-светли даже има днес:

със словото си огнеструйно
те укротиха дивий цар
и златното откриха руно
в джоба на на алчний господар;

те Авгиевите обори
разчистиха един след друг
и Сфинкса мрачен проговори,
ударен със железний чук;

те хидрата Война сразиха
и сгазиха лукавий Змей
и от оковите спасиха
Труда - безсмъртний Прометей.

Атина нова днес Москва е
и новий Рим е Петроград -
над тях великий Маркс витае
и благославя новий свят.

Станете, роби и терзани,
героите да поздравим:
"Да здравстват новите титани
върху Съветския Олимп!"
         
                                 1921

__________________________________________

ЛОСТЪТ НА АРХИМЕДА

         ''Дайте ми една опорна точка в пространството -
         и аз ще издигна с лост цялата земя"

                                                                 А р х и м е д


След двадесет и три столетия
от гроба стана Архимед,
когото, знаем, смърт сполети,
над пясъчний чертеж зает...

И като метеор огромен,
мъчителен един въпрос
просветна в смътния му спомен:
"Намерен ли е моя лост?"

И тръгна славний геометър
от Сиракуза - в Картаген,
и с първия попътен ветър
пристигна в Рим на осмий ден.

Там новият живот го смая;
навред кипеше мощен труд -
безсмъртната стихия тая
възрадва пътника прочут.

Узна той - но без изумление,
че роби нямало сега,
но господари настървени
народа тъпчели с нога...

Случайно - изборна кампания
ехтеше в пълния разгар -
той спря си будното внимание:
оратор викаше със жар:

"Със таз червена бюлетина
животът ще се промени:
тя е могъщата пружина
за наште светли бъднини!"

И Архимед видя: в агония
че господарите лежат,
че рухват тронове, закони
и заблуждения в прахът...

Видя той: чисто и лазурно
че светва вечнотонебо
и към градющето безбурно
че литва земноото кълбо...

Доволен, Архимед си каза
със глас, трогателен и прост:
"Във гроба мога да си вляза -
намерен е мечтаний лост!"

                                 1921

________________________________________

            Ето я и моята гледна точка за последното стихотворение. Колкото и парадоксално да звучи , сюжетът на "Лостът на Архимеда" се отнася до следните 3 момента: Архимед става от гроба, вижда какво е положението и ...се обръща обратно към гроба. Предполагам, че знаете за какво дава знак ситуацията, при която някой се "обръща" в гроба - това не е нищо друго, освен... пълно разочарование!   Гледна точка - какво да я правя . . .

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба