7 комунистически стихотворения
На Вашето внимание представям седем произведения на високо извисения комунистически ум. :) Не съм се интересувал кой е авторът, но пък - какво значение има изобщо авторът им... Вижте:
Вампир
Балада за комуниста
Колко дена го били?
Ни дума, ни вопъл, ни стон...
Но устата сгрешила
сама промълвила: Антон.
Свойто име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви,
и язвите гнойни течат...
"Где са твойте другари?"...
Той виждал отряда любим...
и очите притварял, и тръпнел,
но бил несломим.
Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо:
Убиецо, стреляй във мен!"
Те във раните люти посипали сол -
като жар.
Скърцал зъби нечуто...
И как ли без вик издържал?...
И в злоба безсилна пак били го -
диви и зли.
В страшни мъки се свилал,
но дума не им промълвил.
После бавно притихнал...
Смутени, учудени, в страх
те го гледали тихо -
безмълвен, но горд, величав.
"Не човек, а желязо!" -
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвият казал:
"Не, комунист!"...
Тотка-звеноводка
Като Тотка-звеноводка втора няма в село.
По сеитба, по вършитба тя е все начело.
Ей край ниви бурениви плах сумти кулакът.
Бързо става, знаци дава Тотка да почака.
- Ой те, Тотке, звеноводке, мое пиле клето.
Не погивай, не отивай ти в текезесето!
Опомни се, не бави се, в моя дом ела ти.
Да живееш и да грееш като във палати!
Трепва Тотка-звеноводка, мигом му отвръща:
" Не желая и да зная за кулашка къща!
Моят дом е по-огромен - кооператива.
В него с песен всеки честен селянин отива."
Септемврийци
Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.
Отново вървят септемврийци...
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"
Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.
А тихият вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град.
Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй!
Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца
и в новия кървав септември -
кълнем се - ще бием врага!
Забелязахте ли в последното стихотворение уникалността на Ленин - Той не се римува с нищо!
Вампир
Месецът уплашен гледа
над Те-Ке-Зе-Се-то
а някой дебне в слънчогледа
долу до селцето.
За вампир в оная нива
шушнат разни хора.
Дядо хитро се подсмива,
взема си топора.
Чак при снопите се спира
и слухти, не мига.
Ето ти го и вампирът,
че насам пристига.
До пресъхналата локва
той кибрита драсва.
Дядото завчас изскоква,
здравата го прасва.
Гледай ти пак изненада
весела във мрака:
не вампира хванал дядо,
ами баш-кулака!
...
Нали сте виждали как майка търси брод и гази
в ръце с детето си през придошла река?
По бързея на времето, през мътните талази
мен Партията ме пренесе ей така!...
Димитровска песен
Цялата родина спи
спокоен сън.
Спи до мене сине,
тъмно е навън.
Месечко не грее -
рано е заспал.
Само Мавзолея
свети чист и бял.
Нанкай, чедо мило,
нанкай и расти,
димитровец силен
да ми станеш ти!
Скоро ще пораснеш
здрав и хубав ти
и животът ясен
с вас ще разцъфти.
Балада за комуниста
Колко дена го били?
Ни дума, ни вопъл, ни стон...
Но устата сгрешила
сама промълвила: Антон.
Свойто име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви,
и язвите гнойни течат...
"Где са твойте другари?"...
Той виждал отряда любим...
и очите притварял, и тръпнел,
но бил несломим.
Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо:
Убиецо, стреляй във мен!"
Те във раните люти посипали сол -
като жар.
Скърцал зъби нечуто...
И как ли без вик издържал?...
И в злоба безсилна пак били го -
диви и зли.
В страшни мъки се свилал,
но дума не им промълвил.
После бавно притихнал...
Смутени, учудени, в страх
те го гледали тихо -
безмълвен, но горд, величав.
"Не човек, а желязо!" -
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвият казал:
"Не, комунист!"...
Димитров сред нас
Живее Димитров сред нас,
аз чувствам неговата сила.
Зовеше мъдрият му глас...
Мира да пазя ме зове,
да гоня стръмни върхове
и от зората вдъхновен
на мъдрост земна да се уча,
добър да бъда всеки ден.
Над мойте родни широти
да браня въздуха, небето
и всяка птица, що лети...
Живее Димитров сред нас,
от силата си той ми дава
затуй по-силен съм и аз!
Като Тотка-звеноводка втора няма в село.
По сеитба, по вършитба тя е все начело.
Ей край ниви бурениви плах сумти кулакът.
Бързо става, знаци дава Тотка да почака.
- Ой те, Тотке, звеноводке, мое пиле клето.
Не погивай, не отивай ти в текезесето!
Опомни се, не бави се, в моя дом ела ти.
Да живееш и да грееш като във палати!
Трепва Тотка-звеноводка, мигом му отвръща:
" Не желая и да зная за кулашка къща!
Моят дом е по-огромен - кооператива.
В него с песен всеки честен селянин отива."
Септемврийци
Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.
Отново вървят септемврийци...
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"
Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.
А тихият вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град.
Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй!
Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца
и в новия кървав септември -
кълнем се - ще бием врага!
Ленин
От картинки и портрети
мило се усмихва Ленин,
името му златно свети
по игрища и пързалки.
Волно всеки ден играем
и макар и още малки
името на Ленин знаем!
________________________________Забелязахте ли в последното стихотворение уникалността на Ленин - Той не се римува с нищо!
:-) http://www.youtube.com/watch?v=ktqfy1m7b5M
ОтговорИзтриванеshteshe da e po got ako se beshe pointeresyval za avtorite im i prochel biografiite im
ОтговорИзтриванеПоследното стихотворение не е пълно. Това което помня е:
ОтговорИзтриванеОт картинки и портрети мило се усмихва Ленин.
Името му златно свети по байрячета червени.
и т.н.
И още едно да ви дам за колекцията.
Ленин бил малък
обичал да играе,
но повече обичал
да учи и да знае.
На свойто братче Витя
той приказки разказвал
как сиво-бели вълци
на бабата козлето
в гората те изяли.
Ххаах ...Яле го оргиналът. Спомних си, че татко го декламираше с подобаваща соц интонация, за да се гаври с халтурите им.
ИзтриванеОт картинки и портрети
мило се усмихвва Ленин.
Името му златно свети
на байрачета червени.
На игрища и пързалки
волно всеки ден играем
и макар и още малки
името на Ленин знаем.
Благодаря! :))) ...за Тотка е очарователно! <3 :)))
ОтговорИзтриванеЗа Тошо
ОтговорИзтриванеПри Тошо всичко беше в ред
Ядяхме хляб с масло и мед
През лятото се къпехме в морето
През зимата със ски кръстосвахме морето.
Но щом си Тошо замина
В боклука ровим за храна.
За бедните морето пресъхна,
Част от балкана в боклуци потъна
Останалата част я някой открадна.
поправка
ИзтриванеПрез зимата със ски кръстосвахме Балкана под небето.
:D :D :D Бе има си рима то - на рима батювците моеха да ги докарват:
ОтговорИзтриванеОт картинки и портрети
мило се усмихвва Ленин.
Името му златно свети
на байрачета червени.
На игрища и пързалки
волно всеки ден играем
и макар и още малки
името на Ленин знаем.