Определение. Видове

• Атрибутивно определение

Определението е най-зависимата второстепенна част на изречението - зависима и по форма, и по значение. То пояснява само такава част на изречението, която е изразена със съществително име в широк смисъл (субстантивирана част). Тази част, която се пояснява от определението, се нарича определяемо.

Два вида:

1. Съгласувано определение. Съгласуваното определение пояснява определяемото, като се свързва направо с него и приспособява своята форма за род и число с неговата. Това са най-типичните за българския език определения. Съгласуваното определение е винаги прилагателно име в общия смисъл (всички думи, които морфологически се менят като прилагателни имена): числителните редни (първи, шести, девети и т.н.), местоименията прилагателни (мой, тази, всяко и т.н.), причастията (можещ, прочетен, паднал). Примери за съгласувани определения:

„Сноудън е човек на дигиталната манипулация и си няма понятие от истински битки и

войни.“ (из печата)

„Общите мотиви на президента бяха оборени пункт по пункт с конкретни цифри и

от шефа на бюджетната комисия в парламента.“ (из печата)

Често съгласуваните определения са предпоставени спрямо определяемото, както е в посочените примери.

2. Несъгласувано определение. Несъгласуваното определение пояснява определяемото без да приспособява своята форма за род и число с неговата. Несъгласуваното определение и определяемото означават два предмета, а не един, както е при съгласуваното определение. Най-често несъгласуваните определения са съществителни, свързани с определяемото посредством предлог, например:

„От полицията съобщиха вчера, че извършителите на престъплениетосе издирват.“ (из печата)

„Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов призова ръководството на парламента да

свика незабавно извънредно заседание на НС за бюджета.“ (из печата)

Несъгласуваното определение може да бъде свързано с определяемото и без предлог, чрез прилагане, например:

„Седемнайсет лева струва килограм череши.“

„Букет рози е прекрасен подарък за осми март.“

• Предикативно определение

Предикативното определение (или сказуемно определение) е тази част на изречението, която посредством сказуемото пояснява или подлога, или прякото допълнение. То означава такъв признак на подлога или на прякото допълнение, какъвто е актуален по време на глаголното действие. Предикативното определение е винаги съгласувано.

Два вида:

1. Предикативно определение на подлога – показва какъв е подлогът по време на извършването на действието, изразено чрез сказуемото, например:

„Подобна била картината и в данъчната част на приходите.“ (из печата)

„По-смешното е, че втората, третата или четвъртата политическа сила се изживяват като спечелили изборите“ (из печата)

„Мария влезе усмихната.“

2. Предикативно определение на прякото допълнение – пояснява прякото допълнение чрез сказуемото. Например:
 „72% от българските граждани определят положението в страната като непоносимо.“(из печата)

„Той видя Петя разплакана“

„Ожениха Иван млад“

• Номинационно определение

Номинационно определение, или Приложение, е съществително име, поясняващо друго съществително име. Може да поясни, уточни или да даде друго название на лицето или предмета, означен чрез съществителното име. Свързването помежду им е без предлог, а чрез просто прилагане. Номинационното определение не мени формата си, за да се съгласува с определяемото. Примери с номинационни определения в изречение:

„50 метра меден проводник са откраднати от хълма Царевец.“ (из печата)

„Бат Сали с частното енерго стана депутат“ (из печата)

„Президентът Плевнелиев наложи вето върху бюджета“ (из печата)

„Министър-председателят Орешарски и Бисер Петното – стари познати?“ (из печата)