7 комунистически стихотворения

На Вашето внимание представям седем произведения на високо извисения комунистически ум. :)   Не съм се интересувал кой е авторът, но пък - какво значение има изобщо авторът им... Вижте:

Вампир

Месецът уплашен гледа

над Те-Ке-Зе-Се-то

а някой дебне в слънчогледа

долу до селцето.

За вампир в оная нива

шушнат разни хора.

Дядо хитро се подсмива,

взема си топора.

Чак при снопите се спира

и слухти, не мига.

Ето ти го и вампирът,

че насам пристига.

До пресъхналата локва

той кибрита драсва.

Дядото завчас изскоква,

здравата го прасва.

Гледай ти пак изненада

весела във мрака:

не вампира хванал дядо,

ами баш-кулака!

...

Нали сте виждали как майка търси брод и гази

в ръце с детето си през придошла река?

По бързея на времето, през мътните талази

мен Партията ме пренесе ей така!...

Димитровска песен

Цялата родина спи

спокоен сън.

Спи до мене сине,

тъмно е навън.

Месечко не грее -

рано е заспал.

Само Мавзолея

свети чист и бял.

Нанкай, чедо мило,

нанкай и расти,

димитровец силен

да ми станеш ти!

Скоро ще пораснеш

здрав и хубав ти

и животът ясен

с вас ще разцъфти.

Балада за комуниста

Колко дена го били?
Ни дума, ни вопъл, ни стон...
Но устата сгрешила
сама промълвила: Антон.

Свойто име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви,
и язвите гнойни течат...

"Где са твойте другари?"...
Той виждал отряда любим...
и очите притварял, и тръпнел,
но бил несломим.

Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо:
Убиецо, стреляй във мен!"

Те във раните люти посипали сол -
като жар.
Скърцал зъби нечуто...
И как ли без вик издържал?...

И в злоба безсилна пак били го -
диви и зли.
В страшни мъки се свилал,
но дума не им промълвил.

После бавно притихнал...
Смутени, учудени, в страх
те го гледали тихо -
безмълвен, но горд, величав.

"Не човек, а желязо!" -
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвият казал:
"Не, комунист!"...

Димитров сред нас

Живее Димитров сред нас,

аз чувствам неговата сила.

Зовеше мъдрият му глас...

Мира да пазя ме зове,

да гоня стръмни върхове

и от зората вдъхновен

на мъдрост земна да се уча,

добър да бъда всеки ден.

Над мойте родни широти

да браня въздуха, небето

и всяка птица, що лети...

Живее Димитров сред нас,

от силата си той ми дава

затуй по-силен съм и аз!

Тотка-звеноводка

Като Тотка-звеноводка втора няма в село.
По сеитба, по вършитба тя е все начело.
Ей край ниви бурениви плах сумти кулакът.
Бързо става, знаци дава Тотка да почака.

- Ой те, Тотке, звеноводке, мое пиле клето.
Не погивай, не отивай ти в текезесето!
Опомни се, не бави се, в моя дом ела ти.
Да живееш и да грееш като във палати!

Трепва Тотка-звеноводка, мигом му отвръща:
" Не желая и да зная за кулашка къща!
Моят дом е по-огромен - кооператива.
В него с песен всеки честен селянин отива."


Септемврийци

Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.

Отново вървят септемврийци...
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"

Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.

А тихият вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град.

Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй!

Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца
и в новия кървав септември -
кълнем се - ще бием врага!

Ленин

От картинки и портрети

мило се усмихва Ленин,

името му златно свети

по игрища и пързалки.

Волно всеки ден играем

и макар и още малки

името на Ленин знаем!

________________________________

Забелязахте ли в последното стихотворение уникалността на Ленин - Той не се римува с нищо!