Освиркаха го, макар че ни обединяваше до неотдавна

На честванията по повод Деня на Съединението тази година Президентът на републиката Румен Радев беше силно освиркан. На видеозаписа от събитието по време на речта на президента се чуват и възгласи "Радев е позор". 

Причините за тези настроения са позициите на президента относно руското нападение над Украйна. Често Радев споделя възгледите за неутралитет, за "Украйна настоява да води тази война" и т.н. Всъщност типичното за повечето наши полиитици снишаване от типа "докато мине бурята" довежда до тези настроения сред активната част от гражданското общество у нас. 

Да, президентът не е такъв евроатлантик, какъвто някои от нас бихме искало да бъде. Не е склонен към смели изказвания, по-скоро има нагласата да си затваря очите за очевидни неща и по всичко личи, че ще си остане такъв. 

Не го виня, защото все пак съм запознат с разделението в социалните пластове у нас, както и с контраста в образователното ниво на тези пластове. А Президентът е Президент на всички българи. 

Но господин Президентът Радев може да бъде и смел човек. Спомням си времето, когато той, единствен, беше реална опозиция на корумпираното правителство на ГЕРБ. Тогава ДБ бяха извън парламента, а ПП не съществуваха. Имаше извънредно правосъдие (специализиран съд и прокуратура) и много, много корупция. Тогава Радев не се страхуваше да говори по реалните проблеми на нацията. Всъщност именно заради тази своя смелост той беше избран за втори мандат от народа. И леви, и десни, и либерали, и консерви - обединихме се и избрахме Радев, защото той беше единственото спасение от хегемонията на корумпираното политическо ръководство на партиите в НС (ГЕРБ, ДПС, БСП). 

Така че... Освиркаха го, но нека не забравяме, че именно той ни обединяваше до неотдавна. 

Съединението е по същество Обединение. Денят на Съединението е като Ден на Обединението.

Нека това освиркване да послужи на господин Президента като едно приятелско ощипване по рамото от страна на обществото - да му напомни, че народът върви и гледа напред. ;) 

 7 септември 2023 г. 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

7 комунистически стихотворения

На Вашето внимание представям седем произведения на високо извисения комунистически ум. :)   Не съм се интересувал кой е авторът, но пък - какво значение има изобщо авторът им... Вижте: Вампир Месецът уплашен гледа над Те-Ке-Зе-Се-то а някой дебне в слънчогледа долу до селцето. За вампир в оная нива шушнат разни хора. Дядо хитро се подсмива, взема си топора. Чак при снопите се спира и слухти, не мига. Ето ти го и вампирът, че насам пристига. До пресъхналата локва той кибрита драсва. Дядото завчас изскоква, здравата го прасва. Гледай ти пак изненада весела във мрака: не вампира хванал дядо, ами баш-кулака! ... Нали сте виждали как майка търси брод и гази в ръце с детето си през придошла река? По бързея на времето, през мътните талази мен Партията ме пренесе ей така!... Димитровска песен Цялата родина спи спокоен сън. Спи до мене сине, тъмно е навън. Месечко не грее - рано е заспал. Само Мавзолея свети чист и бял. Нанкай, чедо мило, нанкай и расти, димитровец силен да ми станеш ти! Скоро
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още