Стихове от Толконюк

       Това са няколко стихотворения на генерал-лейтанант Илларион Авксентьевич Толконюк, служил 40 години на Съветската армия.
       Стихотворенията са преведени на български език от Иван Карадачки и издадени през 1977 г. от печатницата на военното издателство в София. Преведената стихосбирка носи заглавието "Заветна тетрадка" и е под редакторското внимание на Димитър Ненчев. В Съветския съюз стихосбирката излиза под заглавие "НА ПРОЙДЕННЬIЙ ОГЛЯДЬIВАЯСЬ ПУТЬ" през 1975 година (Воениздат, Москва).

______________________________________
СИНЪТ НА ВОЙНИКА

Случи се - пред полка
сбърках без да ща:
взех, до сълзи трогнат,
сина за баща.

И тогаз, не крия,
стори ми се в миг,
че видях самия
мой другар войник.

Но боецът скромно
ми отвърна с чест:
"Телеграма, помня,
дойде с тъжна вест:

край Москва загинал
тате в смъртен бой.
Ала гдето мина,
редом с мен е той.

Днес аз пазя свято
родната страна -
замених бащата,
паднал на война.

Знамето до края,
вместо него, аз..."
В миг, да си призная,
нямах даже глас.

Само го прегърнах -
тъй, по навик стар,
сякъш бе се върнал
моят скъп другар!

... Всеки спомен рана
мъртвите зове.
Но стоят на смяна
храбри синове.

Пълководци млади
виждам как растат!
За живота
няма ни прегради,
нито има смърт.

______________________________________

ТЕЖЪК СЪН

Сънувах сън: край Сталинград
окървавен, разкъсан падам,
убит от врежески снаряд
в най-хубавата своя младост.

Но странно - моят автомат
не бе изстинал и един
войник го взе: "Прощавай, брат!"
И тръгна в поход към Берлин.

Вървеше, плувнал в пот и прах,
умора тегнеше в гърдите.
А аз, без гроб дори, лежах
сред други хиляди убити...

Когато падналите после
оплакваха във всеки двор -
тогава с бронетранспортьор
пренесоха и мойте кости.

И ранг най-висок на Неизвестен
войник аз бях възвеличен!
Грей Вечният огън, но често
усещам хлад и съм смутен.

Народът се тълпи, снове,
дохождат други от чужбина,
скръбта еднакво ги зове -
и дъщери, и синове
ще помълчат, и ще отминат.

От тази почит съм смутен:
в тълпата чужденци туристи
познах в цивилния фашиста -
тоз, който стреля пръв във мен!

Той беше гост и няма как
(навред посрещат ги достойно),
но в мене с гняв отекна пак
сигналът за тревога бойна.

О, тежък сън! ... Помнù врага
как ненадейно ми подсказа -
зад граница той е сега
живей със същата омраза!

За мъртвите напомни ми сънят,
за тяхната присъда строга.

Да, победителите не мъстят,
но те и да простят не могат.

______________________________________

НЕ БЪРЗАЙ!

Ако над други
дал ти е права
животът благосклонен -
о, тогава
не се опивай с власт
и слава,
в началото си ти едва!

И ранг да имаш най-висок,
мисли пак харно:
гнева не пръскай,
в щедростта
не се лъжù.

Но обяви днес благодарност,
а наказанието
до утре отложù.

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба