Относно Старобългарския език

         Тия дни се явих на изпит по старобългарски език. Изпитът премина успешно, а в знак на уважение към дисциплината реших да публикувам тук някои основни неща около стб - езика (както го наричаме с колегите). Интересът ми към посечения език се прояви тогава, когато проф. Мария Спасова (преподавател по стб. език във ВТУ) ме нарече "евангелист", вместо Благовест... Поразрових се тук-там и разбрах, че "благовест" идва от "благовѣстие", което на старобългарски означава(ло) "евангелие"... По този начин се породи интересът ми към дисциплината "Старобългарски език"... Сега - нека пристъпим към основната част.
         Когато говорим за старобългарски език, трябва да сме наясно, че той представя български диалект от втората половина на девети век. Старобългарският език съществува през девети, десети и единайсти век. Предхождан е от предписмен период на българския език (от 7-и до 9-и век) и е следван от период на среднобългарския език (13-и, 14-и и 15-и). Това е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език! В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩзыкъ словѣньскъ, а впоследствие ѩзыкъ блъгарьскъ /іензыкъ блъгарьскъ/.
         Вече казах, че езика е писмен, което предполага наличието на азбука. В случая - азбуките са две - глаголица и кирилица. Глаголицата е първата славянска азбука и е създадена е от Константин-Кирил Философ около 855г.  Съдържа 38 букви. С глаголица са били написани първите славянски оригинални произведения, както и първите славянски преводи на богослужебни книги. Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглова глаголица).Хърватската (ъглова) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо. Кирилицата е създадена от Климент Охридски в края на IX век. Тази азбука представлява копие на 24-буквеното гръцко унициално писмо и още 12 букви, служещи за предаване на звуковете, които ги няма в гръцкия език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ) - т.е. общо 36. Вижте съпоставката на двете старобългарски азбуки тук.
         Източниците за изследване на старобългарския език са старобългарските писмени паметници. Според азбуката, на която са написани, те са глаголически и кирилски. Най-старите писмени паметници, които са достигнали до нас, са от края на десети и началото на единайсти век. От 9-и век няма запазен нито един паметник. Когато някой Ви попита "Кой е най-старият ръкопис" - знайте, че това е подвеждащ въпрос - все пак нито един старобългарски ръкопис не носи дата.
         Съществуват и така наречените епиграфски паметници. "Епиграф" ще рече надпис.Тоест - най-общо казано, старобългарските надписи са книжовни (глаголически и кирилски) и епиграфски.

           Към глаголическите книжовни паметници принадлежат :

---Зографско евангелие (тетраевангелие от края на 10-и век, 304 листа)
---Мариинско евангелие (тетраевангелие от 11-и век със 173 листа)
---Асеманиево евангелие (изборно евангелие от 10-и век със 158 листа)
---Синайски евхологий (т.е. молитвеник - 106 листа от някогашен по-обемен ръкопис)
---Клоцов сборник (сборник с църковни проповеди, до нас са дошли само 14 листа)
---Рилски глаголически листове (три листа, намерени в Рилския манастир)
---Боянски палимпсест (това е евангелие от края на 11-и век)
---Зографски палимпсест (фрагмент от тетраевангелие от 11-и век) и други.

           Към кирилските книжовни паметници принадлежат :

---Савина книга (изборно евангелие - т.е. апракос)
---Супрасълски сборник (от средата на 10 век, 118 листа, съдържа жития на светци и слова за месец март. Началото и краят не са запазени)
---Енински апостол (в част от текста се срещат и букви на глаголица,139 листа, подробна информация - тук)
---Хилендарски листове (част от не съхранил се старобългарски ръкопис, датиращ от края на 10 или първата половина на 11 век. Представляват два недобре запазени листа, изписани на кирилица. Съдържат част от поучителните слова на Кирил Йерусалимски, чийто превод от гръцки на български език се смята, че е извършен при управлението на цар Симеон I )

           Епиграфски паметници:

---Преславски глаголически абецедар - азбучен списък, издълбан на северната стена в баптистерия (кръщелно помещение) в Кръглата църква в Преслав
---Кратък глаголически надпис има и на една от колоните в Кръглата църква
---Кратък глаголически надпис има в Църква номер 4 край село Мурфатлар (до село Бесараб, Северна Добруджа, това е днешна Румъния)
---Надпис на Мостич - кирилски надгробен надпис -открит през 1952 година при разкопки в т.нар. Църква на Мостич в местността "Селище" във Велики Преслав
---Самуилов надпис - кирилски надпис,  993 г.Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997-1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му - Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.
---Битолски надпис на Иван Владислав, последният цар на Първото българско царство - 1015-1016г. - кирилски надпис. Намерен през декември 1956 г. в Македония при събарянето на Чауш джамия в гр. Битоля. Издълбан е върху правоъгълна плоча от бял мрамор.
---Кърчевски надпис - на кирилица
---Търновски надпис на цар Иван Асен ІІ - на кирилица - издълбан в средния от трите стълба в северната част на църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново.Виж.
---Надгробен надпис на Теодора - интересното тук е, че се говори в първо лице, единствено число: "Аз съм гробът на Теодора. Аз съм тук."
---Ананиев надпис - противобогомилски надпис, открит в село Гиден, Никополско

         Обикновено старобългарските паметници се подреждат според азбуката, на която са били написани. Глаголическите паметници са повече на брой. По-голямата част от тях са писани в западнобългарски области и носят явни черти на западнобългарски диалекти. Езикът им се отличава с по-голяма архаичност. Кирилските старобългарски паметници са по-малко на брой и произхождат от източни български области. В езика си те съдържат доста нови черти.(1)
         За да бъда в крак с времето в заключение ще кажа следното: старобългарският език съществува само в рамките на намерените паметници. Това означава, че ние не можем и няма как да правим превод от съвременен български на старобългарски език. Жалко за всички онези млади патриоти, които искат да си татуират личните послания,  написани на глаголица...

          Това, което не казах е, че старобългарският език е мъртъв език - също както и латинският. Доколко "мъртви" са обаче мъртвите езици, можем само да гадаем... Имам предвид съществуването на няколко сайта в нета , написани изцяло на старобългарски език.  Впрочем, сайтовете на латински език са стотици...

______________________________________________________

(1) Кирил Мирчев, Старобългарски език, 1972 - 2000