Hякoлкo стиха от Гeopги Никoлoв


Teзи някoлкo стихотвopeния сa чacт от книгaтa "Дpyгият живот" на Георги Николов. Книгатa е излязлa за пpъв път на бял cвят на стpaниците нa литературното списaние "Трaкия" на 27-и ноемвpи 1989 година. Катo горд притежатeл на тoзи брой на спиcaнието, а също и като голям любитeл на пoeзията peших дa ги "нащрaкам" и дa ги публикувaм тук, зaщoтo ми нaпрaвихa многo добрo впечaтлениe...
_______________________________

ОКТОМВРИ

Как обърка сетивата 
мирисът на дъжд и вино. 
Струват ти се непознати 
къщи, улици, градини... 

И светът се преобръща 
в разширените зеници. 
Плъзват като коренища 
жълтите крака на птица, 

а дървото маха с клони - 
от пръстта да се изтръгне. 
Само лист ще се отрони. 
И към корена ще тръгне... 

_______________________________

ПОЕТ

Очите му са доверчиви. 
И блестят. 
Беззвучно движи устни. 

По пеперудите захласнат, 
потъва във тревите 
и ако там е паднала звезда, 
внимателно ще я подуши.

Опива се от билките. 

И тръгва... 
(Или го подвеждат.)

Език изплезил, 
достига Мястото.

И като жертвено животно - 
без сам да знае - 
пророкува. 

_______________________________

ТРИСТИШИЕ

Любовна лирика...
Tъpcù във нeя
четиристишна детелина.

_______________________________

МИРЪТ

           ''Сложете вълк в сирената
             да вие по-тревожно!''
                             Николай Кънчев

...и тичинка - в локатора.
Да улови
сигнала на тревите... 

_______________________________

НАДПИС

                                   На Божидар Грозев

Преследват ме за неспокойните ми мисли 
едни спокойни хора, присъдата са ми подписали. 

Подгонен съм от тях като изпуснат автобус - 
от глухите им гласове, от думите им пусти. 

Душата ми за тях на всеки ъгъл се озърта, 
докато я заловят накрая - жива или мъртва; 

за да нахълтат в нея с изцапани обувки... 
със пожелания за здраве, тостове, целувки. 

А тя, прегърбена зиморничаво, позив носи - 
не листчета за викторина с назубрени въпроси. 

От истина на истина душата ми попада, 
тъй както нелегалният попада на засада... 

Но сянката ù вeчe ce плъзвa край стената. 
Дано за надписа да стигне - кръвта или боята! 

_______________________________

СЪС ПОЛОВИН УСТА ще ви призная, 
дори на половина да ме разберете: 
едната ми ръка разтворена докрай е, 
но никога не съм разтварял двете... 

Наполовина съм богат, наполовина беден. 
Живея някак си наполовина. 
Със половин лице сега ви гледам - 
като от недовършена картина. 

Със половин лице край вас минавам - 
наполовина весел и наполовина мрачен. 
Да можех целият да се разполовявам, 
не бихте срещнали кентавър в здрача. 

Тези няколко стихотворения са част от книгата "Другият живот" на Георги Николов. Книгата е излязла за пръв път на бял свят на страниците на литературното списание "Тракия" на 27-и ноември 1989 година. 

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба