Hякoлкo стиха от Гeopги Никoлoв
Teзи някoлкo стихотвopeния сa чacт от книгaтa "Дpyгият живот" на Георги Николов. Книгатa е излязлa за пpъв път на бял cвят на стpaниците нa литературното списaние "Трaкия" на 27-и ноемвpи 1989 година. Катo горд притежатeл на тoзи брой на спиcaнието, а също и като голям любитeл на пoeзията peших дa ги "нащрaкам" и дa ги публикувaм тук, зaщoтo ми нaпрaвихa многo добрo впечaтлениe...
_______________________________
ОКТОМВРИ
Как обърка сетивата
мирисът на дъжд и вино.
Струват ти се непознати
къщи, улици, градини...
И светът се преобръща
в разширените зеници.
Плъзват като коренища
жълтите крака на птица,
а дървото маха с клони -
от пръстта да се изтръгне.
Само лист ще се отрони.
И към корена ще тръгне...
_______________________________
ПОЕТ
Очите му са доверчиви.
И блестят.
Беззвучно движи устни.
По пеперудите захласнат,
потъва във тревите
и ако там е паднала звезда,
внимателно ще я подуши.
Опива се от билките.
И тръгва...
(Или го подвеждат.)
Език изплезил,
достига Мястото.
И като жертвено животно -
без сам да знае -
пророкува.
_______________________________
ТРИСТИШИЕ
Любовна лирика...
Tъpcù във нeя
четиристишна детелина.
_______________________________
МИРЪТ
''Сложете вълк в сирената
да вие по-тревожно!''
Николай Кънчев
...и тичинка - в локатора.
Да улови
сигнала на тревите...
_______________________________
НАДПИС
На Божидар Грозев
Преследват ме за неспокойните ми мисли
едни спокойни хора, присъдата са ми подписали.
Подгонен съм от тях като изпуснат автобус -
от глухите им гласове, от думите им пусти.
Душата ми за тях на всеки ъгъл се озърта,
докато я заловят накрая - жива или мъртва;
за да нахълтат в нея с изцапани обувки...
със пожелания за здраве, тостове, целувки.
А тя, прегърбена зиморничаво, позив носи -
не листчета за викторина с назубрени въпроси.
От истина на истина душата ми попада,
тъй както нелегалният попада на засада...
Но сянката ù вeчe ce плъзвa край стената.
Дано за надписа да стигне - кръвта или боята!
_______________________________
СЪС ПОЛОВИН УСТА ще ви призная,
дори на половина да ме разберете:
едната ми ръка разтворена докрай е,
но никога не съм разтварял двете...
Наполовина съм богат, наполовина беден.
Живея някак си наполовина.
Със половин лице сега ви гледам -
като от недовършена картина.
Със половин лице край вас минавам -
наполовина весел и наполовина мрачен.
Да можех целият да се разполовявам,
не бихте срещнали кентавър в здрача.
Тези няколко стихотворения са част от книгата "Другият живот" на Георги Николов. Книгата е излязла за пръв път на бял свят на страниците на литературното списание "Тракия" на 27-и ноември 1989 година.
Коментари
Публикуване на коментар