Да ви попитам за образователната...практика


         Здравейте. Казвам се Благовест. Предпочитам да ме наричат Благо. Поради една или друга причина аз избрах да следвам специалността Българска Филология във ВТУ. Това ще рече, че след време ще имам възможността, дай боже, да стана учител по български език и литература (БЕЛ). Това мое бъдеще учитлстване ме кара да се замислям от време на време за някои нещица. Тези нещица естествено са свързани с отношението към Образованието в България - отношение, в смисъл - как учещите гледат на образованието (си). Учещи ще рече ученици, студенти и т.н.
         Това отношение, естествено, можем да го забележим единствено и само като вникнем в средите на учещите се. Хайде да вникнем. Какво виждаме? Виждаме ученици, които се вайкат "Оф, дали ще ми пише тройка", "Дано имам четворка" и т.н. Същото се отнася и за студентите - впрочем, при студентите нещата са по-зле, поне по мое наблюдение...
         Къде е проблемът, може би ще попитате? За да ви отведа до там, че сами да се сетите къде е проблемът, ще ви разкажа едно нещо. Скоро гледах по националната телевизия интервю с едно столично семейство. Ставаше въпрос за това, че родителите са спрели детето от училище и са му "назначили", така да се каже, частни учители, които да идват вкъщи, за да го обучават по съответните училищни предмети. Това дете, доколкото си спомням, е (или поне беше) в трети или четвърти клас. Причината, за да спрат детето от училище е там, че родителите видели у детето някакъв стремеж то да учи за оценки, а не за знания...
         До някъде родителите са прави, но само до някъде... Родителите, може би, забравят една много важна функция на училището - да социализира, да създава у детето навик, то да е с хора - независимо дали му харесва, или не. От друга страна, пък, родителите правилно са видяли, че когато детето учи за оценки - това е лошо, а когато учи за знания - това е добро. Но това ли е начинът да промениш детският стремеж за учене - като изкараш детето от училище и го накараш да учи вкъщи? Очевидно - за въпросните родители - да. В това виждам кардинално решение и директен начин за изпълнение на поставената цел от страна на родителите. Но тази цел би могла да се постигне и по друг начин, който не е толкова радикален (и фрапиращ). Този начин се нарича Възпитание - чрез възпитанието у детето могат да се създадат такива нрави и черти на характера, каквито не биха могли да се постигнат дори и от най-престижните училища. Възпитанието е начин, с който е напълно възможно да кажеш на детето, че ученето в училище ще му свърши много добра работа след време. Ако не вярвате в това, спомнете си максимата за първите седем години...
         "Ех, първите седем години... Ако те са ти качествени, ще са ти качествени и останалите 77" - така казваше един мой учител по Български език. Всъщност - имам странното усещане, че тази максима "Ако ти липсват първите седем години..." е измислена от учителите - защо? Ами защото децата постъпват в първи клас на 7-годишна възраст, а учителите, горките, чак сега започват да ги възпитават... Сиреч - понеже децата досега (до 7-годишна възраст) не са били при учители, съответно нямат и възпитанието и обратното - ако пък бяха, със сигурност щяха да имат и възпитание...
         Но - да се върнем на темата - говорехме за оценките. Учениците се борят за оценки, студентите се борят за оценки... Всички се бориме за оценки. Но докато казваме, че се "борИМЕ", вместо "борИМ" и "ще ходИМЕ на даскало", вместо "ще ходИМ на даскало", ще си личи много добре  какъв е нашият стремеж всъщност...
         Нямам си на идея защо така винаги се получава един драматизъм в това, което пиша. Но както и да е... Надявам се, читателю, усещаш накъде ме отвежда собствената ми мисъл. Говоря за това, че при тези, които се стремят единствено към по-високо оценяване, това си личи. При другите - онези, които се стремят да им влезе нещо в главата (най-малкото поради любопитство) - също си личи. Първите минават между капките, а вторите се стремят да минават точно под капките.
         Тук е моментът да Ви попитам - каква е образователната практика - междукапкова или подкапкова...?

:)

Коментари

  1. Много си прав! Аз няма да лъжа, че много пъти, и преди, и сега се боря оценка само, но айде кажи на едно дете, че ученето ще му помогне след време...Може сега на 22 години да го разбирам, но преди не! за съжаление :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба