Игра на Преподаване

        Беше ден като всички останали - стояхме в университетската зала и чакахме да дойде професорът, който ще ни преподава. Да, обаче професорът не идва... Скуката надделява пред търпението (а скуката е обратнопропорционална на ученолюбивостта) . Съответно и желанието за учене някак си секва...  Съответно ставам и отивам зад катедрата. Погледите на колегите с любопитство се обръщат към мен и като че ли някаква усмивка лекичко начева по лицата им - може би, защото знаят, че ще ги развеселя - или поне ще се опитам. Такъв съм си аз... Та - отивам зад катедрата, хващам я мъжки с двете ръце и започвам да импровизирам с едничката цел да развеселя чакащата аудитория. Подхващам следните слова, дошли ми някак си ненадейно "отгоре": 

"Здравейте, колеги !  Аз съм преподавателят ви по "теория на комуникациите". В процеса на обучение ще Ви запозная с основите на комникацията, която, както знаем, е в началото на всяко личностно и кариерно развитие. Какво знаем за комуникацията и какво можем да кажем за нея без да познаваме дисциплината? Ами основното нещо, което е присъщо за комникацията го знаем от морфологията - това са трите лица от личните местоимения. Става въпрос за Аз, Ти и Той. Това е основата на всяка комникация - Аз - тоест лицето, което говори, Ти - лицето, което слуша и Той - лицето, за което говорим..."

        Всичко това го казвам с някаква сериозност, която е колкото присъща, толкова и неприсъща за мен - противоречива личност съм. И ако в началото на речта усмивката просто начеваше, то сега тя е 24-каратова - като че ли всеки момент ще се превърне в смях. Обаче "речта" ми е спряна от колежка, която вдигайки ръка дава знак за участие в диалог: 

"Доцент Цветанов - казва колежката - извинявам се много, но може ли да ви прекъсна?"

В отговор казвам следното:

"Колежке - Вие не може да си извините сама, затова не казвайте "извинявам се". Вие можете да се срешите сама, да се измиете сама, но не и да се извините сама..."

В този момент част от аудиторията се обърна към въпросната колежка, поправяйки я:
"Извинете ме, извинете ме" - шепнеха всички, гледайки нея... 
Тук се прокара смехът... Колегите ми се сетиха, че цитирам професор Спасова; видяха, че добре съм влязъл в ролята си на "доцент" и се засмяха...
        Обаче не само аз бях влязъл добре в ролята си. Те също бяха в роля - но не на доценти, а в роля на аудитория, служеща за пример. Но историята не свършва до тук. Колежката, която ми се извиняваше до преди минута, сега замлъкна - сякаш засрамена... И друга колежка взе нейното място: 

"Доцент Цветанов, извинете ме, но искам да ви кажа, че вие имате усет за аудиторията и знаете как да говорите пред нас. Радвам се, че притежавате подобни качества. Във Вас виждам един бъдещ университетски преподавател..." 

        В този момент усетих, че играта на "роли" взе да променя своята първоначална функция - от чисто развлекателна, тя сякаш стана начин (код) за предаване на мнение (позиция), което мнение не би могло да се предаде в социума. След като колежката приключи със своето похвално слово, аз й взех книжката и я "освободих от изпита", имитирайки, че се подписвам. Всичко това стана с разменяне на загадъчни усмивки. Колежката ми благодари, че "съм я освободил от изпита" и попита: 

"Доцент Цветанов, не мислите ли, че е редно да ни освободите - все пак ние сме прекалено малко, за да караме  лекция"

Аз погледнах в часовника, видях, че 15-е минути [1] вече са изминали и казах: 

"Ами да, колежке - права сте. Свободени сте"

След като казах тия думи станахме, започнахме да намятаме якетата си и да се обличаме и лека-полека се изнизахме. При това "изнизване" - тоест излизане, напускане на стаята - една колежка попита: 

"Къде отивате, няма ли да чакате преподавателя?" 

А аз отвърнах: 

"Кого трябва да чакаме - нали Ви освободих от занятието..."

        Очевидно колежката не беше разбрала кода... Всъщност - това е онази колежка, която в началото на разказа искаше да ме прекъсне и която употреби "извинявам се", вместо "извинете ме"...

______________
1 - 15 минути е времето, което се чака, за да дойде преподавателят. Ако не дойде до 15-ата минута значи няма да дойде