Едно ''добро утро''


      Хубавите неща се случват на хубавите хора. Само така мога да си обесня защо никога не ми се е случвало нищо хубаво... Казвам го с усмивка - естествено; тези, които ме познават, знаят, че имам доста високо мнение за себе си.
      Поводът да ви занимавам с тази пословица е друг. Чух я в едно хубаво утро, когато се събудих към 05:30 и си пуснах радиото. Не си спомням кое беше радиото, но знам, че се излъчваше някакво предаване, което бе към края си. Предаването завърши с думите: "Помнете, че хубавите неща се случват на хубавите хора". Какво ли ще да е това предаване, което завършва в 05:30? В колко ли започва?... А аз си мислех, че съм ранобудник...
      Както и да е - това няма значение.
Искам да кажа, че е много приятно да чуеш подобна мисъл сутрин - мисъл, която наистина те кара да се усмихваш. И цял ден да те държи усмихнат... :)
      Идва му на човек да излезе на улицата и с най-широката си усмивка да извика:

ДОБРО УТРО !

Така да го извика, че да зарази с радостта си от утрото и останалите.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още