Не патриотично за Шишман и Крали Марко


Откъс от книгата на Стефан Цанев - " Български хроники: история на нашия народ от 1453 до 1878 "


Като дойде в земите на Влахия, Баязид се опълчи срещу воеводата Мирчо. Битката
продължи цяла една седмица край бреговете на река Арджеш.2
Сред турците паднаха мнозина избрани между силните, както и християнските
владетели, между които бяха Константин Драгаш и крал Марко. Такова безбройно
множество копия бе преломено, че настана мрак -нищо не се виждаше от множеството
стрели.
Там протече кървава река от безбройните човешки трупове, така че и сам Баязид
се изплаши и побягна, като искаше да премине Дунава.3
Тогава Никополската крепост се владееше от един господин на име Шишман (о, те
вече за цар не са го смятали!), който плащаше харадж [васален данък] на нашия господар
(хич не се сражавал, значи, господинът).
За да премине на отсамния бряг, Илдъръм хан поиска ладии от онзи -така и онзи му
приготви. След като се озова на отсамния бряг, той накара да доведат гореспоменатия
Шишман...4
Баязид беше не само бесен -това беше първото му поражение и то от някакъв си влах
Мирчо! -Баязид беше и уплашен:
той видя смъртта си -не, не смъртта си, а това, което щеше да му се случи след 7
години: видя позорния си плен -и затова избяга от полесражението;
той, който си мислеше, че нищо вече не може да му попречи да завладее целия свят,
се видя затворен в желязна клетка като диво животно и макар да съзнаваше, че това е
видение, изкърти зъбите си, за да прегризе въображаемите решетки на клетката;
изплашеният човек е най-жесток -и още щом му доведоха Шишмана край брега на
Дунава, той посегна към ятагана си, но оня покри главата си с бял саван, падна в краката
му и зави като жена.
-Що не дойде -попита свирепо Баязид баджанака си, -що не дойде на помощ с
войската си, както повелява договорът ни? Как дойде Стефан Лазаревич и се би юнашки
под знамето на Мохамеда, как дойдоха Константин Драгаш и Крали Марко и проляха
християнската си кръв за правата вяра, ти що не дойде да сразим власите?
Шишман започнал да обяснява на баджанака си, че той всъщност няма никаква
армия, че болярите са го изоставили, че народът бяга от него като от чумав, че всъщност са
го прогонили от Търново, понеже бил прокълнат, защото бил от майка еврейка, сиреч от
рода на палачите Христови.
-Ти, викат ми, жид мръсен, и нашата християнска държава ще разпнеш върху кръста
на историята, затова, великий, се крия в Никопол -викал Шишман, -иначе щяха да ме
убият в Търново, ти знаеш ли колко български царе са убити в това проклето Търново повече
от десетима, та мене ли ще пожалят? И как да се защитя? Ти чул ли си, великий, да
съм провел поне една битка -как да я проведа, с какво, като нямам войници, те и сърбите
ме врънкаха, и тъстът ми Лазар, помогни ни, вика, бе Шишмане! -с какво да им помогна,
като нямам ни един войник, и на тебе как да помогна -повярвай ми, великий!
_______________________________
2 Из турска летописна бележка от 1451 г.
3 Из безименната „Българска хроника".
4 Из турската летописна бележка от 1451 г.

248



Но великият Баязид не му повярвал (както няма да повярват и нашите историци),
Шишман пак надянал на врата си белия саван на покаянието, пак залазил на колене и пак
зацелувал самоотвержено краката на падишаха,
мигал на парцали и молел за милост, надявал се, милият, Баязид да се смили, „нали
сме баджанаци, пък и вуйчо, казват, че съм му бил", но Баязид не бил милостив като баща
си Мурад
и както Шишман се бил проснал ничком по очи пред него, замахнал с ятагана си и...
И му отсякъл главата -както пише кратко във въпросната турска летописна бележка.
Но понеже очите на отсечената глава продължавали да мигат и да го гледат
умоляващо, Баязид се ядосал и ритнал главата, тя се търкулнала надолу по стръмния бряг и
пльоснала в мътните води на Дунава,
течението я завъртяло насам-натам, после я понесло надолу, все по на изток, все по
на север...
Било 3 юни 1395 година.
Безславна смърт за един цар на една славна (някога) държава -ще рече всеки и ще е
прав да го рече с болка, и тази болка, причинена от унижението, ни кара да лъжем, скъпи
мой читателю.
Защото патриотично е да се разказва, че българският народ героически се е
съпротивлявал срещу поробителите, че царят му се е сражавал геройски -както се пее в
песните:

Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила,
оттогаз е, мила моя майно ле, войска провървяла,
кон до коня, мила моя майно ле, юнак до юнака,
войвода им, мила моя майно ле, сам цар Иван Шишман

дори народният певец, мила моя майно ле, е бил принуден от мъка да лъже, да
измисля царя си такъв, какъвто му се е искало да бъде, че и народа си, защото е нямало,
мила моя майно ле, ни кон до коня, ни юнак до юнака...
В нашата история има един друг свръхпарадоксален случай. Кой не знае песните за
Крали Марко, дето с единия си крак бил стъпил на Хемус, с другия на Пирина; Марко
Кралевити, дето ден през ден убивал ту Муса Кеседжия (това, между другото, е единият от
синовете на Баязид), ту троица арапи, ту освобождава ден през ден по три синджира роби;
Марко Вълкашинов, дето „одил ми йе вов Анадола да са бий с турци яничари"
стотици песни у нас и още толкова песни се пеят в Сръбско за този нечуван юнак, а
истината е отчайващо друга:
хич не ми йе одил Марко вов Анадола да са бий с турци яничари, ами ми йе одил да бий
чело пред султана, защото му йе бил най-послушният васал и хич не погива Марко в бой с
турци анадолци на Косово поле, ами загива, както видяхме, в полето Ровене край Крайова,
помагайки на турците да завладеят Влашко.
Народът обаче го възпява, обезсмъртява този лъжегерой и предател, а истинските герои,
онези, които наистина са се сражавали срещу турците анадолци и наистина са загинали на
бойното поле - тях народът е захвърлил в тъмната бездна на своята памет.
Случаят е известен, умни хора са го обяснили на по-простите: това е отказ да се приеме
неприятната действителност, желаното се приемало за действително и т.н., и т.н.
Друго ме тревожи мен обаче -тези странни исторически мистификации се повтарят и
сега пред очите ни: бившите сатрапи взеха да се правят на светци, васалите им се
провъзгласяват за жертви на диктатурата, блюдолизците се изкарват борци за демокрация,
мижитурките пък били конспиратори, а доносниците - национални герои.
И нищо чудно някой ден народът да възпей по стар навик точно тези юнаци, нищо
чудно някой ден да осъмнем с нов Крали Марко.
Така е, мили читателю, в историите пише само за царе и тук-там за предатели,
останалите хора потъват в оня безименен кюп, наречен народ, споменаван сегиз-тогиз в историята
като: „тръгнала толкова хилядна армия", или: „на бойното поле лежали еди-колко си
хиляди трупа".

Коментари

  1. Попитах един магистър по история от СУ какво мисли за "Хрониките" на Стефан Цанев, и той ми отговори така: "Човека с езика на драматургията ни казва истини, които официалната историография не желае да ги каже". Попитах същото един бакалавър от ВТУ, пак история, той ми каза: "Историята е сложна работа и за някои неща, вместо да наведем глава, ние вирваме глава"... Информирах и двамата, че специалисти филолози определят 'Хрониките' като чалга-литература. Магистърът от СУ ми казва: "Те са филолози, не историци", а бакалавърът от ВТУ: "Еми чалга си е, много точно са го нарекли"

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба