ЗА ЛИТЕРАТУРАТА

Когато говорим за литература, би трябвало да започнем с произхода на думата.  Тя е от латински произход – lit(t)еra, lit(t)eratura; в случая говорим за произведения в писмен вид, в които авторът разказва конкретна история, пресъздавайки определен сюжет.
Във всяко свое произведение авторът има за цел да накара читателя да се развълнува и замисли върху про-четеното четиво. То провокира определени емоции – радост, тъга, негодувание и други. Много важно е читателят да открие част от себе си в някои от героите и да се поучи от допуснатите грешки.
Литературата като буквален превод от латински е учение за буквите.  Това определение е сравнително ново, понеже в миналото се е приемало като изкуство. Тя се разделя в два основни дяла – поезия и проза със съот- ветните подраздели.

Всеки автор на конкретно произведение има своя стил и разбиране за живота, и заобикалящата го действителност, и с красотата на словото представя в книжен вид своята история и емоции, било в поетична форма или в проза.
Всяка прочетена книга притежава своя свят, пълен с красота, любовни чувства, приятелство, предателства, предразсъдъци и т.н.
Красотата на литературата се състои в това, че разширява кръгозора на читателя, предоставя възможност-та да се докосне и пренесе в непознати светове, отдалечавайки се от притискащото сиво ежедневие. Докосването до книжното тяло и прочита му позволява на читателя да наслади на красотата на художественото слово и вълшебното му въздействие. То може да бъде прекрасно, любвеобвилно, но и подтискащо, или болезнено. Именно в това се състои магията на словото.
Колкото повече се чете, особено подрастващото и младото поколение обогатява речниковия си фонд, разширява познанията, дори помага за по-лесно справяне с правописните проблеми.


автор: Николай Пеняшки – Плашков