Притеснителни ли са лекциите на Харалампиев



      "Всички преписваме, но е важно добре да крием източниците си" - Това са думи на Айнщайн... Професор Ив. Харалампиев (от ВТУ) казва така: "Всички преписват, освен аз - просто защото моята дисциплина е твърде млада и няма откъде да препиша"... Интересно...
       Споменах тези две сентенции за преписването, тъй като самото действие "преписване" е сложно понятие. Какво значи да преписваш? Може би означава да твърдиш, че си написал нещо, а всъщност някой друг го е написал преди теб? Ами да - точно това означава преписването. Когато обаче твърдиш, че в твоето ''писание'' (най-общо казано) има нещо, което не е от теб, а е взето назаем от друг - това може да е всичко друго (напр. цитиране), но не и преписване.
      Преди няколко дни си купих учебника на Иван Харалампиев по ИБКЕ. Този учебник всъщност носи заглавието "ЛЕКЦИИ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ДО ВЪЗРАЖДАНЕТО" и е предназначен както за студенти, така и за млади учени. Та - този учебник има 143 страници. По-интересно е друго нещо - на края на учебника има "Цитирана и използвана литература" - сиреч - авторът споменава своите източници. Това споменаване е отнело 15 страници от учебника.
       Кое е притеснителното?  Притеснително е съотношението на броя страници, в които само се споменава "цитираната и използвана литература" към общия брой страници. Това ще рече, че книгата е с общо 143 страници, от които 15 са заглавия на други книги - тоест една десета част. Това ме накара да се замисля - има нещо авторско в тази книга, при положение, че цитираната литература е толкова много?
       Огромният запас от цитирана литература не трябва да ни притеснява, защото - все пак -  дисциплината е съвсем млада и именно като такава, трудът на проф. Харалампиев представлява една систематизация на тази дисциплина. Това е и хубавото на трудът на проф. Харалампиев -  нещата са систематизирани и подредени, авторът е верен на източниците си и не пропуска да ги спомене. Представени са различни гледни точки на определени места, при които няма единно становище. Авторът не пропуска да заеме позиция там, където се чувства по-компетентен от всякога, а аргументирането му е повече от издържано. Огромният запас от цитирана литература е обусловен от проблематиката на сравнително младата дисциплина. От тази гледна точка няма нищо притеснително в цитирането и използването на друга литература, именно защото са направени препратки към книги и автори.

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба