"В механата" - на Ботев: Наблюдение върху лицето на глаголите

         Нека погледнем "В механата" на Ботев. Но нека погледът ни да е малко по-различен. Възможно ли е да обогатим анализа си към Ботевото стихотворение ако погледнем към глаголите и по-специално - към техните лица? 
Оказа се, че може - но дали това ще бъде обективен поглед - сами си преценете...

''В механата'' - Христо Ботев

 
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
 

__________________________________

Ето ги и глаголите от текста:

дайте, (да) забравя, не знайте, е, завещаха, грабят, граби, грабете, бърка, не ще, (да) стане, сме, пием, пеем, зъбим се, са, крещим,  изтрезнеем, забравяме, немеем, смеем, върлува, коли, беси, бие, псува, глоби, налейте, да пия, (да) олекне, (да) убия, (да) омекне, нямам, сте. 

Това са 34 глагола, разпръснати в 16-е изречения на стихотворението (16-е изречения пък, от своя страна, изграждат 10-е четиристишни строфи).

А сега, нека разгледаме числата на глаголите:

•          Глаголите в единствено число са: (да) забравя, е, граби, бърка, не ще, (да) стане, върлува, коли, беси, бие, псува, глоби, (да) олекне, (да) убия, омекне, (да) пия, нямам. 
•          Глаголите в множествено число са: дайте, не знайте, завещаха, грабят, грабете, сме, пием, пеем, зъбим се, са, крещим, изтрезнеем, забравяме, немеем, смеем, налейте, сте

Нека видим лицата на глаголите:

Условно:
За мое (и може би ваше) улеснение приемам следните имена на лицата на глагола:

1л., ед. ч. - Лицето "Аз"
2л., ед. ч. - Лицето "Ти"
3л., ед. ч. - Лицето "Той" (Тя, То)
1л., мн. ч. - Лицето "Ние"
2л., мн. ч. - Лицето "Вие"
3л., мн. ч. - Лицето "Те"

Лице на глаголите в единствено число: 

• 1 лице, ед.ч. (Аз)   -  (да) забравя, (да) убия, (да) пия, нямам
• 2 лице, ед.ч. (Ти)   -        - - - -
• 3 лице, ед.ч. (Той) -  е, граби, бърка, не ще, да стане, върлува, коли, беси, бие, псува, глоби, (да) олекне, (да) омекне

Лице на глаголите в множествено число: 

• 1 лице, мн.ч. (Ние) - сме, пием, пеем, зъбим се, крещим, изтрезнеем, забравяме, немеем, смеем
• 2 лице, мн.ч. (Вие) - дайте, не знайте, грабете, налейте, сте 
• 3 лице, мн.ч. (Те)   - завещаха, грабят, са

         Виждаме, че от 34-те глагола в това стихотворение - половината са в единствено число, другата половина - в множествено число. Тоест - 17 глагола са в единствено число и 17 - в множествено.
         От глаголите в единствено число 4 са в първо лице, ед.ч. (лицето "Аз"), а останалите 13 - в трето лице, ед.ч. (лицето "Той"). Липсват форми на глаголите за второ лице ед.ч. (лицето "Ти") или - с други думи казано - няма употребен глагол във второ лице единствено число. Можем да обобщим, че в единствено число преобладават третоличните форми на глаголите, тоест - по-голямата част от глаголите са употребени в лицето "Той". Хубаво е да знаем какво ни казват морфолозите за това трето лице:

При трето лице на глагола говорещото лице съобщава за действие, което се извършва от лице, което не участва в общуването.

         Как стоят нещата в множествено число? В първо лице, мн.ч. (лицето "Ние") са употребени 9 глагола, във второ лице, мн.ч. (лицето "Вие") имаме 5 глагола, а в трето лице, мн.ч. (лицето "Те") - едва три глагола. Вижда се, че в множествено число преобладават формите на глаголите за първо лице - лицето "Ние". Ето какво ни казват морфолозите за това първо лице:

При първо лице на глагола говорещото лице съобщава за действие, което самото то извършва. 

Тук бих си позволил да вмъкна едно пояснение към обяснението. При първо лице (мн.ч.) на глагола говорещото лице съобщава за действие, което самото то извършва заедно с още някой.


Е - дойде време за равносметката:

         Очевидно е, че в това Ботево стихотворение преобладават формите на глаголите в лицето "Той" и лицето "Ние" (т.е. трето лице, единствено число и първо лице, множествено число). Ако трябва да бъдем още по-прецизни, трябва да кажем, че лицето "Той" е най-срещано в тази творба (13 глагола в 3л. ед. ч.).
Лично мен ме озадачи отсъствието на глагол, употребен във второ лице, ед.ч. (тоест лицето "Ти"). Но какво казват морфологизите за това лице? Ето какво ни казват:

При второ лице на глагола (в ед.ч.) говорещото лице съобщава за действие, което се извършва от неговия събеседник. 

Може би не е имало събеседник...
Или пък, ако е имало - той да не е извършвал никакво действие...
Факт е обаче, че липсва онази форма на глагола, която показва, че събеседникът съществува...
         Всъщност това, че липсва форма на глаголи за лицето "Ти" (второ лице, ед.ч.) съвсем не трябва да означава, че авторът (говорещият) е лишен от събеседник. Отсъствието на събеседник не означава, че отсъстват събеседници (забележете!). Ние добре видяхме, че има цели пет глагола във второ лице множествено число - тоест в лицето "Вие". Това са "дайте", "не знайте", "грабете", "налейте" и "сте". Ето, че говорещото лице не е само, а със събеседници.
 
 . . . 
 
 И все пак...
 Поетът е сам:

 аз вече нямам мило, драго,
 а вий... вий сте идиоти!