Стихотворенията като логически конструкции. Tpu тeкcтa на Иван Карадачки


Предлагам ви няколко стихотворения от Иван Карадачки. Тези стихове ми направиха впечатление с това, че показвайки определена гледна точка, те се "разпадат" по един доста интересен начин. 

''Разпадането'', в случая, е маниерът на представяне на текста  - т.е. разделянето на стихотворението на две части.

Позволих си да погледна на стихотворенията като на текстове, състоящи се от логически конструкции.

Разкриването на идеята ("казването") в стиховете върви от общото към частното. В посочените стихотворения първо се запознаваме с някакво твърдение (защо не постулат?), а едва след това и с есенцията на посланието. Някъде "есенцията" се проявява като следствие от казаното преди нея твърдение, някъде - като въпрос, но и в трите стихотворения следствието съвпада с есенцията на казаното, с главното отношение към твърдението.

Нека погледнем текстовете:


 * * * 

Човекът - верен като куче -
е жив пазарен интерес:
неуките на ум го учат,
а подлеците пък - на чест! 

И взрял се в бъднината близка,
съвременникът ни Поет
не може - даже и да иска! -
да има светъл светоглед. 

 * * * 

Все още живо е
сърцето на Земята
и хляб се ражда,
а ни радва цвят...
Ако смъртта е мащеха,
животът ни е брат! 

Но кой ще ни осинови
душата? 

 * * * 

И ето че настана друга
епоха, пълна с новини -
Бог знай
с чия ли дяволска заслуга
животът цял се промени! 

На чужденците им хареса:
от миналото - ни следа!
А селото
се разболя от стреса
на тази странна свобода... 

_________________________


А сега нека разгледаме стихотворенията поотделно.

Какво ни "казва" текстът на "Човекът - верен като куче..."?

Човекът - верен като куче -
е жив пазарен интерес:
неуките на ум го учат,
а подлеците пък - на чест! 

И взрял се в бъднината близка,
съвременникът ни Поет
не може - даже и да иска! -
да има светъл светоглед. 


Първата част на това стихотворение ни казва, че неуките на ум учат човека и че подлеците го учат на чест; това е и причината човекът да е "жив пазарен интерес". Това е твърдението в първата част на стихотворението. Ако изключим словосъчетанието "верен като куче", можем да кажем, че текстът не казва дали това е хубаво или лошо. Във втората част се изказва следствието - че при тези обстоятелства поетът не може "да има светъл светоглед". Следствието се изразява в (евентуалната) липса на "светъл светоглед". Това е и есенцията, която изразява отношението към казаното в първата част (тоест - казаното в първата част е лошо, не е хубаво, не трябва да е така). Поетът не може "да има светъл светоглед" заради описаните обстоятелства в първата част.

Накратко казано - твърдението е "вкарано" в първата част (в първата строфа), а във втората част (втората строфа) се изяснява следствието. На следствието също можем да гледаме като на твърдение, но не трябва да забравяме, че то произтича от първото твърдение. Тоест текстът, за да разкрие идеята си, минава през следните етапи:
1) - Изказва се твърдение, което още при изказването е маркирано от отношение,
2) - След това се изказва следствието от това твърдение. Именно тук - в следствието - се намира главното отношение към твърдението от първата част.


Какво ни казва текстът на "Все още живо е..." ?

Все още живо е
сърцето на Земята
и хляб се ражда,
а ни радва цвят...
Ако смъртта е мащеха,
животът ни е брат! 

Но кой ще ни осинови
душата? 

Това стихотворение е с много по-дълбок смисъл от предходното. Методът на разкриване на идеята върви отново по същия модел, въпреки че тук завършва с въпрос. В първата част (т.е. първата строфа) се изказва твърдението, а във втората част - чрез въпроса - отношението. И тук, както и при първото стихотворение, отношението към казаното е изразено основно във втората част чрез въпроса. Не липсва изразено отношение и в първата част: "и хляб се ражда, | а ни радва цвят...", но тук отношението е някак си бегло - все пак е изразено само чрез едно "а" - "а ни радва цвят"(вместо хляб). Това не прави дълбоко впечатление. Може да се каже, че стихотворението минава през следните етапи:  представя се твърдението с бегло набелязване на отношението, а след (чрез въпроса) се показва и същинското отношение. Същинското отношение е в умозаключението. А щом умозаключението е въпрос, следователно може да се каже, че в това се изразява отношението. Отношението към казаното е въпросът "кой ще ни осинови душата?". Това е същинското, главното отношение.

Какво ни казва текстът на "И ето че настана друга епоха..." ?

И ето че настана друга
епоха, пълна с новини -
Бог знай
с чия ли дяволска заслуга
животът цял се промени! 

На чужденците им хареса:
от миналото - ни следа!
А селото
се разболя от стреса
на тази странна свобода... 


Тук като че ли най-ясно прозира методът на разкриване на идеята. Това стихотворение се състои от две строфи с по 5 стиха. Нека разгледаме първата част - т.е. първата строфа.Тук твърдението е "И ето че настана друга | епоха, пълна с новини", а отношението към това твърдение е "Бог знай | с чия ли дяволска заслуга | животът цял се промени!". Твърдението, което е в началото на стихотворението, попада в едно изречение с отношението към това твърдение. Тоест - в едно изречение е и твърдението, и отношението.  В това стихотворение няма загатване на отношение към казаното (за разлика от първите две стихотворения). Всъщност - ако в първите две стихотворения моделът е още при представянето на твърдението първо да се загатва отношението, а едва след това пряко да се изкаже отношението, то тук - в това трето стихотворение - загатването е заменено с пряко представяне на отношението. Толкова пряко и непосредствено, че дори е включено в изречението, в което е включено и основното твърдение. Във втората част е представено следствието от онова твърдение, с което започва стихотворението. Но преди да пристъпим към следствието, трябва да имаме предвид, че втората строфа продължава с това, с което завършва първата строфа - отношението. На тези два стиха: "На чужденците им хареса: | от миналото - ни следа!" трябва да гледаме като на преход от отношение към следствие.

Едва след като вече е изказано отношението, едва тогава се дава и следствието. Тоест тази творба "протича" през следния модел:

  • Изказване на твърдение (в първите два стиха на първата строфа)
  • Изразяване на отношение (в последните три стиха на първата строфа)
  • Изказване на следствието от твърдението (втората строфа)




И все пак - кое е общото в трите стихотворения?


  • -1- И трите стихотворения започват с твърдение. 
  • -2- Вътре - в самите твърденията присъства (в малка или голяма степен) някакво отношение към това твърдение.   
  • -3- И трите творби завършват със следствие, което е в зависимост от твърдението в началото на текста. Това следствие е есенцията на текстовете. Тук се изразява най-ясно онова отношение, което е бегло застъпено в частта на твърденията. 

Коментари

  1. Елияна Власева19 януари 2015 г. в 13:35

    Познавам лично Иван Карадачки и смея да твърдя, че има невероятни и добре построени стихове. Едно от моите любими е посветено на съпругата му Дора, а в стихосбирката му "Фронтова територия", би докоснала много хора, независимо от пол и възраст...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба