За "Децата на прехода"

      От сега да ви кажа - няма да ви говоря много за т.нар. "деца на прехода". Ще обърна повече внимание на това как е представено това поколение в медиите.
      Така - на първо място - какво значи "деца на прехода"? С този израз - "Децата на прехода", или "поколението на прехода" - се има предвид онова поколение, онези лица, онези хора, които са започнали да посещават училище след 1989 година. Смята се, че тогава започва политическият преходът в България и съответно поколението, което е възпитавано с ценностите на този преход се нарича "поколение на прехода" или "деца на прехода". Смята се също, че още в началото на прехода (от комунизъм към демокрация) в образователната система в България нещо започва да не работи както трябва и по този начин образованието става неефективна система. Огромна част от т.нар. "деца на прехода" смятат, че образованието е безперспективно занимание и не посещават учебните заведения. Това е логично и предвидимо действие като се има предвид господството на мутренските (т.е. престъпните) групировки на всички нива и навсякъде в държавата.

      От къде идва изразът "децата на прехода", кой измисли това да обедини няколко поколения в едно под общото название "поколението на прехода"? 

      Изразът "децата на прехода" започна да се употребява няколко месеца преди протестите на Орлов мост. Поне аз съм виждал статии, в които се говори именно за тези "деца на прехода" още през месеците януари и март тази година. Една такава статия беше публикувана във вестник ''Телеграф''.  Но там - в тези статии изразът се употребява с друга семантика, с друго значение. Например - сещам се за онази статия в ''Телеграф'' - заглавието беше нещо от сорта на "Децата на прехода са около 80 хиляди", а в самата статия се казва, че "близо толкова е броят на децата, които са напуснали училище в периода на политическия преход в България". В същата статия се споменава и това, че една част от тези хора в момента учат във вечерни училища.
      В медията "Капитал" четем статия с подзаглавие "Децата на прехода не получиха по-добър старт от родителите си и излизат със скършени илюзии, но и здравословен прагматизъм". Тази статия е от 21-ви октомври 2011 година, озаглавена е "Родени в кризата" и нейн автор е Зорница Стоилова. Един месец по-рано, в същата медия друг автор (Йово Николов) прави интервю с Иван Кръстев (политолог), в което говори за "Поколението E". Всъщност - това е и заглавието на интервюто, което започва така: ''Преди 10 години формулирахте различията между поколенията БДС (Български държавен стандарт) и поколението Фонетик - първото използва клавиатурата на компютъра със стандарта на пишещата машина, второто пише на български с латиница. Но през тези десет години се появи ново поколение, какво прави то?''
      Горепосочените материали са едни от малкото журналистически аналитични текстове на тази тематика, които се публикуваха през 2011 година. Тяхното съществуване беше породено от факта, че протестите, свързани със шистовия газ през 2011 година бяха организирани и съпроводени от немалък брой млади хора - на възраст до 30 години. Медиите, които ''говореха'' за тези стачки и протести направиха опит да обединят протестиращите под общия знаменател, че те са ново поколение - поколението на прехода, "деца на прехода".
      Едва в средата на 2012 година се заговори упорито на тема "Децата на прехода". Дори, бих казал, се стигна и до там, че темата се превърна във водеща за повечето медии (главно печатни издания). Връхна точка на еуфорията около това кои са децата на прехода беше текстът, озаглавен "Добро утро! Ние сме децата на прехода". Всъщност - този текст дойде като резултат от събитията (стачките) на Орлов мост. А стачките на Орлов мост бяха подтикнати от неприемливия за тях - децата на прехода - закон за горите. Оказа се, че ''децата на прехода'' най-много държат на горите. Цитирам текста "Добро утро...":  

Връзката на българите с гората и планината е близка и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владени, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път е сериозно.

Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.

      Няколко седмици след тези стачки (стачки в името на това да се защити гората) избухнаха пожари в непроходимите горски масиви, а от пожарната и МВР търсеха доброволци. Е, какво мислите - че цялата тази тълпа, която се изсипа на Орлов мост е отишла да гаси пожарите ли? Не, драги. Тези, които отидоха като доброволци в гасенето на пожарите се броят на пръстите на едната ръка. Децата на прехода не са тези, които спасяват гората! Гората беше спасена от държавата, защото гората е на държавата. Гората не е на "децата на прехода", за да бъде спасена от тях. Те умеят да протестират и нищо повече. Те правят това, защото просто са деца на стачките! Да - деца на стачките! Та и самият преход е дете на стачката; самата демокрация е дете на стачката; всички ние след 89-а сме деца на стачките... 
      Всъщност текстът, озаглавен "Добро утро! Ние сме децата на прехода" се превърна в рожба на някакъв нов тип градски фолклор. Оказа се, че при публикуването му някои медии са изпитали трудност при издирването на автора. Вижте например какво пише в "Дневник":

Този текст - портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов. 

Обновено - 20 юни, 19:57: От коментар в блога на Иво Инджев днес разбрахме, че текстът е бил публикуван първо в неговия блог, затова сега коректно допълваме информацията, че първата публикация на портрета е в неговия материал "Манифеста на протеста", а авторът й Георги Деянов е студент на 26 години и готви дипломна работа в чужд университет.   

      Ето, че открихме автора. Името му е Георги Деянов и е на 26 години - тоест той е същинско дете на прехода и като такъв е в пълното си право да говори за своето поколение. Забелязах, че думата "преход" е употребена два пъти в текста (като изключим заглавието) в следните изречения: "Не е вярно, че преходът е завършил'' и "Ние сме децата на прехода''. Забелязах, че думата протест е употребена също два пъти: ''Протестът е принципен'' и "Ние сме танцьори – танцуваме танца на протеста"...
      Текстът ми харесва. Не крия това в никакъв случай. Но не ми харесва това, че тези хора, това поколение (към което принадлежа и аз) се самоопределят като деца на прехода, като продукт от/на нещо мръсно и гнило.
     Да кажеш: "Добро утро, аз съм дете на прехода" означава да кажеш "Добро утро, аз слушам чалга, аз не ходих на училище и съм необразован, дори неграмотен, аз ходя на протести, но не знам за какво отивам там, аз не знам какво искам, аз не мога да различа доброто от злото, аз имам проблем със себе си, аз съм невъзпитан и т.н. и въпреки това  ще съм по-добър от вас, защото всяко следващо "поколение е една стъпка "над" и една стъпка "пред" своите майки и бащи".
     Казвайки "аз съм такъв, такъв и такъв и въпреки това ще съм по-добър от вас, защото съм след вас" е несериозно и неправилно! Промяната на ценностната система, която е характерна за прехода е в пълна сила и сега - дори и в този текст.
     Вижте кой управлява държавата. Питайте един ученик какви хора са във властта! Питайте и студентите, питайте и тези, които са на 30 години. Задайте им въпросът "Какъв човек управлява държавата им"! Всеобщото мнение ще бъде едно - че министър-председателят на Републиката - Бойко Борисов - е една мутра. Е - смятате ли, че ценностната система е в сила да възпитава правилно, съобразно европейските и общочовешките ценности, когато най-големият мъж в Държавата и този, който трябва да служи за пример бива възприеман като мутра, престъпник?  НЕ! Всяко дете и всеки човек, без значение дали е дете на прехода, дете на СОЦ-а или дете на майка си и баща си трябва да се срамува когато казва: "Добро утро, аз слушам чалга, аз не ходих на училище и съм необразован, дори неграмотен, аз ходя на протести, но не знам за какво отивам там, аз не знам какво искам, аз не мога да различа доброто от злото, аз имам проблем със себе си, аз съм невъзпитан и т.н. и въпреки това  ще съм по-добър от вас, защото всяко следващо "поколение е една стъпка "над" и една стъпка "пред" своите майки и бащи".
     Никой не бива да се гордее с това, а напротив - да се срамува от него, или поне да не го афишира! Защото когато едно общество издигне в култ простотията, не знам какво става, но знам, че не трябва така!
     Знаете ли, има една много интересна дума, с която се обясняват всички простотии навсякъде по света. Думата е карнавал, а М. Бахтин дава следното й обяснение:

Профаниране на социалните йерархии от потисканите гласове и енергия.

Профаниране ще рече Оскверняване. 

17 часа, 11 август 2012 година