Търсене в този блог

Translate

9.08.2012 г.

За свободата на медиите и снегът в Африка



       Сетих се за нещо много интересно. Но се обзалагам, че ще ви е по-интересна аналогията, която изникна в съзнанието ми. Тоест ще ви е по-интересна аналогията на това "нещо" с "другото нещо", отколкото "самото нещо".
       В момента (т.е. краят на месец юли и началото на месец август на 2012 година) в ЮАР вали сняг. Онзи ден от някъде разбрах, че снегът е станал около 2 метра висок (ако не и повече). Предполагам знаете, че ЮАР е по-краткото название (абревиатура) на Южноафриканската република, която се нарича също и Република Южна Африка (РЮА). Това е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка.


       Това, което вълнува настоящето писание със сигурност не е снеговалежът в южна Африка. Интересно е нещо друго. Много малко хора знаят, че в Африка вали сняг в момента. Малко хора знаят, защото медиите, които информират и съобщават за това са малко. Ако повече медии (в това число и по-големите) биха съобщили за това, че в Африка вали сняг, може би тогава всички хора щяха да знаят. Но... не знаят. Не знаят, защото не са информирани за това от медиите.
       Какво излиза? Какъв извод можем да си направим? Че медиите мълчат ли? Не, за какво да мълчат - това не е в ничия полза; ако една медия мълчи за нещо, то тя би трябвало да има някаква полза, защо да мълчи за снега в южна Африка. Да... но повечето медии мълчат, или поне така излиза. Медиите мълчат за снега в Африка! Такъв е изводът. Неприемлив, но правилен...
       Тук трябва да си зададем въпроса - кога една медия мълчи? Има два варианта. Първият вариант е когато на тази медия й е наложена цензура. Вторият вариант е когато на тази медия й се плаща, за да мълчи. Има обаче и един трети вариант, който не е много познат на българското общество: медията мълчи за нещо тогава, когато знае, че няма интерес да говори за това нещо. Може би този трети вариант обединява първите два, но той казва и нещо друго. Щом медията мълчи за нещо, значи причината за това мълчание е в това, че самата медия знае(осъзнава), че няма интерес да отразява, съобщава, говори, пише и т.н. за това нещо. Какво значи медията да осъзнае, че няма интерес да отразява нещо? Ами това означава, че обществото, потребителят не се интересува от това нещо. Липсата на заинтересованост от страна на обществото (потребителите на дадената медия) се хваща, долавя, усеща се от тази медия и тя не отразява това събитие.
       Това всъщност е най-лесният начин за обяснение на неотразения снеговалеж в Африка: медиите не са го отразили не за друго, а защото никой не се интересува от това. Но народът мисли по по-друг начин: по-иначе и по-различно.
       Ако медиите мълчат, то това е така, защото им е платено да мълчат. Това е една масова (да не кажа всеобща) параноя, един страх в съзнанието на народа - страх от това, че някой някъде някак си ни прецаква и ни прави лошо.
       Всъщност - това ме мъчи от няколко месеца: защо ако едно събитие не се отрази от една медия тя веднага е заклеймявана като продажническа, цензурирана, несвободна, зависеща от нещо тъмно и подземно като мафията? Ето - нека да вземем за пример онези стачки на Орлов мост. Първата стачка беше "против приемането на закона за горите". Ето ви някои заглавия на медиите от времето на тази стачка:

DW.DE :
Алчността заробва човеците 

DW.DE :
Дежавю : България през 1988-ма, България днес 

СВОБОДНО СЛОВО:
Управляващите помнят, че екопротести свалиха Тодор Живков и спряха Закона за горите 

Dnes.bg:
За честта на Борисов : Мачкаха ме 25 години, няма да им се дам! 

Dnes.bg:
Лятото на тяхното недоволство 

Dnes.bg:
Плевнелиев бил на подчинение на телефона на Борисов 

Dnes.bg:
Защо bTV получи звучен шамар 

dir.bg:
Борисов : Хората да не се поддават на провокации на Октопода 

Dnes.bg:
Рашидов за протестите : Красиви плакати, хубави фланелки – струват пари! 


       Стачката беше отразена по всички медии, но една телевизия, която се нарича bTV (БиТиВи) го отрази по един доста интересен начин: камерата беше доловила някакъв подскачащ наркоман с шише в ръка. Веднага последва реакция от страна на някакви кръгове от хора, които незнайно защо бяха решили, че в БиТиВи има цензура и събитието не се отразява така, както трябва (забележете!). Последваха още стачки, но този път стачките бяха насочени срещу телевизия bTV. Телевизията беше набедена, че е продажническа и зависеща от властта, защото (цитирам думите на един от протестиращите) "събитието не се отразява така, както трябва". Обърнете внимание: събитието не се отразява така, както трябва. Думата "отразяване" е много важна. В университета преподавателят ни по дисциплината "Жанрове и жанрови модификации в журналистиката" ни казваше така: "От физиката знаем, че при всяко отразяване има изкривяване". Може би това важи в пълна сила и тук
       Както и да е. Вече една голяма част от трезво мислещите люде осъзнаха, че тези, които ходиха да протестират са използвани от едни други, които са с няколко етажа по-горе от тях. Тоест - тези, които запретнаха ръкави в началото на годината да търсят протестиращи за стачки против тъй наречения шистов газ, тези същите преди няколко месеца организираха и тази стачка - против горите и против bTV. Сещате ли се кои са? Нека ви кажа какъв цвят са, пък вие все някога ще се сетите - червен.
       Казах за протестите, нека кажа и за медиите. Лично мое мнение е, че всяка медия има право да отразява нещата така, както сметне за добре - стига законът да й позволява. Но - забележете - никоя медия не е задължена да отразява дадено събитие. Това не е съобразно закона, но не е и съобразно народа...








Няма коментари:

Публикуване на коментар