Теодора Димитрова: ВТУ е предизвикателство по пътя към желаната цел


Теодора Димитрова е студентка от ВТУ в трети курс, специалност Българска Филология. На 11-и септември с нея проведохме разговор относно личните ù впечатления от ВТУ. 

 - Какво беше първото ти впечатление от университета?

 - Спомням си, че когато си подадох документите за кандидатстване в университета, седях пред стълбите, на най-долното стъпало, и бях сигурна, че първите стъпала, които ще изкача ще ми бъдат най-трудни. В последствие ще ми бъде по-лесно, ще свикна и накрая ще ги качвам без притеснение, а с огромно удоволствие. Нека обаче не се получава двусмислица с "приказка за стълбата" (смее се). Приех тези стълби като едно предизвикателство - предизвикателство по пътя към желаната цел.
   Друго впечатление, което имах в началото е самата атмосфера в университета. Въздухът сякаш беше пронизан от вдъхновение. Със стъпването ми в университета се пося зрънцето на надеждата, че ще стана по-добър човек.
   Независимо, че съм живяла известно време в Търново, влизането ми във Великотърновския университет "Св.св Кирил и Методий" промени погледа ми към Търново. Този поглед вече се бе обрисувал с други картини и с други гледки. Вече гледах на Търново като на място, в което мечтите се сбъдват.

 - Какво мислиш за преподавателите от ВТУ?

 - Тъй като имам поглед и върху други преподаватели от други университети, мога да кажа, че бях очарована от преподаването във ВТУ. Блестящи оратори, омайващи с думите си - това мога да кажа за преподавателите. Някои от преподавателите ги почуствах близки, дори мога да кажа и приятели. Въпреки това, открих и преподаватели, които налагаха мнението си, а нашето мнение (на студентите - бел.ред.) не беше приемано. Имаше и преподаватели, които внушаваха респект - това естествено не се отразяваше добре на учебния процес. И все пак повечето от преподавателите бяха загрижени към нас; искаха да ни научат и... както казваше една преподавателка от първи курс: "Нека пуснем косачката и да оберем всички бурени и плевели от вашия мозък". Общо взето добрите намерения и желанията на повечето преподаватели засенчиха мисълта за неуспех, която като че ли ни беше внушена от други.

 - Има ли преподаватели от Великотърновския университет, които те вдъхновяват в живота?

 - Да, има. Има такива, които доказват, че няма невъзможни неща, че упоритостта и силата на мисълта позволяват да не се стигне до неуспехи и непостижими цели. Именно тези преподаватели те вдъхновяват към книгите и към един свят, който ти позволява да гледаш от различна гледна точка. Тези преподаватели те вдъхновяват към това да се почувстваш различен. Университетът дава знания, възможности и запознанства.

 - Какво друго дава университетът?

 - Ученето във ВТУ е голямо приключение. Самите емоции и чувства, които изпитваш са по различни. Удоволствието от една добра лекция, от успеха на изпит, от адреналина, който се поражда след изпита и чакането на резултата е невероятно. Тук установих, че всяко положено усилие и труд се възнаграждава. Всеки прочетен ред, всяка прочетена книга ми е било в полза. Преподавателите са оценявали труда ми и са ме оценявали именно според него. Това е едно от нещата, по които нашата специалност - Българска Филология - се различава от другите специалности.

 - Как искаш да завършим нашия разговор?

 - Започнахме със стълбите и ще завършим със стълбите. Изкачването на стълбите вече е преполовено. По-лесно стана някак си изкачването, тъй като съм положила достатъчно усилия, за да стигна дотук. Вече дори невъзможното ми се вижда възможно. Препятствията вече не ми се виждат толкова трудни, защото знам, че целта е близо. Защото знам накъде съм тръгнала.


11 септември 2012г. 

Спомени от ВТУ


Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба