Анна Ненова: Няма да забравя пламъка в очите им


Анна Ненова е студентка във ВТУ, специалност Българска Филология, трети курс.
Ето какво ми каза тя, когато я попитах с какви спомени ще остане от ВТУ:

    Дълго се чудих как да започна разказа си , как точно да го формулирам... Реших да бъда кратка и честна. Започнах обучението си във ВТУ със смесени чувства. Нямах ни най-малка представа какво ме очаква, какви ще бъдат изискванията към мен, задълженията ми, дали изобщо ще мога да се справям с тях. С две думи бях доста изплашена. Всеки ми беше разказвал за студентския си живот, как това са едни от най-хувбавите години в живота на човека – срещаш се с много нови хора, научаваш много нови неща и полека се превръщаш в отговорен възрастен, който има точно определена цел в живота.
    Още от малка обичах литературата и българския език, затова и си избрах тази специалност, чрез която срещнах много добри професионалисти, в чиито аудитории влизах с удоволствие. Опитвах се да попия колкото се може повече от тях, да ги слушам внимателно и да ми бъдат за пример. Двама от тях са се запечатали най-ярко в съзнанието ми и винаги ще си спомням за тях. Това са проф. М. Спасова и проф. Д. Кенанов. Не само, че техните предмети ми бяха любими, но и самите те ме караха да уча с удоволствие и да полагам повече усилия, да се старая. Никога няма да забравя пламъка в очите им, когато говореха за любимото си житие или светец, или как всячески се опитваха да ни научат на поне малко старобългарски, за да ни е по-лесно в предстоящите дисциплини. Как говореха със страст на лекциите (и упражненията) си и се радваха, ако поне един студент ги слуша с напълно отдадено внимание.
    Възхищавам се на знанията и професионалните умения на тези хора, на методите им на преподаване и отдадеността им. Дано да не прозвуча много наивно и по детски, но се надявам, ако и аз един ден стана преподавател, да успея да докосна учениците си така, както тези хора докоснаха мен. Да обичам професията си и да я прилагам с удоволствие.


17 септември 2012г. 


Спомени от ВТУ


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още