Търсене в този блог

Translate

18.09.2012 г.

Анна Ненова: Няма да забравя пламъка в очите им


Анна Ненова е студентка във ВТУ, специалност Българска Филология, трети курс.
Ето какво ми каза тя, когато я попитах с какви спомени ще остане от ВТУ:

    Дълго се чудих как да започна разказа си , как точно да го формулирам... Реших да бъда кратка и честна. Започнах обучението си във ВТУ със смесени чувства. Нямах ни най-малка представа какво ме очаква, какви ще бъдат изискванията към мен, задълженията ми, дали изобщо ще мога да се справям с тях. С две думи бях доста изплашена. Всеки ми беше разказвал за студентския си живот, как това са едни от най-хувбавите години в живота на човека – срещаш се с много нови хора, научаваш много нови неща и полека се превръщаш в отговорен възрастен, който има точно определена цел в живота.
    Още от малка обичах литературата и българския език, затова и си избрах тази специалност, чрез която срещнах много добри професионалисти, в чиито аудитории влизах с удоволствие. Опитвах се да попия колкото се може повече от тях, да ги слушам внимателно и да ми бъдат за пример. Двама от тях са се запечатали най-ярко в съзнанието ми и винаги ще си спомням за тях. Това са проф. М. Спасова и проф. Д. Кенанов. Не само, че техните предмети ми бяха любими, но и самите те ме караха да уча с удоволствие и да полагам повече усилия, да се старая. Никога няма да забравя пламъка в очите им, когато говореха за любимото си житие или светец, или как всячески се опитваха да ни научат на поне малко старобългарски, за да ни е по-лесно в предстоящите дисциплини. Как говореха със страст на лекциите (и упражненията) си и се радваха, ако поне един студент ги слуша с напълно отдадено внимание.
    Възхищавам се на знанията и професионалните умения на тези хора, на методите им на преподаване и отдадеността им. Дано да не прозвуча много наивно и по детски, но се надявам, ако и аз един ден стана преподавател, да успея да докосна учениците си така, както тези хора докоснаха мен. Да обичам професията си и да я прилагам с удоволствие.


17 септември 2012г. 


Спомени от ВТУ


Няма коментари:

Публикуване на коментар