"Пази боже, сляпо да прогледа" - затворено четене

      Влизаш в google, пишеш "Пази боже, сляпо да прогледа" и започваш да четеш. След около десетина минути вече си приключил с четенето.
      За да разбереш творбата не ти трябва да знаеш нито, кога е писана, нито къде е писана, и нито дори кой я е писал. Хващаш текста и четеш. Четеш творбата, четеш идеята. Абстрахираш се от автора и от времето на написване. Затворено четене. Кво ще рече затворено четене? Ето:


 Внимателното и последователно интерпретиране на текст или кратък пасаж от текст, с фокусиране на вниманието на четящия върху текста сам по себе си, извън контекста на времето на неговото създаване или пък биография на автора и прочее. 

      И като прочетеш текста така, тогава ще видиш идеята. Това е най-добрият метод за възприемане на идеи. В противен случай възприемаш манипулациите на деня. Както има герои на деня, така има и манипулации на деня.
      Първото нещо, което прави впечатление е това, че заглавието на текста съвпада със завършека на текста. Този завършек го възприемам като епилог. Та - чисто формално творбата е затворена в цялостта на онова, което е казано в заглавието - с него започва и с него завършва; то е  в началото, то е и в края. Дотук. Толкова!
      Казват, че "в "Пази боже, сляпо да прогледа" се разобличава един от героите на новото време - самозабравилия се, възгордял се от главоломното си издигане - Христофор Белокровский" (източник1 , източник2). Дали този възгорделият се и самозабравилият се Христофор е герой на новото или пък на старото време, аз не зная. Факт е обаче, че той ще бъде заклеймен от читателя, заради това, което прави в края на разказа.
      Творбата завършва така, както е започнала - пази боже сляпо да прогледа. Какво ще рече "пази боже сляпо да прогледа"? Как да тълкуваме този израз извън контекста на творбата? Пази - Боже - Сляпо - Да прогледа. Може би ще рече "Не позволявай, боже, сляпото/слепият да прогледне". Молба, едва ли не, само и само слепецът да не прогледне. Слепец да не прогледне. Тоест да не се дават възможности, най-общо казано, на човек, който изначално, първоначално е лишен от тези възможности. По аналогия можем да създадем подобни изрази: "Пази боже глухият да не започне да чува", "Пази боже бедният да не забогатее" и т.н. Слепият трябва да си остане сляп, глухият - глух, бедният - беден. Това е. Така трябва. Ако ли не - тогава другите страдат. Това е идеята на творбата - всяка жаба да си знае гьола и всеки да си знае мястото.
      Да, това е един тъжен разказ; да, това е една тъжна история. Но дайте да сме обективни - главният герой сменя социума, обществената прослойка, средата - както искате го наречете. Извън този социум, той става друг човек, защото социума изгражда личността му. Освен, че хората изграждат социума, нека не забравяме, че и социума изгражда самите индивиди, личности, хора. Те (социума и личността) са в двупосочни връзки на взаимодействие.
      Обществото, в което Христофор е живял някога, когато е бил малък, санкционира тежко това, че той е сменил средата. Как? Ами чрез епилога, чрез последния ред в творбата - "Пази боже сляпо да прогледа!" Кой изрича това? Това е реплика на разказвача, а разказвачът е вътре в литературната творба, не извън нея. Той е бил там, в онова общество, в онзи социум, видял е, чул е и сега ни разказва. И именно той възкликва накрая на творбата с това прословуто "Пази боже сляпо да прогледа!", че чак и удивителен знак е сложил. 
      Това общество не приема постъпката на Христофор Белокровский за правилна и не би приело която и да е постъпка, освен една-единствена - своята. Това е затворено общество. Затворено общество, което приема процесът промяна като нещо изключително лошо. Това - да дадеш възможност (в най-общия смисъл, шанс) на някой се счита за недопустимо. А когато някой го допусне - той ще търпи последствията от собствените си действия.








Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба