Неосъзнато ощетяване

     Наскоро станах слушател на една интересна по своя тип история. С една приятелка, студентка, се разходихме из Търново и по време на тая разходка тя ми разказа интересна случка, на която станала свидетел. Случката се развива в така наречения Пети корпус на ВТУ. В началото на някаква лекция една колежка на моята приятелка попитала преподавателката:

 - Извинете, контактът работи ли?

А преподавателката вдигнала рамене, разтворила ръце и иронично отговорила:

 - Да Ви приличам на електричар? 

При което тълпата, вместо да се усмихне от подхвърланата закачка или пък да замълчи, ако не друго, - възкликнала с възгласи от сорта на "уууууу"... Общо взето случката се състояла в това. Случка като случка. Та тази случка щеше да си остане една от многото ми разказани случки, ако моята приятелка не бе вмъкнала коментара си непосредствено след разказването на случката:

 - Представяш ли си? И това ми било преподавателка; що за отношение? 

Недоумявах за какво говори. Не разбрах какво ми казва. Попитах я:

 - Защо? 

А тя изнервено каза:

 - Ами можеше да отговори с "не"; какво е това отношение "да не съм електричар"! 

Отвърнах й:

 - Добре де, за контакти ли трябва да говорите по време на лекции, не мислиш ли, че преподавателката е била обидена от въпроса за контакта? 

 Още по-изнервено ми отвръща:

 - Как ще се обиди от въпрос - момичето я пита нещо, а тя се сопва насреща! 

Нека кажа няколко думи за това - как човек може да бъде обиден от въпрос. Не е вярно, че с въпрос може само да питаш някой за нещо. Не е вярно! Можеш и да кажеш нещо с въпрос. Можеш и да обиждаш с въпрос. Ето например спомням си как преди една, две, а може би и повече години в телевизионно предаване Диана Найденова попита Милко Калайджиев "Господин Калайджиев, как може да сте такъв мазен циганин?". Така че - въпросите могат и да обиждат. Приведеният пример доказва това.
Та - да се върнем на темата. Понеже видях, че така, по този начин няма да спечеля спора, реших да пробвам по друг начин:

 - Добре, де - ти, приятелко, затова ли посещаваш университета, затова ли си плащаш семестъра - за да слушаш разговори относно изправността на контактите ли? 

Приятелката ми, съответно, се обиди от това, че "защитавам" противника. Сменихме темата...
     Но... като се замисля - сега осъзнавам, че в думите ми има повече истина, отколкото си мислех, че има докато водех диалога. Въпросната приятелка и нейната колежка, както и голяма част от курса им не осъзнават, че разговорите за каквото и да било извън темата на която и да е лекция по каквато и да е дисциплина са вид ощетяване. Говорим за неосъзнато ощетяване. Сигурен съм, че този случай не е единствен, няма как да е единствен, няма как да стои изолиран. В крайна сметка - лекцията е била проведена. Но впечатление прави това, че курса, тълпата не осъзнава какво върши, не осъзнава смисъла на нещата, не вижда главното. В пъти по-приемливо би било възгласът "у-уу-ууу" да бъде насочен към онази госпожица, която е питала дали контактът работи. Но... това е тълпата. Сетивата й сякаш са затъмнени...
     Изкарвам тази случка на бял свят в блога си, за да се види ясно и отчетливо колко различно е светоориентирането на съвременната тълпа. Въпреки, че тълпите открай време имат слабостта да се взират във второстепенното и да не осъзнават главното, омаловажавайки го. Нека не драматизирам. Но нека вкарам и малко загадъчност. Не трябва да подценяваме дневното, ежедневното, слуките и героите на деня. Нищо не бива да се подценява!