Някои интересни особености около съдбата на ''Моята борба''

    Предлагам Ви непълна информация относно издаването и превеждането на книгата "Моята борба" от Адолф Хитлер. Някои от фактите, които ще спомена са доста интересни. А ако трябва да коментирам самата книга, бих Ви посъветвал да не си правите труда да я четете, защото е пълен провал. Учудващо е как един толкова велик оратор може да създаде толкова глупава книга, с толкова глупави грешки. Може би авторът е осъзнавал това, пишейки книгата си, защото в предговора казва, че "всяко велико движение на земята дължи израстването си на велики оратори, а не на велики писатели". Това твърдение би следвало да се тълкува като предварително извинение за онази малоумщина, която ще ни бъде поднесена от стотиците страници на книгата. А сега - по същество. Ad rem.

Брой продадени екземпляри на "Моята борба" от Адолф Хитлер по години в Германия:

През 1925 г. – 9473 бр.

през 1926 г. – 6913 бр.

през 1927 г. – 5607 бр.

през 1928 г. – 3015 бр.

през 1929 г. – 7664 бр.

през 1930 г. – 54 086 бр. (изданието е по-евтино)

през 1931 г. – 50 808 бр.

през 1932 г. – 90 351 бр.

На 30 януари 1933 г. Хитлер получава канцлерския пост. До края на годината са продадени 1 млн. броя.

През 1936 г. се появява издание на Брайловата азбука за слепи.

През 1939 г. общият брой на продадените екземпляри достига 5 450 000.

През 1943 г. общият брой на продадените екземпляри е 9 840 000.

Преводи на "Моята Борба"

На 10 май 1933 г. Хитлер се заклева в реч пред учредителния конгрес на Гер-

манския трудов фронт. Тогава изразява становището, че вижда „своята задача пред германската история да унищожи марксизма“. Йосиф Сталин нарежда да му се преведе незабавно и тайно „Моята борба“ в един единствен екземпляр, предназначен само за негово ползване. Този екземпляр е намерен в тайниците на ЦК на комунистическата партия след разпада на Съветския съюз. Преводът е некачествен и изпълнен с грешки.

През 1933 г. „Моята борба“ е преведена на английски език.

През 1934 г. - на френски, италиански, датски, норвежки и шведски език.

През 1935 г. - на испански и унгарски език.

През 1936 г. - на арабски, китайски и чешки език.

През 1938 г. - на японски език.

През 1941 г. - на фински език.

През 1944 г. - на тамилски език, за част от населението на Индия и Цейлон (сега Шри Ланка).