Забравяне

 

Слънчев октомврийски ден.

С теб седим си върху камък

(нейде в Търновски гори)
и разговаряме.
(...?!...)
Отнякъде долита птица,
минава над нас
и с проклетия си глас
прави "Га-а-а! Га-а-а!"

Забравяме за какво говорим.

Забравих за какво пиша...

 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Освиркаха го, макар че ни обединяваше до неотдавна

На честванията по повод Деня на Съединението тази година Президентът на републиката Румен Радев беше силно освиркан. На видеозаписа от събитието по време на речта на президента се чуват и възгласи "Радев е позор".  Причините за тези настроения са позициите на президента относно руското нападение над Украйна. Често Радев споделя възгледите за неутралитет, за "Украйна настоява да води тази война" и т.н. Всъщност типичното за повечето наши полиитици снишаване от типа "докато мине бурята" довежда до тези настроения сред активната част от гражданското общество у нас.  Да, президентът не е такъв евроатлантик, какъвто някои от нас бихме искало да бъде. Не е склонен към смели изказвания, по-скоро има нагласата да си затваря очите за очевидни неща и по всичко личи, че ще си остане такъв. 
Прочетете още

Стихотворенията като логически конструкции. Tpu тeкcтa на Иван Карадачки

Предлагам ви няколко стихотворения от Иван Карадачки. Тези стихове ми направиха впечатление с това, че показвайки определена гледна точка, те се "разпадат" по един доста интересен начин.  ''Разпадането'', в случая, е маниерът на представяне на текста  - т.е. разделянето на стихотворението на две части. Позволих си да погледна на стихотворенията като на текстове, състоящи се от логически конструкции. Разкриването на идеята ("казването") в стиховете върви от общото към частното. В посочените стихотворения първо се запознаваме с някакво твърдение (защо не постулат?), а едва след това и с есенцията на посланието. Някъде "есенцията" се проявява като следствие от казаното преди нея твърдение, някъде - като въпрос, но и в трите стихотворения следствието съвпада с есенцията на казаното, с главното отношение към твърдението. Нека погледнем текстовете:  * * *  Човекът - верен като куче - е жив пазарен интерес: неуките на ум го учат, а подлеците пък -...
Прочетете още

Графомания ли? - Никакъв графоман не съм

        Н икакъв графоман не съм! Това го установих днес, както си ходех по улицата и виждайки една прекрасна млада дама. Въпросната мадама беше стройна, с дълга черна коса, която стига до кръста й и дълги прави слаби и изящни крака, които стигат чак до сливиците й. След като я видях започнаха да ми се въртят едни мисли из главата, чак ме хваща срам да ги кажа. И тогава ми просветна нещо - ако бих могъл да запиша всяка своя мисъл от този момент, в който я видях и продължавах да я виждам, колко ли голям текст щях да изпиша? Колко от тези мисли бих могъл да изрека на глас и да ги запиша на бял лист в някоя тетрадка?        Не, това е графомания! - Помислих си аз и в този момент някаква друга мисъл прекъсна опита ми за трезво разсъждение:  - Да, но по радиото онзи ден чух, че е по-добре да си графоман, отколкото наркоман... Очевидно тази "мисъл" не беше адекватна на мисловната ситуация, в която бях попаднал и бързо я отхвърлих. В този момент зап...
Прочетете още