З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност. Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша. Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например: бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша. Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са...
На Вашето внимание представям седем произведения на високо извисения комунистически ум. :) Не съм се интересувал кой е авторът, но пък - какво значение има изобщо авторът им... Вижте: Вампир Месецът уплашен гледа над Те-Ке-Зе-Се-то а някой дебне в слънчогледа долу до селцето. За вампир в оная нива шушнат разни хора. Дядо хитро се подсмива, взема си топора. Чак при снопите се спира и слухти, не мига. Ето ти го и вампирът, че насам пристига. До пресъхналата локва той кибрита драсва. Дядото завчас изскоква, здравата го прасва. Гледай ти пак изненада весела във мрака: не вампира хванал дядо, ами баш-кулака! ... Нали сте виждали как майка търси брод и гази в ръце с детето си през придошла река? По бързея на времето, през мътните талази мен Партията ме пренесе ей така!... Димитровска песен Цялата родина спи спокоен сън. Спи до мене сине, тъмно е навън. Месечко не грее - рано е заспал. Само Мавзолея свети чист и бял. Нанкай, чедо мило, нанкай и расти, димитровец силен да ми станеш ти! С...
В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре...
Коментари
Публикуване на коментар