Когато мутрите спряха да плачат...

Когато мутрите спряха да плачат...


...или какво се случва след Катарзиса...


(разказ в минало време за несвършени неща)


Кому бе нужно?

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Освиркаха го, макар че ни обединяваше до неотдавна

На честванията по повод Деня на Съединението тази година Президентът на републиката Румен Радев беше силно освиркан. На видеозаписа от събитието по време на речта на президента се чуват и възгласи "Радев е позор".  Причините за тези настроения са позициите на президента относно руското нападение над Украйна. Често Радев споделя възгледите за неутралитет, за "Украйна настоява да води тази война" и т.н. Всъщност типичното за повечето наши полиитици снишаване от типа "докато мине бурята" довежда до тези настроения сред активната част от гражданското общество у нас.  Да, президентът не е такъв евроатлантик, какъвто някои от нас бихме искало да бъде. Не е склонен към смели изказвания, по-скоро има нагласата да си затваря очите за очевидни неща и по всичко личи, че ще си остане такъв. 
Прочетете още

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са...
Прочетете още

Периодизирането на/в литературата

Съвременна българска литература. Към днешна дата този тридумен израз на различни места се схваща по различен начин. Това, което искам да съобщя, е че изразът на някои места все още означава българската литература от 1944 (1945) година до 1989 година. На други места, пък, същият период в литературната история (1945-1989) носи дългото и обстоятелствено име "Българска литература след Втората световна и преди 10 ноември" (Така е назован периодът в уикипедия, например). Подобна е и историята с периода след т.нар. Освобождение през 1878 година. Едно време литературата от периода след 1878 г. е наричана "Нова българска литература", на места и до днес така се нарича, но по-често може да се назове с имена като "Следосвобожденска литература" или по-конкретното "Българска литература след Освободжението", или още по-конкретното "Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война". Не е нужно да обръщам внимание на факта, че в ...
Прочетете още