Търсене в този блог

Translate

19.11.2013 г.

Tова бе Кметът!

Валеше ужасяващ дъжд вече цяла нощ. Беше станало утро. Слънцето не изгря, но беше светло. Той стана, облече си цветните дрехи, а над тях метна сивото яке. Взе черния чадър и излезе. От дома му до кметството (мястото, където трябваше да стигне) го делеше почти един километър. Вървеше бавно. Всички около него вървяха бавно. Като че ли никой не забелязваше, че вали; като че ли беше прекрасен слънчев ден. Всичко бе монотонно: монотонни хора с монотонни дрехи се движеха в монотонното пространство с монотонните си походки. Разменяха монотонни погледи, жестове, дори разговаряха помежду си монотонно.

Той също бе монотонен: с нищо не се различаваше от заобикалящите го монотонни съграждани. Но ето, че стигна кметството (мястото, където трябваше да стигне). Той свали сивото си яке и остави черния си чадър. Единствено той бе с цветни дрехи.

И нямаше как иначе - това бе Кметът!

Няма коментари:

Публикуване на коментар