От частното към общото. От члена към езиковото прогнозиране

Memento mori




Какъв е проблемът?

Проблемен език е нашият език, проблемен. Въпросът за членуването е само точка в многоточията му, но пък все е актуален. Мине, не мине време и "Да отпадне ли ''малкият'' член?" - питат възпитани журналисти и други граждани. Как пък никой не се сети да пита за пълния член - защо не отпадне той, а все краткият е нападан?

Всъщност има ли изобщо проблем?

Сега... Може би ще прозвучи заядливо към науката, но тук трябва да изрека една своя не конкретна, а по-скоро обща мисъл: Езикът ни, книжовният ни език е толкова нарочно усложнен, че дори и писмо до баба си да пратиш, не е възможно да не допущиш поне една грешка. Но пък въпреки това баба ти ще те разбере, пък ако ще и не една, а сто грешки да си направил.

А колкото до по-конкретното, оказва се, че грешенето на двата члена е нещо съвсем естествено. Ние, носителите на езика нямаме в езиковото си съзнание модел, заложба, чрез която да различаваме пълния и краткия член в употребата им. Това се доказва от две неща: първо - високата честотност на грешене, смесване, неразличаване от страна на езиковите носители и второ - нито един диалект не използва едновременно и двата члена. Тоест това - пълен и кратък член - е нещо чуждо за нас като езикови носители. Образованието е това, което ни казва и показва, че в едни случаи се пише пълен, а в други - кратък член.

Ако на някого му се струва лесен въпросът с определителния член в м.р.,ед.ч., нека се опита да обясни на учениците и студентите поради какви причини двете следващи изречения са правилни:

Миналия месец беше Никулден. ( = Следващия месец е Гергьовден. )
Миналият месец беше декември. ( =Следващият месец е май. )

***
Отначало си мислех, че трябва да отпадне краткият определителен член. После се сетих, че в говоримото слово, т.е. в устната реч той се употребява много по-често, отколкото пълния член (Пък и в писменото слово също). А да премахнеш нещо, което е живо и което се говори е изключително безотговорна постъпка! Затова реших, че трябва да отпадне пълният член. Защото и в устната, и в писмената реч, слово той се употребява в десетки (!) пъти по-рядко (ако не вярвате - отворете който и да е текст и пребройте членуваните думи, а после обърнете внимание колко са членуваните с пълен и колко - с кратък член).

Ако е вярно, че езикът ни върви към аналитизъм, то би следвало да говорим не за отпадане на краткия член, не за отпадане на пълния член, а за отпадане на задпоставения член изобщо. Може би се чудите какво ще стане като отпадне задпоставеният член - много просто: ще се употребява предпоставеният определителен член, ето така: вместо "жената" или "мъжът" / "мъжа", ще се появи "тази жена" и "този мъж". Със сигурност сте чували подобни неща - филолозите ги наричат "аналитични форми на определеност". Чували сте ги, защото вече са се появили. Въпрос на време е да изместят от употреба т.нар. синтетичните форми. След 100, 200, 300 или 500 години и това ще стане. И тогава "the dog" ще се превежда не като "кучето", а като "това куче".

***

На един руснак му е много по-лесно да научи английски език, отколкото на един американец ще му бъде научаването на руски език. Аналитичните езици, както и да ги погледнеш, са по-прости от синтетичните. По-прости са и за научаване, и за употреба, и за преподаване.

Езикът е свързан с живота, с битието на езиковите носители, на говорещите го.
Животът ни се опростява. Забързва се, но става все по-прост. Само Бог знае колко опростен ще стане животът ни след 20 или 50 години. И понеже езикът е свързан с живота на говорещите го, с тяхната психология, ежедневие, обичаи и с всички техни особености - той няма как да остане безразличен към всичко това. Той и Те - Езикът и Хората - са едно.
И когато животът на хората се опростява, тогава същите тези хора опростяват езика си. Те осъзнават, че сложният синтетичен език вече не е актуален.
Ще си позволя да нарека аналитичния език прост, а синтетичния - сложен.
Когато животът на дадена езикова общност е опростен, тогава може да се каже, че езикът й също е опростен. Не бих се наел да правя връзка между опростения живот и простотията, защото, мисля, тя е доста добре отразена в езика ни - именно в думата "прост" (проста задача, прост живот, прост човек, простак, простотия).
Тук не е нужно да си припомняме, че езикът на онези цивилизации, които са дали най-много на човечеството, е именно синтетичен - синтетичен е и латинският, и старогръцкият.
(Тези неща са неща, които трябва да имаме предвид всеки път, щом проговорим за език. )

Какъв е изводът?

Изводът е следният:
До края на века със сигурност ще отпадне краткият член. Предполагам, че това ще стане с указ на министерски съвет или на президента (Тъй като БАН ще се закрие). И ако животът на българите става все по прост, и ако изобщо има все още българи по тази земя, можем да кажем, че към средата на хилядолетието (моля за извинение от следващите поколения, ако сбъркам със сто-двеста години) в българския език ще има само един предпоставен определителен член. Не бих могъл да го назова в момента, но със сигурност първата му буква ще е "Т". (Ако се направят езикови реформи, нещата ще се случат и по-бързо).

Едно изречение, с което искам да завърша. Кодификаторите трябва да имат предвид факта, че простият език прави хората прости. Да, той е следствие от прост живот, но е и причина за прости хора. Връзките между езика и хората са двупосочни. Хората променят езика си, актуализират го, но същият този език възпитава следващите поколения - казва, указва и показва как, по какъв начин да мислят - аналитично или синтетично, просто или сложно.

С уважение: Благовест Цветанов
29 декември 2013 година
град Велико Търново

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба