Търсене в този блог

Translate

24.01.2014 г.

Накратко за същността на блоговете, дневниците и формалното изобщо

 25 декември 2013

Често ми се случва да поставям под въпрос утвърдени от традицията и съвремието неща. Това е един вид лутане и търсене, и самоизмъчване. И със сигурност не е нещо, което се случва само на мен. И още по-сигурно е остатък от детското любопитство, което, на един по-късен етап, прераства в някаква, най-общо казано, бунтовна форма. (Съветвам да се прави вкъщи, далеч от хорските очи, щото много люде се дразнят когато видят с очите си, че някой се съмнява в нещо, в което те изконно вярват)

И за да не тръгне мисълта ми по коловозите на общото, именно тук е мястото да се каже за какво "иде реч", тоест каква е темата на този текст (ако не е станало ясно от заглавието). Този декември, 2013-ят, стават четири години, откакто започнах да си водя първия блог. (Тук е правилно да се каже "водя блог", вместо "публикувам в блог"; също - по-точно е да се каже "пиша блог", а не "пиша в блог" - така, както писателите "пишат романи", а не "пишат в романи")

Та – четири години пиша блогове. Паралелно с това, мога да кажа след няколко месеца, от десет години пиша дневници. (В момента съм на 23 години) Само не ме питайте защо го правя. Отговорът, за да бъде точен и коректен, ще е много обширен и разгърнат, което трудно би се понесло, сигурен съм, и на най-любопитния читател.

Намесвам дневниците, тъй като и те, както блоговете имат формално начало; тоест появата им се свързва с формалното, формалността. Друг аспект, който не бива да се изпуска, е институционализма на дневника като същностна и първична негова черта.

А колкото до блоговете – те са явления на съвремието ни, така че тяхната същност е далеч по-лесна за схващане (съответно и за дефиниране). Думата блог идва от английските думи уеб (web) и лог (log) - weblog. Уеб ще рече мрежа, интернет; по-интересното е с думата „log“ - тя означава дневник, но не в какъв да е смисъл, а „формален запис на случващи се събития“. Пример за такива дневници са: корабен дневник, отчетни бизнес книги, Държавен вестник и тем подобни. Ето я формалността (и институционалността), за която стана дума по-горе.

Днес, както виждаме, нито дневниците, нито блоговете имат формален характер. Изключвам горепосочените примери, както и много други, които няма да спомена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар