Търсене в този блог

Translate

24.01.2014 г.

Малко нещо с голям смисъл

Преди няколко дни, вървейки из Велико Търново, станах свидетел на следната случка:
Видях автомобил, спрял преди пешеходната пътека, който се задържа там повече от няколко минути. Когато се приближих забелязах, че в автомобила нямаше никой. Нито пътници, нито шофьор; никой. Зад този автомобил вече се образуваше опашка от други автомобили, когато забелязах, че шофьорът е на пешеходната пътека и помага на човек с патерици да се придвижи през пътеката. След като шофьорът придружи човека с патериците от едната страна на пешеходната пътека до другата, той се качи в автомобила си и потегли.
На пръв поглед нищо нетипично.

veliko_turnovo-kooperativen_pazar (1) veliko_turnovo-kooperativen_pazar (2)

    Но ние, хората, имаме една слабост - винаги да търсим големите смисли у малките неща и малките смисли у големите неща. Това е нещо малко; на фона на световните проблеми това наистина е нещо нищожно. Но то има едно голямо послание, един голям смисъл. 

Шофьорът, вместо да си стои в колата и да натиска клаксона, предпочете да слезе и да помогне на затруднения пешеходец. Големият смисъл на тази малка постъпка се състои именно в съпричастността на шофьора.

Преди години рядко можеше човек да стане свидетел на такива случки - просто защото такива случки не се случваха. Сега се случват. И то доста често. Този текст не би направил впечатление на мнозина именно защото това е нещо често случващо се (вече). Тук говорим за една еволюция на ценностите; за едно морално порастване на нацията ни; за едно скъсване със смятаната за безсмъртна така наречена байганьовщина.

Гарантирам ви, че ще дойде време, когато Бай Ганьо ще бъде четен с десетки обяснителни бележки, защото инак няма да бъде разбиран. Онези качества, заложени у него ще станат толкова чужди на нацията ни, че той ще трябва да извърви мъчния път от "златния набор" към "забравените книги". Този път е много подобен на пътя от "Осанна" към "Разпни го".
Толкова!

Няма коментари:

Публикуване на коментар