Спете спокойно, деца

Това се случи преди няколко вечери, когато се прибирах към вкъщи. Минах през централната част на града, където бях обграден последователно от пет улични кучета, които веднага щом ме наобиколиха започнаха да лаят, редувайки се. Бях виждал тези кучета да лаят по движещи се наоколо автомобили, по бездомници, по други кучета. Но тази вечер предвид късния час нямаше и следа нито от автомобили, нито от бездомници, нито от други кучета. Може би затова така ме наобикаляха и обкръжиха. Е - направих се, че не съм загрижен за тяхното присъствие и бавно ги подминах. Да знаете - този номер действа. Защото днешните бездомни кучета са доста интелигентен тип кучета: виждал съм дори как преминават по пешеходна пътека, как изчакват светофара. И това ако не е интелект! А виждал съм и хора - далеч по-неуки от тези кучета - които не изчакват светофара, които преминават покрай пешеходната пътека, но не и по нея - сякаш се стараят да не настъпят някоя от белите пътни маркировки.

Тъй се измъкнах аз от кучетата, престорих се, че не ги виждам. А те - може би обидени - ме оставиха намира. По-нататък по пътя за вкъщи продължих да вървя. Градът бе от празен по-празен, от пуст по-пуст.
Минах покрай една автобусна спирка,
гледам спирката,
гледам до спирката - пейки,
гледам на една от пейките - легнала някаква възрастна жена с побеляла коса. Легнала и спи. И тази жена не я виждам за първи път. Напротив - твърде често съм я виждал в последната година-две. И тя е все така заспала все там, на тази пейка до тая автобусна спирка. Аз често съм минавал покрай нея, вървейки към някакви топоси из града. Но никога досега не съм я тъй съжалявал, както тази вечер. Тая жена няма дом, няма легло, няма постеля - вместо това лежи пред сградата на съда, пейката е нейното легло, а някакъв тънък парцал е нейната завивка. Подминах я с тежка въздишка, проклинайки този естествен подбор.

Влизам в един опустял денонощен магазин. Купувам си нещо - не помня какво. На касата гледам - две продавачки - едната дебела, другата тънка - и един охранител - по-слаб и от мен. Докато се осъществява процеса на покупко-продажба чувам как дебелата женица се жалва на слабата, че някой си щял да я съди, понеже не е имала в касата една стотинка, за да му върне ресто. Днес й била пристигнала призовка от съда. Стреснат излизам от магазина и с неуверена стъпка към вкъщи вървя. Вървя и си мисля, и се чудя...

И ето, че скоро до вкъщи си стигнах и седнах си в стаята бяла. Запалих цигара и пак си мисля, и пак се чудя - "боже, кво ми се случи?", "Какво видях с очите си сини?"... Бездомните кучета, бездомната жена, спяща на автобусната спирка, жалката, макар и дебела женица, която ще ходи в съда, която ще бъде заведена в Храма на Темида затова, че не е имала да върне една стотинка ресто (= 0,005 €)...

Нима не е страшно това? Нима не е една представителна извадка на всичко онова, което не виждаме?

Вкарвам в употреба коефициента сто. Ако си видял с очите си човек да спи по улиците градски - умножи по сто и ще разбереш колко още спящи бездомни хора не виждаш. Ако една жена е съдена за такава елементарна глупост - умножи по сто и ще разбереш колко още такива като нея има, но не знаеш за тях. Ако си видял пет бездомни кучета в града, умножи по сто и ще разбереш колко още има, но не си срещал.

Положението е като пред война. Не си мислете, че е розово!

А аз загасих лампата в стаята си, заспах в нощта мрачна и тъмна.

"Спете спокойно, деца"

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба