Обществото ни
Отвратителни характеристики притежава нашето общество. Ужасяващи и гнусни са те. И никак не е случайно, че държавата ни е в такова упадъчно състояние. Защото държавата ни е една проекция на всички нас; една институционална проекция на манталитета и народопсихологията ни.
Но братя и сестри! Ние не сме се родили такива, не! Ние, както всяко дишащо въздуха на този континент същество, се родихме с чиста и благородна душа - но тая душа скорошно бе покварена и опорочена от онези, които искаха злото и несправедливото да възтържествува. Тези хора още са живи и още оказват влияние върху по-младите и все още неориентирани наши съвременници. Лошите хора, които искат несправедливостта да се възцари над тази земя - именно те се възползват от младостта на нашите съвременници и правят всичко, което силите им биха позволили да сторят, за да възпроизвеждат онова, което напредналите общества по света отдавна изоставиха по пътя към своето развитие и напредък.
И понеже добрите хора грешно са научени, че не трябва да се месят във всичко, че трябва достолепно да мълчат, че трябва да стоят настрана от обществените дела в нашето общество, че трябва да изживеят живота си в изолираност от по-некадърните - затова нашето общество придоби тези отвратителни черти, които биха прилягали повече на някое племе в джунглата, на някой малък род в пещерата.
Затвореността на обществото ни - тази капсулираност, хигиенност от всичко чуждо и външно - пречи да изхвърлим обществения отпадък в историята. И какво като живеем в двайсет и първи век, какво от това? - щом развитието ни спрямо напредналите общества е с близо век (а в някои случаи и с повече) назад: изостаналостта ни прави бавноразвиващи се. Това е нашето общество и то иска да остане такова, каквото е - едно бавноразвиващо се образувание!
И тук, както неизбежно слънцето изгрява всяка сутрин, така и неизбежно се появява въпросът: Искаме ли да бъдем част от такова общество? "Искаме ли" е в множествено число, а кои сме ние? Ние, братя и сестри, сме онези, на които се е паднало тежкото бреме, но и тежката чест да зададем този въпрос към самите себе си. Следователно Ние сме и онези, които ще дадат отговор на този въпрос - независимо дали ни се иска или не. Е, братя и сестри, нека всеки от вас да даде своя отговор и нека съобрази своя живот с дадения вече отговор. Принципността, впрочем, е важен елемент от нашата същност и нека това да не се забравя от никого. Защото изгревът наближава!
Но братя и сестри! Ние не сме се родили такива, не! Ние, както всяко дишащо въздуха на този континент същество, се родихме с чиста и благородна душа - но тая душа скорошно бе покварена и опорочена от онези, които искаха злото и несправедливото да възтържествува. Тези хора още са живи и още оказват влияние върху по-младите и все още неориентирани наши съвременници. Лошите хора, които искат несправедливостта да се възцари над тази земя - именно те се възползват от младостта на нашите съвременници и правят всичко, което силите им биха позволили да сторят, за да възпроизвеждат онова, което напредналите общества по света отдавна изоставиха по пътя към своето развитие и напредък.
И понеже добрите хора грешно са научени, че не трябва да се месят във всичко, че трябва достолепно да мълчат, че трябва да стоят настрана от обществените дела в нашето общество, че трябва да изживеят живота си в изолираност от по-некадърните - затова нашето общество придоби тези отвратителни черти, които биха прилягали повече на някое племе в джунглата, на някой малък род в пещерата.
Затвореността на обществото ни - тази капсулираност, хигиенност от всичко чуждо и външно - пречи да изхвърлим обществения отпадък в историята. И какво като живеем в двайсет и първи век, какво от това? - щом развитието ни спрямо напредналите общества е с близо век (а в някои случаи и с повече) назад: изостаналостта ни прави бавноразвиващи се. Това е нашето общество и то иска да остане такова, каквото е - едно бавноразвиващо се образувание!
И тук, както неизбежно слънцето изгрява всяка сутрин, така и неизбежно се появява въпросът: Искаме ли да бъдем част от такова общество? "Искаме ли" е в множествено число, а кои сме ние? Ние, братя и сестри, сме онези, на които се е паднало тежкото бреме, но и тежката чест да зададем този въпрос към самите себе си. Следователно Ние сме и онези, които ще дадат отговор на този въпрос - независимо дали ни се иска или не. Е, братя и сестри, нека всеки от вас да даде своя отговор и нека съобрази своя живот с дадения вече отговор. Принципността, впрочем, е важен елемент от нашата същност и нека това да не се забравя от никого. Защото изгревът наближава!
Коментари
Публикуване на коментар