Търсене в този блог

Translate

15.08.2014 г.

Ситуация от житейския път

И тъй, приятели, аз станах готвач.

В началото на това лято реших да започна работа. От няколко години ми се върти в главата идеята за реализиране на личността ми като готвач - и ето: станах готвач. Е, не точно готвач, а помощник-готвач. Та отначало си казвах "Хващам се на някаква работа за два-три месеца и това е". Да, но не се хванах просто на "някаква работа", тоест не започнах да практикувам която и да е професия, а се реализирах като пом.-готвач. Как само звучи: "пом.-готвач".

Мина седмица, минаха две, цял месец мина и... казвам си - "време е да се махаш, Благо, ти си просто пом.-готвач, а не готвач; ти не си това, което искаш да си." И понеже съм по свой собствен начин дипломатичен и лаконичен - казвам на шефа следното: "здравей, едни приятели се свързаха с мен и... предложиха ми работа с двойно по-висока заплата и с една трета по-малка продължителност на работния ден. Искам да ме освободиш от длъжност в едномесечен срок - така, както пише в трудовия договор." Както се казва - няма 6, няма 5: директно и безцеремонно е и словото ми, и поведението ми, и самият Аз (За тези мои характеристики спомага изключително много портретът вкъщи на генерал-лейтенант Борисов). Шефът казва "вдругиден ще поговорим".

Вдругиден дойде и шефът подмазващо с доста интересна усмивка ме извика, за да осъществим планувания комуникационен акт. И кво да чуя! Можете ли да предположите? Аз останах изумен. Ако искате вярвайте, ако искате недейте, но шефът ми предложи по-добри условия от онези, които бях използвал като аргумент за напускането си. Тоест онези условия - двойната заплата и по-малкото работно време - вече не можеха да служат като аргументативна единица. А аз останах крайно изненадан от предложението. И рекох: "Ще си помисля; утре или вдругиден ще ти кажа."

Мислих, мислих - но какво има да му се мисли. Или да, или не - един от тези два отговора трябва да дам. Да де, но никъде никой не ме задължава по никакъв начин да дам категоричен, ясен и еднозначен отговор. Затова след два дни казах на шефа, че ще остана на длъжността, но при условие, че работното ми време протича в един и същи период от денонощието, т.е. всеки работен ден да започва в един и същи час и, съответно да приключва отново в един и същи час. Не искам да пропадам в посредствеността на конкретиката и това е причината да не назовавам точните часове, точната заплата и така нататък. Искам просто да се похваля. И тъй - останах на работа.

А причината да ми бъдат отправяни такива предложения от страна на шефа (за повишение на заплатата и намаляване на работното време) се явява в това, че изключително добре се справям с работата (по думите на него и на другите). От изключителна важност за разбирането на този текст е един неспоменат дотук факт. Преди да започна работа като пом.-готвач не съм работил като пом.-готвач. Последното изречение изглежда и звучи глупаво, но то казва онова, което може да се каже и с изчерпателната завършена мисъл "не съм имал никакъв опит". Ето тук, драги, е интересният момент на изложената в този текст ситуация от житейския ми път: човек без опит започва работа, след месец заплата му е удвоена и работи по-малко поради факта, че се справя добре. И тъй.

Парите, парите, те движат света, майна!

И какво толкова - похвалих се на този и онзи, а те ме питат: "Как, бе, Блаже, как го правиш?" - и сменят тона с оплаквания и ридания - "Аз работя от три години и с по десет лева ми увеличават заплатата всяка година" - или "От 7 месеца работя като банков служител и заплатата ми дори бе намалена".

Но чуйте, хора. Аз не съм самохвалко! Да, похвалих се, но нямам за цел да се перча пред вас и да изтъквам една или друга своя силна черта. Аз пиша тези редове, за да разберете, че за да вземаш добри пари, трябва да работиш добре, да се трудиш. По какво ще познаете, че се трудите добре ли - ами когато след работа се приберете вкъщи и нямате сили за нищо друго, освен за сън - ето тогава сте се трудили.

Аз имам много познати, които казват, че не могат да си намерят работа; познавам и такива, които отидоха по Европа (не чужбина, а Европа) и вземат такива пари, които със същото трудолюбие и усърдност могат да вземат и тук. Всъщност - познавам всякакви хора.

Но поводът да напиша този текст се различава изключително много от онова настроение, което текстът оставя дотук (тоест причината се различава от следствието), И затова, да бъда по-ясен, точен, ще го разкрия (повода): случайно дочух как един познат ме даде за пример пред малка група от хора. Става дума за пример за трудолюбие и хъс. А този познат все още не знаеше за моя пожънат успех като готвач; той говореше че успявам да си намирам работа на онези, които казваха "няма работа, брат"... На този познат аз посвещавам тоя текст.

(Бъди здрав, Г.П.!)

И тъй, приятели, аз станах готвач.

Готвач, а не пом.-готвач.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар