Правопропорционални зависимости
Колкото повече се взираш в тъмнината, толкова по-вероятно е да видиш нещо в нея.
Колкото повече се вслушваш в тишината, толкова по-вероятно е да чуеш нещо в нея.
Да видиш нещо там, където няма нищо - оказва се - е възможно/вероятно. Тази вероятност е правопропорционална на продължителността на времето, което отдаваш на взиране или вслушване.
Но налице е и другият факт:
Колкото повече се взираш в светлината, толкова по-вероятно е да не видиш нищо.
Колкото повече се вслушваш в шума, толкова по-вероятно е да не чуеш нищо .
Да не успееш да видиш нещо там, където то е - оказва се - също е възможно. Това се дължи също на една правопропорционална зависимост. Тук тя е свързана с продължителността на времето и загубата на сетивата/усещанията. Докато по-горе, в първата постановка, зависимостта е свързана с продължителността на времето и придобиването на сетивата/усещанията.
* * *
Сред тъмнината човек проглежда, а сред светлината ослепява. Но това е вярно само ако той е там за дълго време. Колкото по-дълго време е на тъмно, толкова по-силно ще стане неговото око, неговият слух, неговият усет, мисъл, същност.
Така се развиват свръхсетивата.
Колкото повече се вслушваш в тишината, толкова по-вероятно е да чуеш нещо в нея.
Да видиш нещо там, където няма нищо - оказва се - е възможно/вероятно. Тази вероятност е правопропорционална на продължителността на времето, което отдаваш на взиране или вслушване.
Но налице е и другият факт:
Колкото повече се взираш в светлината, толкова по-вероятно е да не видиш нищо.
Колкото повече се вслушваш в шума, толкова по-вероятно е да не чуеш нищо .
Да не успееш да видиш нещо там, където то е - оказва се - също е възможно. Това се дължи също на една правопропорционална зависимост. Тук тя е свързана с продължителността на времето и загубата на сетивата/усещанията. Докато по-горе, в първата постановка, зависимостта е свързана с продължителността на времето и придобиването на сетивата/усещанията.
* * *
Сред тъмнината човек проглежда, а сред светлината ослепява. Но това е вярно само ако той е там за дълго време. Колкото по-дълго време е на тъмно, толкова по-силно ще стане неговото око, неговият слух, неговият усет, мисъл, същност.
Така се развиват свръхсетивата.
Коментари
Публикуване на коментар