Правопропорционални зависимости

Колкото повече се взираш в тъмнината, толкова по-вероятно е да видиш нещо в нея. 

Колкото повече се вслушваш в тишината, толкова по-вероятно е да чуеш нещо в нея. 

Да видиш нещо там, където няма нищо - оказва се - е възможно/вероятно. Тази вероятност е правопропорционална на продължителността на времето, което отдаваш на взиране или вслушване.

Но налице е и другият факт:

Колкото повече се взираш в светлината, толкова по-вероятно е да не видиш нищо. 

Колкото повече се вслушваш в шума, толкова по-вероятно е да не чуеш нищо . 

Да не успееш да видиш нещо там, където то е - оказва се - също е възможно. Това се дължи също на една правопропорционална зависимост. Тук тя е свързана с продължителността на времето и загубата на сетивата/усещанията. Докато по-горе, в първата постановка, зависимостта е свързана с продължителността на времето и придобиването на сетивата/усещанията.

* * *

Сред тъмнината човек проглежда, а сред светлината ослепява. Но това е вярно само ако той е там за дълго време. Колкото по-дълго време е на тъмно, толкова по-силно ще стане неговото око, неговият слух, неговият усет, мисъл, същност.

Така се развиват свръхсетивата.